“Отряд самоубийци” – spoiler-free ревю

„Искам да сформирам екип от някои много лоши хора, които смятам, че могат да сторят добро.“

Аманда Уолър, изиграна авторитетно и безмилостно от Виола Дейвис в „Отряд самоубийци“, ефикасно обобщава основния конфликт в сюжетното действие на филма още в първите излезли рекламни материали за него. Не добро срещу зло. Лошо срещу зло. В много свои интервюта по повод излизането на филма Уил Смит подчерта това принципно противопоставяне сякаш е революционно откритие в седмото изкуство. Е, откритие може и да не е, но новият проект на режисьора Дейвид Ейър за ‘Warner Bros.’ и ‘DC Comics’ при всички положения внася свежест и доза интрига в поизтощения жанр на комиксовата адаптация. Но преди да навлезем в по-генералните художествени предимства и недостатъци на дългоочаквания ‘Suicide Squad’, няма как да не поставим акцент върху елемента, върху който се фокусира и самият филм.

suicide-squad-featured-image-PodMosta

Персонажите. Те напълно основателно бяха фокусът на цялата маркетингова кампания около проекта и в завършения си вид си струват рекламата. Няма как да се опише дивата радост на многобройните фенове и фенки на Харли Куин от целия свят, които ще тръпнат от радост по време на всяка сцена на Марго Роби в ролята. Ослепителната млада актриса е автентична в кожата на Харли от главата до петите, от най-големия до най-малкия жест, от първата до последната си реплика. Партньорката на Жокера прави скока от страницата към екрана на практика недокосната като поведение, характер и личност.

SUICIDE SQUAD

Не съм запознат с комиксовия произход на останалите главни герои, но естественото им и непринудено поведение може да се дължи само на два фактора – качествена работа от страна на сценаристите и/или качествена работа от страна на актьорите. В случая налице е комбинация от двете, тъй като диалогът и сцените са описани и подредени с логика и ясна последователност, а изпълнителите на ролите са тези, които изстрелват всяка реплика с осезаемо удоволствие и целеустременост.

SUICIDE SQUAD

И това надали учудва някой предвид големите имена в актьорския ансамбъл. Уил Смит в ролята на Флойд Лоутън или Дедшот напомня с лекота защо беше най-големият майстор в създаването на готини и хладнокръвни главни герои през миналото десетилетие. Джоуел Кинаман като полковник Рик Флаг продължава серията си от солидни поддържащи превъплъщения в групови филми след страхотните „Дете 44“ и „Среднощно предследване“. След катастрофалните си изяви в провалени проекти като „Умирай трудно: Денят настъпи“ и „Аз, Франкенщайн“ Джай Кортни сякаш за първи път пасва и потъва в ролята си като Капитан Бумеранг и разсмива с почти всяка своя абсурдна реплика. Усилията на Джей Ернандес в комбинация с тези на сценаристите правят от не дотам известния Ел Диабло един от най-важните участници в действието. А неповторимата Виола Дейвис е стряскаща почти колкото самия Жокер в ролята на Аманда Уолър – студена, коравосърдечна и прагматична до самия край (включително и след финалните надписи на филма 😉 ).

suicide-squad-cast-cards-characters-PodMosta

И като стана дума за Жокера… Най-прочутият и харесван комиксов злодей в историята е пресъздаден на екрана от носителя на „Оскар“ Джаред Лето в роля, ограничена до степен на удължена cameo поява. Интерпретацията на Лето е до голяма степен амалгама на най-известните Жокери, познати ни досега. Той е опасен и непредсказуем като Жокера на покойния Хийт Леджър, излъчва странен, но неустоим чар като анимирания Жокер на Марк Хамил и е недосегаема фигура от подземния свят като Жокера на Джак Никълсън. Най-характерните черти на персонажа са запазени непокътнати и засвидетелствани от Лето дори и през малкото му минути пред камерата, а функцията му в рамките на действието е съвършено ясна. А ако някой си е представял, че Жокерът ще играе по-сериозна роля в групов филм вместо да заеме централна позиция под светлината на прожекторите в солов филм за Батман… е, Жокерът би казал, че шегата е на ваш гръб (the joke’s on you).

suicide-squad-the-joker-jared-leto-PodMosta

Обвиненията на редица критици, че персонажите са плоски или зле написани могат само да разсмеят автора на текущия текст. Всеки от героите получава своя бляскав екшън момент, за да покаже способностите си и да впечатли аудиторията, както и своя дефинитивен личностен момент, в който да се определи с характера, ценностите и приоритетите си. Вярно, Дедшот и Харли Куин получават малко повече екранно време и респективно такива моменти, но всеки филм има своите главни герои. Така или иначе, портретите на отделните колоритни персонажи в „Отряд самоубийци“ са безупречни и дори само те си струват цената на билета за кино. Сега е време да подходим малко по-генерално към филма.

SUICIDE SQUAD

Сюжетът е сравнително прост и праволинеен, но ако в първия акт от действието цари атмосфера на новост и непредвидимост, то тя се губи с течение на времето, когато злодеите на екрана се изправят срещу основната заплаха от филма. Тъй като нито един трейлър не разкрива каква е тя, аз също няма да го сторя. Ще кажа само, че злият персонаж, срещу когото усилия обединяват всички останали, е безкрайно клиширан, лишен от всякаква нормална човешка мотивация и репликите му/ѝ са до такава степен изтъркани, че откровено звучат нелепо. „Х-Мен: Апокалипсис“ на практика страдаше от същия синдром и злодеят там имаше същите недостатъци. В случая с „Отряд самоубийци“ лентата е спасена от това, че героите ѝ всъщност са твърде нетрадиционни и интересни за разлика от вече познатите мутанти от другия филм.

Също като в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, и тук критиците отправят обвинения към екипа зад филма по отношение на монтажа и режисурата. Трудно ми е да си представя защо. Дейвид Ейър режисира със сигурна ръка и визуална яснота. Бих признал два основни недостатъка. Първият е, че в повечето батални сцени и особено в заключителната такава липсват прояви на иновативно въображение. Вторият е, че дългите въвеждащи сцени с главните герои, неизменно акомпанирани от популярни разнородни песни, в един момент придават на филма вид на удължен музикален клип. За това до голяма степен компенсира фантастичния саундтрак от огромната фонотека на ‘Warner Bros. Records’. Всякакви други обвинения спрямо монтажа, сценария или режисурата са абсолютно безпочвени. Някои от тях имаха стойност в случая на „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ заради претрупания сюжет. Но ако някой има проблем с разбирането на действието в „Отряд самоубийци“, трябва да посети образователна институция от съответния вид.

SUICIDE SQUAD

Ако сте сред хората, на които основното оплакване от „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта” беше липсата на хумор и подчертано мрачния и тържествен тон, „Отряд самоубийци” може да ви се препоръча. Ако сте сред хората, на които „Батман срещу Супермен: Зората на справедлвостта” (съвсем резонно) се хареса по начало, „Отряд самоубийци” също може да ви се препоръча. Ако пък сте сред хората, които в невероятното си тесногръдие и късогледство обявиха персонажите в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта” за зле написани, а сюжетът – за глупав, плосък или неразбираем, стойте далеч от „Отряд самоубийци”. И, моля ви, стойте далеч от поредната смехотворно очевидна и зле обоснована антирекламна кампания срещу филм на ‘DC Comics’ и ‘Warner Bros.’. Всички останали спокойно можем да идем и да се насладим на лентата (отново).

Всички приложени изображения и видеоклипове са собственост на ‘Warner Bros.’ и са предоставени за употреба от “Александра Филмс”.
‘Suicide Squad’/”Отряд самоубийци” излиза по кината в България от 5 август 2016 година. Разпространява “Александра Филмс”.

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност "журналистика" в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ "По света и у нас", водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to