Валсът продължава – след Андре Рийо

18.06.2018

Часът е 19:55. Всички са по местата си, защото знаят, че Андре Рийо никога не закъснява. Сцената е подредена, пултовете са готови, украсени в добре познатия стил, а червена светлина аристократично се прокрадва по тях и осветява рояла в левия край. Кралската процесия започва в 20:00 и нито секунда по-късно. Всички стават на крака, макар все още да не виждат нищо. От задната част на „Арена Армеец“ се чуват първите аплодисменти, които после обикалят цялата зала и изпълват пространството. Виждаме ги за пръв път – Андре Рийо повежда пищния парад, а зад него, под съпровода на „76 тромбона“, се нижат неговите музиканти, всичките в своите фракове и бални рокли във всевъзможни цветове. Те преминават през публиката, докосвайки се до всеки, който протегне ръката си, и тържествено заемат местата си.

След кратко въведение от страна на Андре Рийо и българската солистка Кремена Минева, която превеждаше през цялото време, оркестърът засвири „Очи чорние“, изградена от акордеона и струнната секция, преди включването на гласовете, и преработена така, че когато я чуеш се сепваш, но се сещаш за името ѝ с известно закъснение. В края на песента Рийо се обърна към публиката и преди да се усетим вече се намирахме в друга държава и всички заедно викахме на нов език.

След Русия интернационалният оркестър „Йохан Щраус“, в който членуват музиканти от тринайсет страни, ни поведе към Испания с арията „Гранада“ на Агустин Лара – звукът на кастанетите и първата ни среща с тримата тенори на оркестъра – Гари Бенет от Тасмания, Бела Маврак от Унгария и Ерик Реде от Франция. „Гранада“ е едно от емблематичните изпълнения на оркестъра и звучи в концертни зали и стадиони в целия свят. Тризвучието на тенорите ни пренесе по непогрешим начин в испанския град и беше първото истинско възторжено изпълнение за вечерта, доукрасено от гласовете на сопранитe.

Следваха великолепни изпълнения на части от „Фантомът от Операта“ на Андрю Лойд Уебър и неповторимата ария на Пучини “Nessun dorma” от неговата опера „Турандот“. “Nessun dorma” беше един от най-ярките и знаменити моменти на вечерта, когато гласовете на тенорите се носеха на безкрайни вълни, застъпвайки се в хармония. Докато арията звучеше, в залата се усещаше много повече от музиката – там беше истинското величие на музиката, съвършенството, въплътено в звук, грандиозният глас на любовта, цялата красота на света, събрана в няколко минути.

Но не мога да спомена тенорите и да не обърна внимание на сопраните. Прелестните Анна Мажчрзак и Доний Ван Дорн, подкрепени от китайските солистки Шао Джин и Джинг Ли, изпълниха по незабравим начин “Think of Me” от „Фантомът от Операта“, „Hallelujah” и китайската песен “Shanghai Tan”. Техните гласове чухме по-късно и в “O Fortuna” и като беквокали в много други изпълнения.

С идването на втората част на концерта, Андре Рийо и неговите музиканти създадоха съвсем нова атмосфера в залата. Тя започна с традиционен холандски танц от страна на дамите и много алкохол, контакт с публиката и приповдигната, тържествена музика от страна на мъжете. Рийо е добре познат със своята закачливост и тя не отсъстваше и в София – той постоянно общуваше с публиката, музикантите му ни намигваха и се покланяха артистично до земята и дори споделиха няколко бутилки алкохол с нас. В промеждутъците между всяка песен, Андре Рийо се обръщаше към хората в залата и разказваше истории от пътуванията си, говореше за магичната сила на музиката, за способността ѝ да сплотява и да събира хората, да прекратява конфликти и да събира семейства.

И след дълго чакане настъпи времето на валса. Игривите, весели първи тонове на „Тихият син Дунав“ на Щраус понесоха публиката неусетно и изведнъж цялата зала започна да се поклаща в ритъма. Другият валс, който имахме удоволствието да чуем, беше „Валсът на кънкьорите“ – лежерен, ефирен и хармоничен. По времето и на двете изпълнения хора от публиката ставаха от местата си и танцуваха сред седалките, каквато е и традицията на всеки концерт на Андре Рийо.

Не липсваха и изненади. Преди изпълнението на “Highland cathedral”, от задната част на залата се чу тъпан, съпровождан от множество български гайди. Момчетата от формация „Наздравица“ съпровождаха солистката Ману Конингс, която беше прегърнала своята шотландска гайда. Истинският подарък към публиката обаче със сигурност беше изпълнението на „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров и това се усети съвсем ясно – цялата зала пееше в синхрон с музиката.

В закриването на концерта имаше не един или два, а цели шест биса. Андре Рийо пожела „лека нощ“ на публиката няколко пъти, но винаги се връщаше за още. Валс, арии, суинг – безкрайна феерия от множество стилове и дъжд от разноцветни балони сложиха край на вечерта със същия стил, с който я започнаха. Валсът продължава.


Автор: Димитър Рахталиев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевБиело Дугме – пътуване назад към Югославия с нов балкански ритъм10.04.2017

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование