„Големите парламентарни циркове“ – да ти изтръпне езикът от цъкане

13.07.2015

140-500x500„Големите парламентарни циркове” е просташката хроника на най-големите глупости в историята на Народното събрание. Авторът, дългогодишен човек на перото в таблоида „24 часа”, се заравя в протоколите от парламентарни заседания от 1879 насам и успява да изрови най-лъщящите изпражнения на българския законотворчески живот.  От отнемането на пенсията на вдовицата на Христо Ботев  – до назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС; от побоищата, псувните и алкохолизма – през различните бутафорни демокрации, до депутатските кюфтета и имоти.

Завидните усилия на Тахов да се ориентира в огромни документални масиви и да подплати всичко с голяма историческа култура дават предварително целения резултат – да паднат всички ореоли на различните еднакво сбъркани политически режими от Освобождението насам, които е възможно да са слагани, ей така, от куртоазия. Таиш някакво уважение към Стамболов, Батенберг,  Стамболийски,  Петко Славейков? Бе, ти в ред ли си?! Росен Тахов, със стил-манджа „Алеко Вазов с щипка Бойко Борисов” ти предоставя цветущи масали за всички – от върхова корупция до кой повечко е пийвал или хапвал чесън. Наизусти няколко „национални резила” от книгата и баджанакът повече няма да може да те затапва, а мълчаливо ще цъка с език и ще отпива от гроздовата, победен от Таховата и твоята ерудиция. Пък най-добре да преразкажеш история за някой негов исторически любимец („Ти знаеш ли как твоя Стамболов изгонил Евлоги Георгиев?!”), та да се поскарате, белким си размените и по някой токат, породен от ерудирани исторически спорове.

Очаквано или не, заедно с ореола на някой политик, когото е възможно да си уважавал, падат и всички интелектуални пагони на самия Тахов. Публицистът много държи да ни убеди, че той самият, а и всеки един поданик на Клета Майка, цял живот преяжда с парламентарен екскремент. Всекидневният кафяв обяд обаче в един момент започва да се отразява и на дъха ти.

Това е моментът, в който ерудицията и справедливият гняв се превръщат в бензин за човешката простотия, която ти говори за „чалми” в пленарната зала, мирис на „цигания” измежду други традиционни разбирания и определения. В режим на обяснение защо някои расови, етнически и религиозни идентификации са излишни няма да навлизаме прекалено – псевдоинтелектуалният жълт стил на Тахов не предполага подпис под Етични журналистически кодекси, нито сбъркана „толерастка” култура на речта.

Засегнахме характерния кафяво-жълтеникав оттенък на „традиционните” и „големите” всекидневници и техните публицистични стожери. Лесно се сещаме, че пишещият човек и неговият читател, които биват развълнувани от това колко много псувни е използвал Димитър Петков, колко е струвала къщата на Иван Ев. Гешов, как депутатите серат и колко скандално просташко било някакво заседание през илядаосемстиниебалимупутката, са същите които искат в детайли да се знае как е бил сгазен малкият Паоло и какво точно ще каже разстроената му майка за присъдата на извършителя, както и колко струват новите аудита на Бойко Борисов. Апропо, в книгата място не намират безбройните парламентарни масали на премиера-слънце или някой от настоящите му съпартийци, което е прекрасен показател за политическите и личностни разбирания на автора.

Не мисля, че е редно да обвиняваме читателите обаче. Ако си изхабил времето да заживееш в 140 години, събрани в парламентарни протоколи, комбинираш и излееш труда с десетилетия граден публицистичен стил, за да родиш нищо повече от няколко исторически жълтини и цъкания с език, не си в правото да съдиш нито политици, нито хора. Ти си пълнокръвна част от кафевия пейзаж, който описваш.

Каквато хрониката, такъв и хроникьора. 

Автор: Константин Мравов 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваГеорги Бърдаров: За войната, думите и дългия път към прошката01.04.2022

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика