В тази нередовна и съмнителна като качество и полза колонка ще ви споделям за малките радости в моя живот. Всички ние имаме такива удоволствия – онези неща, които би трябвало да се възприемат като универсална ценност и чието обожание бихме въвел като законово задължение, ако беше диктатор. Като вас, аз все още не съм диктатор, но за разлика от вас имам отделено кътче в интернет пространството, където да ги пропагандирам.

Четете и попивайте. Ще ви е по-лесно, когато установя тираничния си режим.

Да започнем с малко предистория.

Дори самата мисъл за тази несвещена комбинация ме изпълваше с погнуса и отвращение, а словосъчетанието, обозначаващо съставките й, се нареждаше гордо до най-ужасните неща, свързани със съюз „и“. Искрено и лично, Иван и Андрей, пица и ананас. Да се сложи ананас върху пица беше като да се потопят пържени картофки в Nutella.

Брр.

В продължение на 18 години аз някак бях успял да се опазя от този ужас (не мога да кажа същото за Иван и Андрей) и се наслаждавах на повече от приятни, разумни, класически комбинации – бира и шкембе, две кебапчета и още едно за гарнитура.

Уви, винаги идва сюблимен момент в живота на индивида, когато той не може да си върже обувките от глад, а единствената налична храна е по-малко привлекателна от 62-годишната ти даскалка по трудово в бански костюм. И индивидът трябва да избере.

И аз избрах.

И беше едно от най-божествените неща, които бях опитвал в живота си.

Амалгамата от вкусове и аромати причинява почти греховно удоволствие на сетивата. Парченцата ананас контактуват с топеното сирене и шунката на квантово ниво и отключват невъобразими реакции и емоции на човешкия сетивен апарат. Езиковите проблеми на словосъчетанието „пица с ананас“ водят сурова борба с оргазмичните спазми на органа език, а терзанията на Раскольников стават разбираеми, когато всяка клетка в тялото ти крещи, че това не бива да ти харесва.

Но такива са истинските удоволствия в живота. Отлагани дълго, но обикнати внезапно. Открити случайно, но възпявани умишлено.Обичани от едни, мразени от други. Носещи колкото удоволствие, толкова и вина. И това е част от чара им.

Толкова от мен за този път, пицата ми ще изстине.