Ах, този…. Мюзикъл

28.01.2015

Когато се заговори за мюзикъл, пред очите ми най-често оживяват Джийн Кели, който танцува щастлив под дъджа („Аз пея под дъжда“, 1952г.), духовно възвисените хипита, които пеят своя Let the sunshine („Коса“, 1979), или Дороти, пееща Under the Rainbow в класическият „Магьосникът от Оз“ от 1939г. Всички те са тръгнали от бродуейската сцена и са се превърнали във великолепни музикални филми, които отекват и са валидни до днес.

Вижте още: ТЕАТРАЛЕН ЛОНДОН!

Мюзикълът, от сцената до кино камерата, разполага с много лица и превъплъщения. Но има един музикален театър, който завладява бродуейската и лондонската сцена. Театър, който оставя фундаменталните си символи в историята.

Театър, правен от един англичани, който може да ви разтръси из основи и е способен да изкара душата от тялото ви. Сценично изпълнение, което едновременно успява да бъде висока топка в изкуството и зрелище за по-обикновената публика. Това е изкуството на сър Андрю Лойд Уебър, един от най-успешните композитори на всички времена. Роден на 22-ри март 1948 година, в семейството на музиканти, Андрю Лойд Уебър е носител на седем награди „Тони”, един „Оскар” и три „Грами”. Упоритият му труд и безспорният му гений го превръщат в един от най-богатите и награждавани англичани. Мюзикълите, по които работи, са предимно в екип с текстописеца Тим Райт – текстовете за духовни, музиката божествена. Двамата създават уникален синтез между текста и нотното поле. Дръжте се здраво! Потегляме със „Старлайт Експрес“ на едно пътешествия към петте най-големи произведения на сър А.Л. Уебър

„Исус Христос суперзвезда“ – 1971 г.

“I don’t know how to love him. What to do, how to move him.”

“Jesus Christ super star” е парче, което все някога трябва да е стигало до ушите ви. То е най-важната част от една от най-запомнящите се рок опери на всички времена. Мюзикълът е много повече от прочит на евангелието. Исус Христос е портретиран като суперзвезда, а неговите апостоли като антураж. Текстът на Тим Райс приземява Исус от пиедестала на божество, до статута на обикновен човек.

“He’s a man. He’s just a man. And I’ve had so many men before, In very many ways“

Просто човек, но все пак недостижим, защото битието му е да бъде знаменитост. Чрез образите на Юда и Мария, авторите говорят за невъзможността да се следва един такъв път, въпреки желанието. Театралната критика определя спектакъла като комерсиален „кич“, без да разбира едно от посланията , че животът на суперзвездите често е един фалшив кич. Филмът от 1973 г. повтаря този мотив.

„Котките“ – 1981

„Jellicle Cats come out tonight, Jellicle Cats come one come all“

След премиерата в „Уест Енд”, с режисьор Тревър Нън, „Котките“ се превръщат в най-поставяния бродуейски мюзикъл на всички времена. Това е шоуто, което изстрелва кариерата на сър А.Л. Уебър в небесата. Мюзикълът е базиран на поемата на Т.С. Елиът „Книгата на стария опосум за практични котки“. Поезията бива преработена в още по-блестящ текст от Тим Райт, а Уебър композира музиката, като и двамата добавят много от себе си.

„Memory, All alone in the moonlight I can smile at the old days I was beautiful then.“

Музикалните изпълнения, съпроводени с уникални костюми (хора гримирани като котки) и зашеметяваща хореография, представят всяко едно от котетата, които се събират на нощният бал на The Jellicle Cats. Макар и фрагментарно, представлението не страда от липса на антагонист – злият котарак Макавити, за който няма нито котешки, нито човешки закони.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Стажанти на "Под Моста"Мюзикълът „Котките” за пръв път на българска сцена31.08.2016

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика