LIFE

Деница Дюринг (DeniArt) за това какво е да си икономист с душа на художник

23.05.2019

Деница Дюринг е любител художник. Родена е в София през 1984, a в Плевен  завършва средното си образование в „Гимназия с преподаване на чужди езици“. Веднага след училище заминава за Хановер, Германия, за да следва икономика. Дипломира се успешно, а понастоящем живее в Хамбург и работи като мениджър (Pricing Manager) в логистична компания.

Макар да рисува само от година, Дени вече може да се похвали с първата си изложба. Картините ѝ могат да се видят в галерия „GALERĺEKA” на улица „Ludolf“ 60 в Хамбург, заедно с произведенията на още четирима творци, а също и на нейната фейсбук страница DeniArt. Рисунките на младата художничка са трудни за описване. Цветовете и образите говорят сами за себе си. И то много по-силно, отколкото думите биха могли. Съвсем обикновени неща като морски кончета, колибрита и риби носят силен емоционален заряд и символика. А женските образи, които присъстват в много от картините, са впечатляващ израз на цялата комплексност на женската душа. Нежност и сила, слабост и решителност, писъци и тишина.

Не смятам, че изкуството трябва да бъде обяснявано и описвано, неговата задача е по-скоро да събужда емоция. За да успея най-точно и правилно да предам палитрата от емоции, която струи не само от картините, но и от самата Деница, я попитах за нейните планове и мечти, а тя ми отговори с широка усмивка на лицето.

Да започнем с баналния въпрос за вдъхновението. Какво е за теб рисуването – себеизразяване, терапия или от всичко по малко?

Рисуването за мен е вид терапия. Бих го оприличила на медитацията. Неслучайно и арт терапията добива все по-голяма популярност в цял свят. Много хора са се убедили в лечебната сила на изкуството, което влияе не само на настроението и самочувствието, но на цялостната нагласа на човека за живота.

Къде се срещат икономиката и творчеството? Вярно ли е, според теб, че „сериозните професии“ убиват „музата“ или по-скоро намираш смисъл в подобни контрасти?

Според мен работата, която не изисква особено много проявата на въображение, може да послужи като катализатор на фантазията и да засили желанието за намиране на път към творческа изява. В този смисъл нещата се допълват, а не „изключват“.

Разкажи ми малко повече за техническата част – размери на платна, видове бои и техники?

Рисувам на ленени платна с маслени бои и шпатула. Използвам четка само при поставяне подпис на картината. Обичам да експериментирам, затова изобразяваните обекти са различни, а тези дни ще направя първите си опити с акрилни и акварелни бои, които изискват съвсем различни техники на рисуване. Що се отнася до размерите на платната, засега те варират от 10 на 10 сантиметра до метър и двайсет на метър и двайсет. Много искам да правя огромни платна, но за тях се нуждая от пространство, с каквото в момента не разполагам. Знам обаче, че и това ще стане.

Възможно ли е човек да рисува без професионално да изучава пропорции, преспектива и видове светлосенки?

Да, определено. Виждала съм невероятни творби на хора, които никога не са изучавали изкуството професионално. Усетът е много определящ и при някои хора това е вродено.

Можеш ли да определиш картините си като част от определен стил или направление?

Не съм се замисляла за стила, хората имат свободата да го определят. Съвременното изкуство е доста общо понятие, към което принадлежат модернизъм, спонтанен реализъм и много други. Всеки може да се причисли към тези или онези, но това налага някакви ограничения. Затова аз предпочитам общото понятие и разбиране за модерно изкуство – това, което е в крак с времето, което отразява мислите, емоциите, светоусещането на съвременния човек и докосва сърцето му.

Любими художници?

Джон Уосъм, Марко Граси, Соли Смуук, Ноеми Зафир, Хардинг Майер и много други.

Много артисти се вдъхновяват от музика или литература. Какво обичаш да слушаш/четеш?

Музиката винаги е играла важна роля в живота ми. Музиката на 80-те и 90-те години според мен остава ненадмината и ми въздейства вдъхновяващо по време на творческия процес. През свободното си време обичам да свиря на пиано и да композирам.

А сега – да се върнем на емоцията в картините. Имаш ли концепция за това какво ще изразява картината преди да я започнеш?

Понякога имам много ясна представа за това как искам да изглежда готовата творба, но има случаи, в които идеите узряват в процеса на рисуване, особено когато говорим за абстрактните картини.

Изразяваш ли собственото си настроение в картините?

Да, определено. Изкуството е прозорец на душата. Чрез него изразяваме емоциите, които таим дълбоко в нас.

Имаш ли модели? Приличат ли жените от картините на реални жени, които познаваш добре (или на теб самата)?

Някои хора намират прилика на женските образи с мен самата или с майка ми. Но ако има такава – тя е неволна, не съм я търсила. По-скоро това, което създавам, е моето виждане за съвременната жена като съвкупност от сила, страст, уязвимост, търсене, желание, съмнения, очаквания и много други емоции, които носи тя на плещите си, заедно с отговорностите и мисиите, които е поела.

По този повод какво е мнението ти за концепцията, че изкуството е огледало на действителността?

За мен изкуството е огледало на душата. Бърнард Шоу казва: „Вие използвате огледало, за да видите лицето си, а произведенията на изкуството, за да видите душата си.“

Кое е важното за теб? Кое е нещото, което си струва да бъде нарисувано?

Всичко, което има душа и въздейства на околния свят, тоест цялата жива и нежива природа.

Кога се престраши да започнеш да рисуваш и да показваш нещата си?

Открих рисуването като моя страст и способност по случайност. Близките ми ме окуражиха, направих Фейсбук страница, която само за няколко месеца получи подкрепата на близо три хиляди почитатели. Мои картини намериха бързо своя дом в Америка, Канада, Франция, Германия, България. Събитието с изложбата също се случи бързо и почти неочаквано и ми донесе много нови вълнения и мотивация.

Сега, посредством всичките социални мрежи, е много лесно да получиш обратна връзка от хората, които се интересуват от творчеството ти. Как се чувстваш ти спрямо тези хора? Въздействат ли ти критики и похвали?

Благодарение на социалните мрежи, в днешно време човек може да достигне до голяма аудитория в много кратки срокове. Чувствам се много поласкана и стимулирана от положителните отзиви, с които ме засипват феновете. Много ценя и конструктивната критика, която ме подтиква да се усъвършенствам и да търся нови предизвикателства.

Как всъщност се стигна до изложба?

Приятели и близки ме подтикнаха и насочиха към това и като на магия нещата се наредиха от само себе си. Бързо открих галерията, където подадох документи и бях одобрена за участие.

Какво следва от тук нататък? Има ли шанс да започнеш да се занимаваш единствено с изкуство или ще оставиш рисуването само като хоби?

Предстои ми още една изложба през октомври. В момента работя над уебсайт, който е естествено продължение на създадената вече страница. Получих предложение да водя курс за любители на изкуството, а един от бъдещите ми проекти включва създаването на блог. Мечтата ми е един ден да имам шанса да се занимавам само с изкуство. Вече знам, че няма невъзможни неща, трябва само много силно да ги искаш.

За финал – имаш ли девиз или любим цитат, който те вдъхновява?

Прави това, което те докосва! Знам, че звучи банално, но откакто се занимавам с изкуство, разбрах колко мощно е това послание, защото има подкрепата на цялата Вселена.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКонцептуалният артист Хулиета Аранда гостува в Червената къща05.11.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE