За „Крал Артур: Легенда за меча“ като за празник на фентъзито и с много любов

14.05.2017

Легендата за Артур е винаги актуална за екранизиране, а продукциите, базирани върху нея, винаги вълнуващи за гледане. Но докато всички екранизации досега се придържат поне средно силно към основите на легендата, „Крал Артур: Легенда за меча“ разбива всичките ни стандартни представи за Артуров филм, за да се превърне в истински празник на фентъзито с брилянтна вътрешна динамика. Той ни поглъща с магията на битките си, запознава ни с някои драстично променени главни лица и ни показва, че 175 милиона долара са си 175 милиона долара и тях могат да се направят кинематографски красоти.

Режисьор и един от сценаристите на лентата е Гай Ричи. Той създава филм, в който разликите с оригинала са повече от сходствата, което е повече от чудесно. Познатата ни история приключва още в началото на филма, а от нея се ражда изменената легенда за меча на Артур, за съдбата на оръжието и за силата, която то вдъхва на притежателя си. Вместо да роним сълзи по любовния триъгълник Артур-Гуиневир-Ланселот, сме дълбоко развълнувани от един разказ за група другари, които се противопоставят на феодалния модел и успяват да мобилизират способностите си. Ричи все пак запазва няколко сантиментални опорни точки, които да ни усмихнат и да загатнат обещаващо продължение.

 

В ролята на Крал Артур влиза Чарли Хънам, който играе завършен образ и силен главен герой. Артур не е представен като безгрешния, дипломатичен, средновековен джентълмен, а като смел и уверен мъж, който невероятно бързо успява да се пребори със собствените си бариери в променливата ситуация. Хънам придава нотка арогантност на образа си пред враговете му, съвсем закономерна предвид уличното му възпитание, в комплект с решителната привързаност към другарите му. В битките Артур е безстрашен и решителен, но в никакъв случай безразсъден. Той не залага на мащабни акции, а на умни решения, които стават мащабни с последствията си. Особено впечатляващо е, че в сюблимни моменти на драматичност, героят на Хънам някак рационализира действията и емоциите си. В края на филма успешно сме убедени, че Ричи е избрал правилния актьор за главната роля.

В добрия фентъзи филм злото винаги е било добро преди да потъне в мрачното си умопомрачение. Джуд Лоу изиграва злодея крал Вортигерн с фокус върху разкаянието, което героят му изпитва в най-големите си нечовечности. Въпреки това душата на Вортигерн е зла и покварена изцяло от властолюбието, което наранява дори него самия. Той е изключително слаб психически и част от злините му са продукт на желанието да си докаже, че е добър крал. Някак искаме да бъде победен заради злините му, но и заради умиротворението, което смъртта ще му донесе, когато прекрати непрестанните му терзания. Има моменти, в който почти оправдаваме действията на Вортигерн – отдавам го едновременно на психологията на героя, но и на Джуд Лоу, който излъчва вродена добросърдечност.

„Крал Артут: Легенда за меча“ ни запознава с героинята на Астрид Берже-Фрисби – Мага (Магьосницата), която е еквивалента на Мерлин от оригиналната легенда и негова пратеничка във филма. Главният женски образ играе жизненоважна роля за успеха на начинанието и едва след това се появява романтичния интерес на Артур към нея, при това много бегло.

Другарите на Артур са различни едни от други, но всеки от тях вълнува силно. В ролите влизат редица познати лица като двукратно номинирания за „Оскар“ Джимон Хонсу и ветераните от сериала „Игра на тронове“ Майкъл МакЕлахатън (Рууз Болтън) и Ейдън Гилън (Питър Бейлиш – на снимката отдолу). Те са уравновесителите във филма – придават му елементарната човечност, без която нито един от образите нямаше да бъде завършен. В лентата откриваме и няколко интересни изменени позовавания на оригиналната легенда, които преобръщат представите ни допълнително, но ни радват неимоверно. Чрез ретроспекции се запознаваме с героя на Утър Пендрагон, които ни гледа през очите на Ерик Бана. За допълнителен „шок“ ефект един небезизвестен английски футболист прави кратка поява.

Макар филмът да е жанрово маркиран като екшън и въпреки мненията, че e смесица от стилове, „Крал Артур: Легенда за меча“ представлява категорично фентъзи филм. В тази магическа история няма дракони, но пък има гигантски змии (дори не си помислих да откъсна очи от тях), гигантски слонове и изненадващо гигантска динамика на действието. Проява именно на тази динамика са бездиханните, препускащи монтажи с фантастична музика, с които режисьорът Ричи заобикаля клишираните моменти от сюжета. Посредством един такъв монтаж ставаме свидетели на трансформацията на Артур от бебе в младеж с всички задължителни драматични елементи, които предполага израстването в бордей и които биха били разтегнати в отегчителни 15-минутни сълзоизлияния в по-претенциозен тип филми.

За динамиката допринася саундтракът, направен от Даниел Пембъртън, който включва 32 песни. Сред тях са ‘The Devil & the Huntsman‘ и ‘Growing Up Londinium‘, които са поне средно близо до гениалността. Филмът е направен с бюджет от 175 милиона долара, които са усвоени фантастично, защото ефектите – от малките трептящи камъчета до вълните първична магическа енергия, са направени наистина точно както се правят ефектите във филм с бюджет 175 милиона.

 

В редовете за личностни излияния на захарна основа ще напиша, че е някак тъжно да хулим всичко, което не е създадено да бъде велик екзистенциален наръчник. Филмът получи много негативни коментари и още по-негативни професионални мнения от премиерата си досега. И ако все пак сте склонни да се абстрахирате от тях и да влезете в киносалона без предразсъдъци – предстои ви иновативно представен познат сюжет на фентъзи с впечатляващи ефекти и фантастичен саундтрак.

Автор: Илияна Маринкова

„Крал Артур: Легенда за меча“ е по кината в България от 12 май 2017 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровНа пътешествие из един всъщност вълнуващ "Джурасик Свят"12.06.2015

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE