Поредица с живот от 8 години, съживена почти 15 години след краха ѝ? И то с филм, който игнорира двете продължения и се позиционира непосредствено след оригинала във времевата линия?! Звучи като ужасно комерсиален, типично холивудски опит да се пресъздаде ефектът от падаща звезда. И като предостатъчна причина да подходя към „Джурасик Свят“ с големи резерви и доза песимизъм. Може би това беше основната причина да бъда опроверган и оставен сравниетелно доволен от видяното на екрана.
Филмът поднася голяма здравословна доза динозавърско забавление, наситено преди всичко със страховити преследвания, зъбати сблъсъци и изключително напрегнати сцени на дебнене и промъкване. Но това е само бляскавата повърхност, от която всеки летен блокбъстър се нуждае, за да провокира вниманието на масовата аудитория и да заяви амбициите си за комерсиален успех. В „Джурасик Свят“ има нещичко отгоре.

Филмът не губи много време в излишна експозиция и ни понася стремглаво по течението на лекия, динамичен сюжет. Сценаристите са пределно наясно, че подобен тип филм се населява предимно от стереотипни, добре познати образи. Няма да издавам нищо повече от това, което вече е известно от рекламните материали, но ще дам само един пример в подкрепа на твърдението си. Главните персонажи (или поне тези, с които започва и завършва действието) са двама братя – по-големият е на възрастта, с вида, с арогантността и с невероятната глупост на Джъстин Бийбър, а по-малкият е хиперактивен, много начетен и свръхентусиазиран. Болезнено познато, нали?
Да, но точно затова действието директно ги изстрелва в напрегнати драматични ситуации. Да, зрителят е запознат с техните определящи характерни черти в началото и затова с готовност се впуска в тяхното развитие посредством сюжетното действие. Взаимоотношенията между персонажите (а и целият филм по принцип) са пропити с наивния, идеалистичен, типично 80-арски стил, който се забелязва във всяка продукция, в която пръст има вездесъщият Стивън Спилбърг. Добрите динозаври са умилителни, лошите динозаври са отблъскващи, а личните велосираптори на героя на Крис Прат са направо трогателни.
А динозаври има, колкото щете. Тревопасни, месоядни, летящи, водни, сухоземни и най-лошото от всичко – хибриди. Именно около това се върти основното действие на филма – генно модифициран динозавър се измъква от клетката си и започва да убива всичко по пътя си. А да бъде спрян не е никак лесно. Има безспорни моменти на убийствен съспенс, в които напрежението просто чуква пиковата си точка и публиката в киносалона покрива усти с ръцете си в очакване на развръзката. Макар и не толкова много, ги има и разтоварващите моменти на лек хумор. И, разбира се, има ги и типично затрогващите Спилбъргови моменти на умиление за борещите се странни създания на екрана.
Това наистина е един класически издържан летен блокбъстър, който си има всичко. И не би бил такъв без също толкова класическия си протагонист в лицето на Крис Прат. Звездата от „Пазителите на галактиката“ на ‘Marvel’ тук е също толкова чаровен и красив, но не така натрапчиво забавен за сметка на героичните си екранни подвизи. Комуникацията му с велосирапторите осигурява на филма някои от най-вълнуващите моменти. Динамиката му с Брайс Далас Хауърд е спокойна, интригуваща и звездна по холивудски. Като цяло „Джурасик Свят“ е филм, който борави с традиции, клишета и стереотипи на такова високо равнище, че напомня на зрителите защо традицията е нещо толкова хубаво, за да се превърне изобщо в традиция. Лесно може да се препоръча на малки и на големи, на закоравели фенове на поредицата, както и на тотално новопроходили зрители.