“Who is America?” – Глупостта като начин на живот

“Who is America“? Сериозен въпрос. Обширен. Обещава тежка разследваща журналистика и сензационни разкрития от дълбините на американската политика. Да, това е, но и много други неща, защото действа на много нива. Отговорът, на свой ред, съвсем не е обнадеждаващ, нито начинът, по който е поднесен.

В рамките на седем епизода по едва двайсет и пет минути, Саша Барън Коен ни показва едно различно лице на американското общество, скрито зад маската на медиен пушек и фалш. Гротескни и уродливи проявления на различни социални, политически и религиозни течения в Америка, които набират сили и трупат влияние. Прави го без никакъв свян и без капка милост, вадейки най-грозните и извратени мисли на техните представители наяве пред камерите. „Как изобщо това е възможно“ е друг въпрос, който често ще си задавате, а отговорът ще ви се изплъзва.

“Who is America?” е поредният амбициозен медиен скандал в портфолиото на Саша Коен и Showtime. Както и в предишните му филми, основните оръжия на сериала са провокацията, скритата камера и – до голяма степен – човешката глупост. Истинският гений на Коен, обаче, блести в неговите безупречни превъплъщения.

Образите му винаги битуват в сферата на абсурда, безформени подобия на своите прототипи, но носещи онова, което ги прави съвсем реални. В „Who is America?“ Саша сам надскача себе си и тук превъплъщението му не се ограничава само до един персонаж, както е било досега (Борат, Бруно, Диктаторът). Тук те са петима и всеки един от тях предизвиква една част от разделеното американско общество: краен до идиотизъм либерал; откровено прост, стереотипен поддръжник на Тръмп; бивш агент на израелския Мосад; затворник със сърце от злато, който преследва кариера в света на изкуството; непознат италиански милиардер, чиято мишена са богатите и известните. Героите му не са особено оригинални, но за да постигнат целта си е нужно да се внедрят сред свои и да изглеждат като тях. Стереотипите, на които са базирани, са изкривени до абсурдна крайност, но работят. Никой не се усъмнява в тяхната автентичност и това казва достатъчно.

Както винаги Саша Коен се цели високо. Неговите „жертви“, както ги определят всички издания, са политици, лобисти, арт критици и застъпници на свободната продажба на оръжие в САЩ. Определението „жертви“, обаче, е крайно неудачно. Тази дума е оправдание, а за повечето неща, които виждаме в седемте епизода, такова трудно може да се намери. Чрез гениално прости и абсурдни провокации, Коен постига невъобразими резултати.

За седем епизода той успява да накара реалити звезда да чупи секси стойки и после да се съгласи да бъде „фотошопната“ в снимки с гладуващи деца в Сиера Леоне; крайни националисти, в една истински сюрреалистична сцена, симулират терористично нападение в своя офис, крещейки „Pork!“ и „You’re gay!” срещу въображаеми ислямисти; един кулинарен критик доброволно яде „анално-отлежало телешко филе“, сервирано в презерватив, защото точно дотам стига безмозъчността – сериалът ни показва как в стремежа си да приемат всеки, за да няма обидени и никой да не се чувства „съден“, американците са склонни на всичко. Същият този критик яде и човешко месо от „бедрото на китайски дисидент“, отглеждан в клетка, и после неохотно благодари на семейството му за вкусната вечеря.

Коен претендира да осмива до безобразност няколко субкултури и течения в американското общество, но, преднамерено или като страничен ефект, експериментът му е унищожителна критика към всички. Образите му нe следват политическа ниша – факт е, че идиоти има навсякъде, и точно на това ставаме свидетели. Това, че жертвите на Коен се подвеждат по образите му, показва че подобни индивиди наистина същестуват. Че те биват приемани като нормални, толерирани са. От една страна за това е виновен фанатичният либерализъм на Запада, за който да рисуваш със собствените си лайна е съвсем приемлива форма на изкуство, а мъж да завре кукла в задника си, за да може после да я „изроди“, е израз на висше състрадание към бременните жени. Но тук стои едно противоречие.

Коен преминава отвъд границите на нормалното, далеч от добрия вкус и приетото. И макар да съм му благодарен и именно затова да ценя това което прави, в мен остава едно притеснение – дали самият той не допринася за проблема, който се опитва да ни покаже? Както сами може да видите в “Who is America?”, независимо колко абсурдно и нелогично се държат героите му, за тях винаги ще се намери протегната ръка, и точно това е най-опасната тенденция. Хората не могат да казват не. Всеки идиот, подвластен на лошия вкус и ширещата се липса на мисловна дейност, е добре дошъл. Всяко истински малоумно предложение може да събере последователи. Няма значение дали някой се опитва да въоръжава деца още в детската градина, да събира срамни косми от галеристи, за да ги добави към четката си, или кара селяни от средните щати да убиват зли лесбийки с микробомби от дистанция.

Страшното е, че никой не може да каже „ти си олигофрен“. Никой не го казва, защото се страхува да не бъде обвинен в някоя от хилядите форми на дискриминация, да не бъде публично порицан. Другите просто са тъпи и играят по свирката на някой, който говори с малко повече увереност и успява да ги убеди в идеите си. Това ли ни чака? Светът е обречен. Пет хиляди години цивилизация и научно развитие водят до тук. Упадък, глупост, дискриминация и липса на свободна мисъл. Това е Америка, казва Саша Барън Коен. Казва го с Борат, Бруно, адмирал-генерал Аладин, а сега, по-красноречиво отвсякога, с нови пет образа. Образи, които не подбират и не дискриминират, а осмиват  всички поравно.

Тази поредица е много повече отварящ очите активизъм, отколкото телевизия. Но всички знаем какво ще стане след нея. Нищо. Абсолютно нищо. Гледаме, смеем се, шокирани сме. Забравяме. Успешният експеримент е най-обикновена скрита камера. Хората, показали най-грозната част от своята същност, са жертви. Саша Барън Коен е комик, измамник. „Who is America?“ е комедиен сериал. Животът продължава.


Текст: Димитър Рахталиев

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to