18% сиво – Захари Карабашлиев

29.05.2013

18_cover„18% сиво” е една от малкото модерни български книги, които съм чел някога. Започнах предубедено, но затворих последната страница с положително мнение. Роман-пътепис и спомен за отминали времена, текстът на Захари Карабашлиев не  подлежи на жанрово рамкиране. Не баш „нов жанр”, както смело се изказва Любен Дилов, но със сигурност нещо доста оригинално, което си струва да бъде прочетено.

Мъж на среда възраст, родом от Варна. Влюбва се и живее с приятелката си в България през ранните 90-те. Не им харесва. При първа възможност емигрират в Америка,  държавата на неограничените възможности. Сивата, гадна, заличаваща личността Америка. Едвам свързват двата края, докато той не фалшифицира дипломата си и не започва да работи като фармацевт за луди пари.  Едва осъществил американска мечта, един ден любимата на Зак просто си тръгва от него. Завинаги. Три дена по-късно той захвърля всичко, открадва без да иска един чувал марихуана, убива човек и се впуска в пътешествие през целия континент.

Историята е обикновена и адски семпла. Нещо, което може и се случва на милиони. Но именно затова е невероятно истинска. Това е роман за реалността, за живота такъв, какъвто е. За хората такива, каквито сме. Няма фантазия, няма магичност, няма мелодрама, метафори и хеперболи. Чистата и проста истина и нищо друго.

Но за сметка на това-  поднесена по интересен начин. През няколко страници се редуват настоящите „приключения” на Зак, спомените от миналото му и диалозите с неговата любима и прекрасна – Стела. Макар и кратко, живо, ударно са описани и българската действителност по времето на прехода, и американското настояще. По време на пътуването Зак минава през почти цялата територия на САЩ и разказва на читателя какво всъщност представлява тази така мечтана от мнозина държава. Такава, каквато е през погледа на един емигрант. На един сънародник.

Може да се повтарям, но „18% сиво” е толкова книга за истинските наща, че те кара да се замислиш. Няма по-лесно нещо от това да влезеш в кожата на главния герой, да почувстваш това, което той чувства, да разбереш думите му. Да го усетиш себе си и да забравиш, че не ти си човека, който е написал тези редове. За това помагат както описанието на познати места от България и разкриването на чувства и емоции, които всеки един от нас изпитва, така и онези малки неща, които героите от повечето романи сякаш не правят. Защото Зак също се страхува, също го боли, също ходи по нужда и буквално се осира, също самозадоволява сексуалните си нужди.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Вяра ЖелязковаСпомен за изгубените писатели - Вутимски, Рачо Стоянов, Иван Кирилов, Екатерина Ненчева25.06.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика