18% сиво – Захари Карабашлиев

29.05.2013

Стилът е от първо лице и помага на читателя да почувства реалността, излизаща от тази книга. Той е простичък, елементарен и изцяло разговорен.  Дори просташки и дебелашки. Не такъв, какъвто го четем по книгите и гледаме по телевизията, а такъв, какъвто го чуваме всеки ден на улицата. С думите, които самите ние използваме в главата си, за да говорим на себе си. Именно заради това ли или въпреки него, „18% сиво” се чете леко. На един дъх. Седнеш ли веднъж и имаш време, няма да станеш, докато не затвориш последната страница. Не защото ти е чак толкова интересно какво ще се случи нататък, просто защото забравяш, че четеш.

Горните редове описват безпристрастно книгата на Захари Крабашлиев такава, каквато е. Но тук идва и моят глас. Защото „18% сиво” хем ми хареса много, хем не чак толкова. От една страна аз чета книги не за да си припомня реалността, а за да се откъсна от нея. Обичам по-магически, по-вълшебни романи. И не говоря за фентъзи приказки, а за онези красиви произведения на изкуството, в които се потапяш и забравяш за всичко. С изящен стил и интересна, напрегната история. Да, доста нереална на пръв поглед, но не по-малко поучаваща и истинска. Докато реалността, която всяка друга минута е пред погледа ми, тук ми бе навирана в очите всеки ред. Не ми хареса разговорния, идиотски и просташки стил, който непрекъснато сравнявах с този на Буковски. Не ми харесаха и цинизмите, вулгарщините, псувните и описанията  на това къде точно свършва Зак, когато мастурбира или как точно „сере” в обществените „кенефи” на Америка.

От друга страна обаче, романът не ме остави да бъде безразличен дори за секунда. Непрекъснато съчувствах на главния герой и се поставях на негово място, питайки се какво бих направил в тази и онази ситуация. Научих още малко за България през 90-те и много за Америка днес.  Прочетох го с лекота, която отдавна не бях срещал. И най-важното, „18% сиво” ме накара да се замисля за моя собствен живот. Да се спра и да помисля малко преди да взема правилното решение. Да осъзная, че за една секунда мога да загубя всичко, което обичам.  Да оценявам това, което имам. Не знам дали тази книга ще се хареса на всекиго, но ви приканвам да й даде шанс. Най-малкото, за да ви припомни кои са истински важните неща в живота.

Оценка: 8/10

Други ревюта за „18 %  Сиво“ може да намерите на страниците на:  „Кафене.БГ“  (кратко ревю с много читателски коментари), „THE DARK CORNER“, „Мушички“ и разбира се„Книголандия“

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела Канджева„Морски записи“ или любовно писмо до едно лято30.07.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика