Върху „Virginii“ от Виргиния Захариева

Please visit my facebook page, http://www.facebook.com/SomewhereInLife

Снимка: Flickr

Отдавна харесвам прозата на Виргиния. Почти толкова отдавна си мисля да опозная и поезията ѝ. Но едва наскоро нещо ме насочи към нея. Наситено керемидените корици трябваше да ме предупредят колко интензивно ще ме подемат думите ѝ още от първите страници. Уви, всичките ми очакванията бяха предизвикани.

Предговорът въвежда в структурата на „Virginii“. Стихосбирката събира 4 книги, като обаче всичко тръгва от най-прясното (писано в периода 2010-2006) и се връща назад измежду годините, чувствата и изживяванията (до 1984).

„Четеш и се връщаш във времето. Обръщаш отзад и напредваш към бъдещето.

Това, до което съм стигнала след 33 години писане, е било вече присъщо на първите ми стихове, с които завършва тази книга.

Като живеенето: в началото си дете, после нещата се усложняват и накрая пак си дете.“

virginiiРетроградност, казвам си – както при планетите, които се завъртат наобратно по орбитата си. А всъщност истината е, че те просто дотолкова забавят движение, че на нас ни изглежда като да се движат назад. И в човешкия микрокосмос, оказва се, е така – тръгнем ли назад по годините, никога не се завръщаме, но в процеса така забавяме ход, че успяваме да осъзнаем какво всъщност ни се е случвало досега и кои сме ние. Или иначе казано – да разберем „чудото на живота“.

Съвсем в началото ме удря категорична осъзнатост. От височината на изживяното се вижда онова, устоялото на всичко „себе си“. Разрушаваното, пресътворяваното, прочистваното, преценяваното и най-вече – освободено от товара на вкопчването. Нищо вече не се причинява на всяка цена. Нищо не е толкова непременно и задължително. Суетата на дните, която толкова дълго е изпитвала Аз-а, вече примирено… и помирено е отстъпила място на много по-обемно и семпло усещане: да бъдеш, да живееш.

„Вече не пиша поезия

Паля камините си със стихосбирки

Гледам огъня

Не ми се тича след това,което нямам

Зад хълма, след онези Виргинии…

Не се интересувам каква бих била ТАМ

Интересува ме КАКВА СЪМ

Прохождам в себе си“

(„Вече не пиша поезия“)

„Кадрил късно следобед“ започва (или по-скоро се плъзга назад по спиралата на времето) внимателно – отново с оглеждане в себе си, но също и в света наоколо:

„…в усамотение идват въпросите с кротки муцуни и

се дават да им отговориш

НЕПРЕКЪСНАТО се виждам – пътувам, вървя към нещо,

лека отвън и отвътре или пък превърната в сито,

през което минава света“

(„Искаш да се обадиш на някого“)

И докато кадрилът се засилва, животът бясно се отвърта по спиралата – завихря се сам в себе си и помита всичко. Ту удря шамари, ту те задушава. Ти ту се бориш с него, ту ти се иска да се оставиш да те довърши. От всичко ти дава по много и още повече ти взима. Усещанията са в суров вариант, душата е оглозганa до кокал. Въобще дните са оголени от времето – дотолкова жестоки са предизвикателствата, че губиш представата за време. Да се изправиш срещу загубите, срещу бездните на съзнанието, срещу другите, срещу смъртта. А най-вече и винаги: срещу себе си – единственият начин да подхванеш пак вярната нишка (макар и с риск да се оплетеш):

“Какво ли друго да се случи,

освен навън да притъмнее,

а вътре сенките да наедреят

virginia_zaharieva

А в ъгъла ме чака Паякът

с кошничка за смърт

Това ли е животът?

Едно замахване с крило”

(„Монолог на една муха“)

От тази част на битието (на стихосбирката също) наднича един вечен обитател на всички Виргинии – „Кокошката с зашитото око“. Понякога ти се вижда като зловеща прокоба, друг път ти става жал за нея; на моменти пък се възхищаваш на своеобразните й свобода и смелост. Независима и невъзмутима – тя е там.

Тук думите говорят сами по себе си и всяко стихотворение е сбор от стотици стихотворения. Всяко е отделна паралелна реалност на един и същ живот.

Голяма част от тях си нямат заглавие – сякаш веднага след раждането им са пуснати на свобода, преди още някой (авторът дори) да е посмял да ги ограничи. Пуснати да обживяват собствения си път.

Да разбереш естествения ход на книгата не е трудно – започваме и стигаме до едно и също разбиране. По пътя обаче, простотата (на живота, а от там и на изказа и думите) попада в един водовъртеж, от който понякога ти се струва, че тази многолика Виргиния може и да не успее да изплува. И всъщност наистина никога не може да изплува – същата. Винаги е една идея по-друга, по-различна. Натежава мъдростта, която дните носят, натежава и тя на мястото си – всепроменяща се и в същото време, неизменна на себе си:

„Аз съм камъкът, който не слуша водата.

Понякога изглежда, че отминавам,

но все до този бряг и под това небе ще остана.

Все по-гладък.

По-самотен.

Аз, камъкът,

който не слуша реката“

(„Камъкът, който не слуша реката“)

Простотата изглежда еднакво естествена както за начална, така и за крайна спирка в една книга. Сътресенията, които годините носят са само моментни. От перспективата на всяка следваща точка, те са вече само уроци – изчистени от страданието и суетата. Истини, които най-сетне сме успели да видим. С годините физическото зрение на човека отслабва, може би това е ценaта, която плащаме, задето другото ни зрение – вътрешното – се засилва и прояснява. Онова, което ти открива честния, пълнокръвен образ на живота, за да го оцениш такъв, какъвто е. Последните-първи стихотворения са достатъчно кратки и отчетливи, че да можем през тях да чуем ударите на сърцето:

“УМОРЕНИ, вечер в градината,

бели бухлати кучета – мокри божури,

ровят муцуни в тревата.

Парче луна виси между зъбите им.”

(„Уморени“)

Всички думи тук следват един много естествен ход. Но започнеш ли да четеш, изпускаш нишката и дори се губиш в хаоса на образите, усещанията и метафорите. Иска се да можеш от птичи поглед да разгледаш как всичко е нанизано на спиралата съвсем както трябва и как всички детайли са фрактали от неделимо цяло. Може би трябва да зашиеш едното си око, за да успееш да го видиш. Кой знае – така може да откриеш и нещо ново за самия себе си или поне за миг да усетиш чудото на живота.

Автор: Пламена Кожухарова

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to