Легендата за Артур е винаги актуална за екранизиране, а продукциите, базирани върху нея, винаги вълнуващи за гледане. Но докато всички екранизации досега се придържат поне средно силно към основите на легендата, „Крал Артур: Легенда за меча“ разбива всичките ни стандартни представи за Артуров филм, за да се превърне в истински празник на фентъзито с брилянтна вътрешна динамика. Той ни поглъща с магията на битките си, запознава ни с някои драстично променени главни лица и ни показва, че 175 милиона долара са си 175 милиона долара и тях могат да се направят кинематографски красоти.

Режисьор и един от сценаристите на лентата е Гай Ричи. Той създава филм, в който разликите с оригинала са повече от сходствата, което е повече от чудесно. Познатата ни история приключва още в началото на филма, а от нея се ражда изменената легенда за меча на Артур, за съдбата на оръжието и за силата, която то вдъхва на притежателя си. Вместо да роним сълзи по любовния триъгълник Артур-Гуиневир-Ланселот, сме дълбоко развълнувани от един разказ за група другари, които се противопоставят на феодалния модел и успяват да мобилизират способностите си. Ричи все пак запазва няколко сантиментални опорни точки, които да ни усмихнат и да загатнат обещаващо продължение.

В ролята на Крал Артур влиза Чарли Хънам, който играе завършен образ и силен главен герой. Артур не е представен като безгрешния, дипломатичен, средновековен джентълмен, а като смел и уверен мъж, който невероятно бързо успява да се пребори със собствените си бариери в променливата ситуация. Хънам придава нотка арогантност на образа си пред враговете му, съвсем закономерна предвид уличното му възпитание, в комплект с решителната привързаност към другарите му. В битките Артур е безстрашен и решителен, но в никакъв случай безразсъден. Той не залага на мащабни акции, а на умни решения, които стават мащабни с последствията си. Особено впечатляващо е, че в сюблимни моменти на драматичност, героят на Хънам някак рационализира действията и емоциите си. В края на филма успешно сме убедени, че Ричи е избрал правилния актьор за главната роля.

В добрия фентъзи филм злото винаги е било добро преди да потъне в мрачното си умопомрачение. Джуд Лоу изиграва злодея крал Вортигерн с фокус върху разкаянието, което героят му изпитва в най-големите си нечовечности. Въпреки това душата на Вортигерн е зла и покварена изцяло от властолюбието, което наранява дори него самия. Той е изключително слаб психически и част от злините му са продукт на желанието да си докаже, че е добър крал. Някак искаме да бъде победен заради злините му, но и заради умиротворението, което смъртта ще му донесе, когато прекрати непрестанните му терзания. Има моменти, в който почти оправдаваме действията на Вортигерн – отдавам го едновременно на психологията на героя, но и на Джуд Лоу, който излъчва вродена добросърдечност.

„Крал Артут: Легенда за меча“ ни запознава с героинята на Астрид Берже-Фрисби – Мага (Магьосницата), която е еквивалента на Мерлин от оригиналната легенда и негова пратеничка във филма. Главният женски образ играе жизненоважна роля за успеха на начинанието и едва след това се появява романтичния интерес на Артур към нея, при това много бегло.

Другарите на Артур са различни едни от други, но всеки от тях вълнува силно. В ролите влизат редица познати лица като двукратно номинирания за „Оскар“ Джимон Хонсу и ветераните от сериала „Игра на тронове“ Майкъл МакЕлахатън (Рууз Болтън) и Ейдън Гилън (Питър Бейлиш – на снимката отдолу). Те са уравновесителите във филма – придават му елементарната човечност, без която нито един от образите нямаше да бъде завършен. В лентата откриваме и няколко интересни изменени позовавания на оригиналната легенда, които преобръщат представите ни допълнително, но ни радват неимоверно. Чрез ретроспекции се запознаваме с героя на Утър Пендрагон, които ни гледа през очите на Ерик Бана. За допълнителен „шок“ ефект един небезизвестен английски футболист прави кратка поява.

Макар филмът да е жанрово маркиран като екшън и въпреки мненията, че e смесица от стилове, „Крал Артур: Легенда за меча“ представлява категорично фентъзи филм. В тази магическа история няма дракони, но пък има гигантски змии (дори не си помислих да откъсна очи от тях), гигантски слонове и изненадващо гигантска динамика на действието. Проява именно на тази динамика са бездиханните, препускащи монтажи с фантастична музика, с които режисьорът Ричи заобикаля клишираните моменти от сюжета. Посредством един такъв монтаж ставаме свидетели на трансформацията на Артур от бебе в младеж с всички задължителни драматични елементи, които предполага израстването в бордей и които биха били разтегнати в отегчителни 15-минутни сълзоизлияния в по-претенциозен тип филми.

За динамиката допринася саундтракът, направен от Даниел Пембъртън, който включва 32 песни. Сред тях са ‘The Devil & the Huntsman‘ и ‘Growing Up Londinium‘, които са поне средно близо до гениалността. Филмът е направен с бюджет от 175 милиона долара, които са усвоени фантастично, защото ефектите – от малките трептящи камъчета до вълните първична магическа енергия, са направени наистина точно както се правят ефектите във филм с бюджет 175 милиона.

В редовете за личностни излияния на захарна основа ще напиша, че е някак тъжно да хулим всичко, което не е създадено да бъде велик екзистенциален наръчник. Филмът получи много негативни коментари и още по-негативни професионални мнения от премиерата си досега. И ако все пак сте склонни да се абстрахирате от тях и да влезете в киносалона без предразсъдъци – предстои ви иновативно представен познат сюжет на фентъзи с впечатляващи ефекти и фантастичен саундтрак.

Автор: Илияна Маринкова

„Крал Артур: Легенда за меча“ е по кината в България от 12 май 2017 година. Разпространява „Александра Филмс“.