True Detective е истинска телевизия

10.03.2014

True
До съвсем скоро повечето хора, дори тези с известна доза вкус и усет, биха ви казали, че макар и окей сами по себе си, сериалите винаги ще отстъпват пред коесистенцията или грандиозността на един филм. Това беше преди масовия успех на продукции като Game Of Thrones, Breaking Bad и Homeland, които теглят майната на традиционния модел на хлабаво свързани помежду си епизоди, типичен за ситкомите и „CSI: Изберете си град”.

За книгата и философията вдъхновили сериала – четете Тук!

Дори и да познавате „новата вълна” в телевизията обаче, едва ли сте подготвени за това, което ще ви донесе новата продукция на HBO за 2013/2014 г – “True Detective”с Матю Макконъхи и Уди Харелсън. Да, това е онзи сериал, наред с четвърти сезон на Game Of Thrones, който Обама помолил да му бъде даден предварително, за да може да си направи маратон. По принцип избягваме политически коментари, особено със сегашната ситуация, обаче няма как да не кажем, че господин президентът определено има вкус.

Review-True-Detective-03Създателите
Сериалът се състои от осем горе-долу едночасови епизода, разказващи една история, със сценарист Ник Пизолато и режисьор Кари Фукунага. На практика сериалът се движи благодарение на два дуета – креативното дуо на Пизолата и Фукунага зад камерата и страхотната химия между Макконъхи и Харелсън в кадър. Предпочетеният подход за малък екип от създатели и само един сценарист и режисьор отличават сериала от всичко друго, което сме гледали – той е кохерентен, както сюжетно, така и по отношение на атмосферата и емоционалното въздействие, има връщане към реплики и събития от предходни епизоди, което позволява вмъкване на малки иронични моменти и изисква засилено внимание. С други думи – “True Detective”не е правен току-така, епизод за епизод, в него е вложена креативност, идея и много усилие – и съвсем естествено сериалът изисква подобно отношение от зрителя си. Разбира се, ако го гледате с половин око, също става, колкото да убиете времето. Но е ваша загуба.

Историята
Повествованието започва с мистериозно убийство и приключва с неговото разрешаване. По средата има малко секс, малко бой, малко наркотици, малко престрелки и още няколко убийства. Ако това представяне звучи претупано, причината е следната – сюжетът, макар и страхотно замислен, наистина не е истински ценното в сериала. Това са:

Актьорите
Когато разбрах, че Матю Макконъхи е спечелил Оскар, изпитах огромно задоволство. Факт е, че наградата му е дадена за ролята му в пълнометражен филм, “Dallas Buyers Club”. Още по-неоспорим факт е, че заслужава всяка възможна награда за играта си в “True Detective”. Героят му Ръстин Коул е песимистичен, intense, болезнено откровен и често нихилистичен. Заедно с Мартин Харт (Уди Харелсън), леко провинциален простак с почти момчешко отношение към живота, двамата са най-добрият тандем както в телевизията, така и в киното от последните поне пет-шест години. Когато гледате „True Detective”, важно е да разберете едно – героите, досущ като истинските хора, често говорят едно, а вършат точно обратното. И това не е недоглеждане или липса на умение на сценариста.

TRUEEEАтмосферата
Атмосферата е тежка, наситена с онази съвсем не идилична провинциалност, характерна за някои от южните щати (сериалът е заснет в Южна Луизиана) и носеща дъх на домашно насилие, битов алкохолизъм, скрити извращения и инцест. Витае непрестанно усещане за нещо ужасно и свръхестествено, което блъска по вратата и стените на реалността на сериала и сякаш всеки момент ще влезе с пълна газ.

Философията
Сериалът и в частност героят на Макконъхи от време на време се впускат във философски разсъждения, които масовата публика в най-добрия случай би сметнала за авангардни бърборения. В действителност сценаристът синтезира идеите на някои от най-утвърдените песимистични философи, минали и съвременни, в монолозите на Ръст Коул.

“True Detective”се струва. Не е прекалено смело да се твърди, че това е онова произведение на изкуството, което има потенциала да предизвика революцията, от която толкова отчаяно се нуждае телевизията, за да излезе окончателно от коловоза на ситуативността, фрагментарните „сезони” и формулата „злодей на седмицата”. Още глупости ли искате да четете? Бягайте да го гледате.

За книгата и философията вдъхновили сериала – четете Тук!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Rick and Morty
Димитър РахталиевКак “Рик и Морти” промени представите за анимация05.08.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика