Защо изкуството ни дава повече от образованието?

15.05.2015

Забелязали ли сте колко неща от ежедневието си приемаме за даденост и никога не се питаме защо са наречени именно по определен начин и каква е тяхната история? Често за тези неща не можем да научим нищо от учебниците, а и рядко ровим сами из дебелите книги, за да открием отговори. И често отговорите се разкриват точно там, откъдето най-малко очакваме да дойдат.

Колко от вас знаят кой разделя минутата именно на шестдесет секунди? Кой определя актуалните до днес понятия за часове, минути, годишен цикъл? Кой първи започва да се занимава с изучаване на математика и астрономия, и предсказва бъдещи събития спрямо определени съзвездия?

Цивилизация на един от най-важните антични градове, наричана „магическа”, пренася астрологичните знания в Европа. Те са скитници между световете, които носят в кожените си торби далекогледи, лупи, стъкленици с отвари за гадаене, звездни карти, чайници, стриващи се на прах ръкописи, нокти от черни котки. Наречени от римляните „звездобройци“, те са халдейците – семитско племе, утвърдило властта си в края на второто хилядолетие преди Христа по брега на Персийския залив в днешен Ирак. Те са тези, които открих в изложбата на Атанас Хранов, но не и в учебниците. naskohranov

В такива моменти големите приказки, свързани с технологиите, звучат странно. Парадоксално е, че във време, заливащо ни с всевъзможни факти и новини, може да настъпи информационно затъмнение. Само изкуството ли все още има сили да осъществи дълга си, а именно – да вълнува, да носи наслада и да поучава?

Казвам това, не защото съм против образователната система и не защото ми се заминава някъде далеч. А за да изкажа едновременно разочарование и доволство. От една страна, недраг е фактът, че преди 15 април 2015 година не знаех кои са халдейците. От друга, ликувам заедно с мнозина, че човек на изкуството като Атанас Хранов ме поведе назад в миналото до племе, разделило времето според приумиците си. Човек, отдаден безусловно на картините си и представящ чрез тях недокоснатите стари-нови светове.

От 15 до 29 април всеки посетител на галерия „Ракурси“ имаше шанса да хване полет за едно отминало, незнайно време. Да се почувства благословен и да триумфира. Да преживее магическото. Да се докосне до фееричното. Да преоткрие небосвода. Да се полюбува на звездите.

За изложбата му Александър Секулов откровено споделя: „В съзерцанието на процепите във времето, вглеждането в празните пространства е силата и магията на тази изложба на Атанас Хранов. И докато стоиш пред картините му, тревогата по изтичащото време утихва, а звездната бездна над главата ти сякаш започва да пее.”
haldeicite2Да пее, но и да крещи. Кротко да поучава, но и да назидава. Затова е толкова велико изкуството, защото никога не прекрачва тънката линия между доброто и злото, между редното и нередното. Или пък прекрачва всички линии, защото  не познава граници. Затова е толкова велико, защото доставя не само удоволствие, а успява да съхрани вечния свят малко по-добър, малко по-красив и мъдър.

Цялото това кълбо, изпълнено с вълшебни думи, носещо душа и наречено изкуство, не трябва да остава неразплетено. Мисълта, че в училище и в университета ще ни кажат всичко това, което крещят картините, е невъзможна. За халдейските обичаи и закони не чух нито веднъж в тези така важни за нас институции. Не се замислих какво би станало, ако това племе от сънуващи с отворени очи бе нарекло с други имена съзвездията над себе си, каква ли би била съдбата на човека, ако над главата му се въртят механизмите на съдбата, но не с приетите от всички наименования.

haldeicite

Огънят, който картините, пренасящи откритията на халдейската династия, успяха да запалят в главата ми, не ме изгори, а ме сгря. И не само огънят е различен. Светосхващането ми също е различно. Един живот, лишен от творби на изкуството, е просто незначима отломка. Една нощ без звездите какво е? А едно съзвездие без наименование съществува ли? Има ли мечтател без небосвод?

P.S.: Посветено на един художник.

Автор: Елена Томова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"За тухлите и хората – интервю с Александър Вълчев15.05.2018

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика