Театър

Целият свят е сцена…

11.07.2022

Автор: Лазар Хрисимов

„…и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време, всеки от нас играе различни роли.’’ – твърди Шекспир. В следващите редове говорим с Алена Вергова – една бъдеща млада актриса, за която сцената е част от живота, от нея.  

Ти си на 20, учиш актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р. Ивайло Христов. Това е голямо постижение. Вече се изтъркули една академична година. Как минаха изпитите ви за първи курс?

Има два главни изпита, края на първия и втори семестър. По всичко са – актьорско, сценично движение и реч, правоговор, вокал, балет, даже и народни танци. Обхваща всички дисциплини. Вокалът ни например доста нашумя, събраха се много хора, а за сценичната реч – поставихме пиесата на Стефан Цанев ,,Най-чудното чудо“, което беше супер. Актьорското беше съвкупност от разкази, но не театрални текстове, а драматизация. Като цяло, симпатично минаха.

Да запишеш актьорско майсторство е дръзко, амбициозно решение. Имаше ли някой, който да те наставлява, или ти сама го избра ? Колебаеше ли се ?

Някакви колебания имах, да. В 11-ти и 12-ти клас мислех да заминавам в чужбина, но в крайна сметка реших да остана и да уча на моя език, тук. Разбрах от колеги, че Ивайло Христов ще взима клас и това за мен бе златен шанс. С напън и късмет влязох в Академията, и с помощта на хора, които да ми покажат какво трябва да си взема, какво да уча и чета, защото освен кандидатстудентските изпити,  трябват и комедиен монолог, драматичен откъс от проза, стихотворение, песен, танц , басня. Четох главно в библиотеката към НАТФИЗ, взимах от приятели материали за подготовка и нещата се случиха. Обаче за да продължат да се случват, трябва адски много труд. А това, което зависи от мен, го правя. Да не казвам голяма дума, не обичам много да говоря занапред, ще видим какво ще се случи.

Имаше ли друг вариант, алтернатива на актьорското ?

Не, не съм мислила за друго. Това съм си го усетила и много се радвам, че ми се случи.

Снимка: Личен архив

Чувстваш ли някакво притеснение ?

Притеснение има винаги, дори и в момента, преди изпитите. Като влезеш в НАТФИЗ, няма ,,аз“, има ,,ние“. Колективът е важен и ти и колегите ти зависите един от друг, работата е по-динамична и различна. Благодарна съм, че ми се паднаха тез хора, с които всеки ден работим. Доволна съм. Цялата тази динамика и съвкупност от задачи, е моето нещо. Това ме успокоява и изобщо не се чувствам пренатоварена. Най-важното за мен е човек да работи, това, което му харесва. Слава богу, това за мен вече се случи.

Кой те въведе в театралното изкуство ?

Баща ми, разбира се. От малка съм израснала на терен, като е снимал някой филм или сериал. В Народния театър като деца си играехме, влизахме в гардеробите, носехме роклите, с които играят актрисите. Той и майка ми са хората, които са ме напътствали във всичко. От баща ми знам, че за професията на актьор е нужно огромно количество прочетени книги. Осъзнах, че е прав, когато пораснах, като почнаха да ми подаряват за рождени дни пиеси и романи. Но ако наистина ти се занимава с нещо, трябва да работиш над него интензивно, денонощно, винаги.

Над какво ще работите през лятото ?

Целият преподавателски екип, съвкупно взима решение за задачи през лятото. Дадени са ни Чехов, Брехт, Шекспир. Без да се прочетат базисните трудове, няма как да има процес на работа. Не е задължително, но за мен е. Имаме и чуждестранни филми, от цял свят. Заради това започнах да гледам доста филми, предимно европейско кино.

Кой беше последният филм, който гледа ?

Норвежки е – ,,Най-лошата личност на света“. Беше в програмата на София филм фест. За мен е абсолютно гениален филм. Чрез него разбрах много неща за себе си. Точно преди два дни се върнах от Италия, бяхме на фестивала на българското кино в Рим. Там имаше прожекция на ,,Петя на моята Петя“ на Александър Косев. Мога да кажа, че италианците са впечатлени от личността на Петя Дубарова. Хубаво е и, че толкова време след премиерата, се събират хора. Филмът продължава да се гледа и оценява.

Кадър от ,,Най-лошата личност на света“.

Театърът или киното ?

Мисля, че на сцената си проличава добър ли е актьорът или не. На сцената няма дубъл или ,,тука не стана, дайте отново“. Няма го това. Или ще стане, или няма да се получи. Но докато не натрупам опит и достатъчно знания, не мога да избера едно от двете.

Кое беше последното представление, което те развълнува ?

-Може би ,,Една испанска пиеса“ на Бина Харалампиева. Толкова ми хареса. И се замислих колко красиво остаряват добрите актьори, понеже за мен актьорският състав там е  просто съвършен. Също така, ,,Място, наречено другаде“ на Яна Борисова, с Боряна Братоева и Петър Антонов. Изключително истинска постановка, даже накрая се разплаках, а гледам да не се поддавам толкова на емоциите. Иска ми се да продължавам да гледам такъв хубав български театър.

В предварителния разговор говорихме за ,,Вишнева номер 5″. Можеш ли да разкажеш малко за този проект ?

Все още няма да издавам сюжета, искаме да остане в тайна. Яна Борисова написа сценария към този късометражен филм. В социалните мрежи засилено показвахме как се случват нещата зад кадър. Страшно много актьори, всичките са жестоки – Александър Евгениев, Боряна Братоева и Пепо Антонов, Мария и Стефан Вълдобреви, Вежен Велчовски, Боряна Мануилова. В процес на заснемане сме, затова не знам точно кога ще излезе. Режисьор е Миряна Сливенска. Проект с адски много любов и сплотени хора.

Коя беше най-скорошната книга, която прочете?

,,Чудна лятна нощ“, отново на Яна Борисова.

А любимата ти пиеса?

,,Укротяване на опърничавата‘‘ на Шекспир. А наскоро прочетох и ,,Куклен Дом‘‘ на Ибсен, която също беше страхотна.

Какво е театърът за теб, с една дума ?

Клиширано звучи, знам, но ще кажа: любов. Това, което в момента се случва, никога не съм вярвала, че може да ми се случи.

Завършваме с цитат, който гостът избере. Какъв ще е твоят ?

,,Театърът е единственото място, на което бедните могат да гледат богатите от високо.“ – Уил Роджърс.

Главна снимка: Личен архив

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Серотонин“ за щастието на повече от едно хапче разстояние10.03.2021

Още от Под Моста

Под МостаМъжка мода: какво трябва да има модерният мъж в гардероба си?LIFE