Чиста емоция и искреност с Вера Гоцева и фотографията

Разговор с Вера Гоцева, Lomovera, за „Пощенски картички към баща ми“  и фото-уикендите

Познаваме Вера Гоцева от нейните фото-уикенди, а ежедневните уловени мигове с телефона ѝ са наше вдъхновение. Журналист и фотограф, чиято страст са науката и технологиите, Lomovera умело ни разказва визуални истории и ни водя по пътя.

На 3 ноември, 2017г. бе открита изложбата „Пощенски картички към баща ми“ – проект, обединяващ фотографска изложба и социална инсталация, чрез които Вера изследва загубата и скръбта. Изложбата ни провокира да останем за малко насаме с вътрешната празнота след смъртта. Куратор на снимките е Павел Червенков. Изложбата е отворена за посещение до 8-ми декември 2017г. , а освен да разгледате снимките, можете да оставите и своето послание.

Разговаряме с Вера от любов към нейната фотография, възхищение към идеята за проекта и развълнувани от откриването на изложбата.

Под моста: Откриването на Пощенски картички към баща ми беше невероятно вълнуващо. Разкажи ни как се чувстваш, когато изложбата е вече факт 🙂

Вера Гоцева: Все още вълнeнието не ме е напуснало и няма да ме напусне. Работата по проекта бе дълга и ме изведе до нови хоризонти. Невероятно е какъв отзвук има сред хората, получавам постоянно писма от познати и непознати, които ми разказват историите си или просто искат да споделят обратна връзка. Всички тези хора ми доказват, че дългия процес, през който преминах, работейки по този проект си е заслужавал. Хубавото е, че проектът ще продължи и извън рамките на галерията, защото ще издам албум с всички фотографии от него, плюс ще направя сайт и албум за посланията на хората от социалната инсталация.

ПМ: Как дойде идеята за този проект?

ВГ: Идеята дойде като част от едно мое вътрешно пътуване. Преди няколко години баща ми почина от рак и тази смърт остави в мен празнота, която не може да бъде запълнена. Започнах да разглеждам стари снимки на баща ми, да се опитвам да го опозная наново и то не само в ролята му на баща, а и на човек. В цялото това търсене си дадох сметка, колко много неща съм пропуснала да кажа на баща си.

Така, малко по малко, започна да се оформя проекта. „Пощенски картички към баща ми“ е за всички онези несподелени мисли, непоказани чувства, пропуснати думи. Това е проект, който е опит за сбогуване и с който изследвам темата за загубата и скръбта. Започна като изложба, но от лятото насам бях убедена, че трябва да е по-голямо и да включва публиката. Така дойде и социалната инсталация, върху която хората оставят техните послания към бащите им.

ПМ: Историята е лична – в галерията атмосферата трептеше. Каква е тайната на това да успееш да направиш всички съпричастни с фотография?

ВГ: Тайната е да бъдеш максимално честен и към себе си, и с хората. Ако не си такъв, няма как да ги приобщиш в такъв тип проект, който бърка директно в емоциите и вади на повърхността дълго пазени неща. Когато фотографията е такава – честна и лична – тя работи директно с несъзнаваното. Искреността буди искреност.

ПМ: По време на изложбата ще се случват редица събития – разкажи ни повече за тях.

ВГ: Снимките и социалната инсталация ще бъдат в галерия Credo Bonum до 8-ми декември, като аз ще бъда в галерията поне три пъти в седмицата с предварителен график, който пускам в страницата си във фейсбук. Правя това, защото много хора ми пишат, че искат жива среща, за да споделят историите си.

Иначе в рамката на проекта ще се проведе първото публично четене на прекрасната книга „Бащите не си отиват“, която отново е по темата за отсъстващите вече бащи. То ще е на 20ти, понеделник, в 18ч отново в галерията.

В края на престоя ще направя и една дискусия за терапевтичната роля на фотографията. Освен това ще водя лекция върху темата за смъртта и ще разказвам повече за „Пощенски картички към баща ми“ на ноемврийското издание на Creative mornings Sofia, което ще се проведе на 24ти ноември в 8.30 сутринта в Generator.

ПМ: През тази година ти направи множество невероятно интересни фото-уикенди из България. Как дойде идеята, как протичат, имаш ли любими местенца?

ВГ: Фото-уикендите текат вече над година и половина, като най-зареждащото в тях са хората. Участниците са винаги безкрайно интересни и различни, непознати, които се превръщат в приятели и споделят общото усещане за смисъл и красота.

Фото-уикендите се провеждат в цяла България, не мисля, че мога да отлича любими места. Опитвам да бъда на много и различни, като целта ми е не само хората да се срещнат наново със себе си, учейки принципите на фотографията, но и да преоткрият средата на прекрасната ни природа.

ПМ: Коя е твоята любима история от фотоуикендите?

ВГ: Трудно ми е да отлича само една, защото всеки фото-уикенд има своя собствена история, която крие чиста емоция. Тези курсове по фотография на път са много споделено преживяване и то не само от гледна точна на знания и умения, но и на съдби. Хората се разкриват едни пред други, замесват нещо ново като атмосфера и потъват в него. Истории колкото искаш и през лятото, и през зимата. Винаги е забавно, смислено, споделено.

ПМ: Какво ти носи фотографията?

ВГ: Всичко неизречено от думите. Фотографията ми е най-близкото средство за разкриване и себеизразяване. Тя ме учи и на търпение към хората. С две думи фотографията е най-дълбоката възможност да се потопя в съществените неща.

ПМ: Идеята за картичките с твои снимки е страхотна и честно казано ние отдавна си мечтаем за това. Мислиш ли да продължиш този проект?

ВГ: Още през 2016-та бях пуснала серия от картички, които хората да си взимат. Със сигурност ще продължа да го правя, защото ми харесва да радвам другите. Отделно от това ще принтирам колекция от кадри от пътуванията си и ще участвам в Коледен базар, който ще се проведе на 16-ти декември.

ПМ: Какво се случва с неуловените мигове?

ВГ: Понякога точно тези мигове се помнят най-дълго, защото въображението ни ги измисля всеки път различни, всеки път наново.

ПМ: Какво предстои за Lomovera?

ВГ: От над година развивам уменията за работа с фототерапия. Част от тези практики са включени във фото-уикендите посредством ролеви игри и упражнения. До края на годината ми предстоят още два курса през декември, междувременно ще участвам в Fine Act Labs – инициатива, която среща човек на изкуството с човек от технологиите, за да разработят продукт на дадена обществена тема. Щастлива съм, че попаднах в селекцията на организаторите и че ще мисля върху „Климатични промени и мръсен въздух“, една много съществена тема, която заслужава постоянен дебат.

През 2018-та година ще продължа да водя фото-уикенди всеки месец, като имам ясен план как да ги развия. Ще продължа да работя и за корпорации, водейки обучения по фотография. Отделни курсове с много заложена фототерапия също предстоят. Имам и идея за още едни силно социален проект, на който се надявам да намеря финансиране. И въобще следва една великолепна и вълнуваща 2018-та.

ПМ: Какво е времето вътре в теб и колко е часът?

ВГ: Времето е променливо, но винаги има слънце дори и да е зад облаците. Часът е в крак с времето, отделено за истински важните неща – семейството, близките, опитите да водим средата към по-добро.


Още от Вера Гоцева открийте тук: Lomovera

Фото-уикенд по смартфон фотография в Родопите

Два дни смартфон фотография в Рила

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to