Литература

5 тийн фентъзита, с които да преборим есенната меланхолия

21.10.2021

Нека не се отчайваме – есенният дъжд се преодолява лесно, особено когато сме на сигурно място в домашния си офис. О, да не забравяме и топлите чаши кафе или чай, на които вече можем да се наслаждаваме на воля, и да твърдим, че предозираме само защото искаме да се сгреем. Разбира се, има и още нещо, което бързо-бързо стопля настроението и връща позабравените летни усмивки. Правилно се досетихте – с хубава книга на душата ѝ става по-леко.

Сега се настанете удобно и се потопете в следващия списък с фентъзи заглавия (и поредици), подходящи за цялото семейство, които ще ви заредят с положителни емоции за настъпващата есен.

„Приказка за Долната земя“ – Ирена Първанова

с илюстрации от Мира Мирославова

Тринадесетгодишният Алекс с удоволствие би останал у дома през лятото, в компанията на своите видеоигри и телевизор. Само че родителите му решават друго и синът им е принуден да замине за малкото селце Вратня. Недоволството на Алекс бързо отстъпва пред приключенския дух. На село може и телефонът да няма обхват, но улиците сякаш са живи и все се менят, а жителите му са до един чудати и интересни. Разбира се, там е и милата баба Светла.

Докато се опитва да разгадае мистериите на Вратня, момчето се запознава с близначките Ана и Яна. Тримата се впускат в приключение, от което зависи съдбата на познатия ни свят, но нищо не е чак толкова трудно, докато приятелството е истинско.

„Приказка за Долната земя“ е вълшебно и много красиво пътешествие из българската митология. Независимо на каква възраст сте, ако имате интерес към фолклора ни, то това е вашият роман. Ако ли не, Ирена Първанова със сигурност ще запали интереса ви и ще ви накара да потърсите още такива истории. Романът не отстъпва по нищо на популярните книги в жанра и е фентъзи, което умело бяга от клишираните герои и взаимоотношения. Показва колко е важно да вярваш в себе си, както и в приятелството и верността на другите, но без излишен драматизъм.

Към това се прибавят и живите илюстрации на Мира Мирославова, които представят перфектно всички важни детайли в сюжета и увличат още повече читателя. Синхронът между думи и образи е пълен.

„Еми и Крадецът на сенки“ – Марин Трошанов

с илюстрации от Ралица Мануилова

Виктор пътува към Бургас, където го очакват неговите баба и дядо, когато във влака се натъква на Еми и на куфара ѝ. Слабичкото момиче с разноцветна коса очевидно не е като всички останали (нито пък куфарът е обикновен куфар!), но Вики дори не подозира докъде ще го отведе странната непозната. Момчето приема предизвикателството на Еми и я следва до неизвестна гара, където скоро младежите разбират за Крадеца на сенки. Меркулион подлъгва хората чрез вълшебната си музика да го последват към мрачен замък, оставяйки телата си да се лутат като празни обвивки. Така Еми и Виктор поемат на дълъг път из магическия свят, за да се преборят с злосторника и да спасят отвлечените.

Марин Трошанов не за първи път радва родните фентъзи фенове със своя приключенска книга. Този път търсената публика са по-скоро децата, но романът е подходящ за всеки почитател на класическите вълшебни приказки. Героите са добре изградени, а историята поднася не един интересен второстепенен персонаж. Колоритна, мъдра и богата на много метафори и символи, „Еми и Крадецът на сенки“ има по нещо за читатели от всяка възраст. Ралица Мануилова се е справила наистина елегантно с илюстрациите към книгата и кара Еми и Виктор да оживеят по страниците.

„Алкатрас срещу злите библиотекари“, Брандън Сандерсън

Алкатрас Смедри е сирак, обречен на постоянни бедствия и разруха. Момчето дори и не подозира, че чупенето на безчет предмети може да е специален талант, докато на 13-ия си рожден ден не получава мистериозна кесия с пясък – наследство от неговите родители. Алкатрас не размишлява дълго върху странната придобивка, защото кесията още в същия ден е открадната.

Когато един още по-чудат старец се появява с гръм и трясък и твърди, че е дядо на младия Смедри, момчето няма друг избор, освен да го последва на тайна мисия за … спасяването на света. Точно така, време е окулаторите и техните съюзници да сложат край на Злите библиотекари и на техния култ.

Брандън Сандерсън е неизчерпаем източник на нови идеи във фантастиката и поредицата му за Библиотекарите е поредното доказателство. Стилът на романа също е особен, може би, за да подчертае шантавия сюжет. Историята се води от името на самия Алкатрас, който непрестанно спира действието с разсъждения и коментари. Ефектът тип „дневник“ на моменти може и да озадачи читателите, но при всички случаи забавното пародиране на жанра ще донесе много усмивки.

 „Подвижният замък на Хоул“ – Даян Уейн Джоунс

Софи, Лети и Марта живеят в свят на вълшебства, а както всички знаят от приказките, само най-малкото дете в семейството има шанс за подвизи и интересен живот. Тази чест се пада на Марта, а на Софи и Лети им остава да се примирят с прилична работа и приемливи ухажори. След смъртта на баща им, всяка от трите сестри поема по отредения ѝ път, но не всяка се съобразява със Съдбата.

Софи се озовава в Подвижния замък на магьосника Хоул, а за компания получава огнен демон и чиракуващ младеж, не особено добър в заклинанията. Дали Хоул наистина изтръгва сърцата на млади момичета, както се говори? Преобразено като старица, на момичето не му остава друго, освен да си опита късмета с обитателите на замъка, а това означава не просто интересен живот, но и живот пълен с магия и вълшебни създания.

Книгата на Джоунс е сред най-симпатичните приказки, към които можете да посегнете. Героите са пъстри и много различни от тези в стандартните младежки фентъзита. Романът обръща внимание на това, че мечтите и вярата предопределят пътя ни, а не чуждото мнение. Всеки може да успее, ако вземе нещата в свои ръце.

„Подвижният замък на Хоул“ е и от малкото книги, които могат да се похвалят с екранна адаптация, която отчасти дори надминава оригинала. Японската анимация на режисьора Хаяо Миядзаки от 2004  г. дава нов прочит на историята за трите сестри и магьосника и изгражда характерите им още по-задълбочено. Филмът става толкова популярен и харесван, че дори носи номинация за „Оскар“ на създателите си.

„Евангелието на Локи“ – Джоан Харис

Локи, богът на пакостите, винаги е бил сред най-колоритните персонажи в скандинавската митология. Понякога в помощ на останалите богове, понякога злодей, Локи следва своя си логика за нещата и не се съобразява с нищо и никого. Свикнали сме да гледаме на него като на лошото момче, защото такъв е прочитът на скандинавската митология. Все пак, Хитреца става причина за Рагнарок – падението на Асгард. Но така ли е наистина, или друго стои зад спорния образ на най-популярния манипулатор на Севера?

Джоан Харис дава своя интерпретация на митовете на скандинавските народи, а този път в центъра е именно пакостливият бог, който сам разказва историята си. Съвсем различна гледна точка ни дава повествованието на Локи. Той не избира сам съдбата да се присъедини към боговете и никога не е приобщен напълно към тях. След много предателства и непрекъснати обрати в „играта“, богът на пакостите е подмамен да стане причина за Рагнарок.

Книгата е написана като предистория на други две фентъзита – „Рунически знаци“ и „Руническа светлина“, базирани отново на скандинавската митология. В тази предходна (по написване) поредица Харис отново включва Хитреца като главен герой, а към него се присъединява смелата младата героиня Мади Смит. Ако харесвате по-свободните интерпретации на древните митове и Локи ви допада, ще останете приятно изненадани от всички истории на авторката.

NB! Всичко в списъка е наречено „тийн“ само защото някой разпространява погрешните слухове, че приказките са за децата. Приказните истории дават много на читателите си, независимо от възрастта. Както е казал и К. С. Луис:

„Един ден ще си достатъчно възрастен, за да започнеш да четеш приказки отново“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10-те най-очаквани романа за 202109.02.2021

Още от Под Моста

Боян СимеоновFjällräven представя ново попълнение към линията KånkenLIFE