Първа част на материала за детските университети – прочетете Тук!

Детският университет във Виена се появява година по-късно от този в Тюбинген като иновативна форма за детска грижа по време на летните отпуски. Основаването му обаче се опира по-скоро на сериозна педагогическа концепция, отколкото на иновативна публична дейност. Виенският детски университет е създаден първоначално като бюро за консултантска помощ, предназначена за родители. А когато отваря врати с 65 курса и 115 лектори през 2003, привлича интереса на 1036 деца. По-късно бройката значително нараства, но най-важното е, че посещението е безплатно. Всичките курсове се провеждат на територията на университета, а финалното завършване по традиция се състои в голямата церемониална зала.  Сътрудничеството с младите съветници от Борда, в който влизат деца между 8 и 12 години, дава добри резултати при организирането и провеждането на курсовете. Специални програми са насочени към децата от имигрантските семейства и от непривилегированите социални групи.  Към децата има и специално адресирани курсове, които третират проблемите на полово равенство, както и специален „Ден на момичетата”.

Детският университет във Виена расте с всяка изминала година и непрекъснато установява връзки и партньорства с други университети и институции. Търси и налага нови формати на курсовете, подчинени на мотото на университета: „Ще обърнем университета с главата надолу”. Важна тенденция е насочване на вниманието към допълнителни университетски курсове за други възрастови групи и детски курсове целогодишно.

Инкубатор за институционална промяна във висшето образование

Известно е, че старите навици умират трудно. В последните 10 години университетите в Европа се намират все още в средата на реформи. Системата се разраства, а методите за управление и администриране не са най-добрите. И все още се използва специализацията в дадена област като основен път за придобиване на нови знания. Моделът да се прибавя все ново и ново специализирано знание към курсовете на студентите води до значително увеличаване на тяхната заетост.  Така че университетите се намират в средата на дидактична криза търсейки отговори на въпроси кои са нашите модели на учене, кои са нашите модели на преподаване. Това са важни въпроси за студентите и често стоят в основата на протестите и критиките на самите студенти към това, което им се поднася като знание.  Наред с това се наблюдава обърканост у самите студенти. Те трудно намират смисъл в това, което изучават.  Демотивират се от невъзможността да излязат извън клишетата. Притеснени са от факта, че са потенциални безработни и не могат да си отговарят на въпросите ние как учим и защо? Въпросите засягат не само преподаването и усвояването на знания, но и управлението, организирането и финансирането на целия учебен процес. Би могло да има различни начини на превъзходство на даден университет, казва Ада Пелерт визирайки вечното съперничеството между многото университети в Европа. Едни биха могли да бъдат отличници в регионалното развитие, други в международните изследователски проекти, трети в преподаването, а четвърти по отношение на детските университети.

Съществува известно противоречие между нуждите на обществото и какво смятат университетите за най-доброто. Малко са случаите, в които обществото и университети достигат до съвместни действия, за да се получи общополезен продукт.  Ето затова детските университети биха могли да се превърнат  в съвместен вдъхновяващ проект, а вкарването на този проект в социалната система като връзка със заобикалящия свят може да донесе само добри резултати и много интелигентен и успешен мениджмънт. Самото организиране на детски университет въоръжава дадената образователна институция с добър мениджмънт.  Всички, които участват в детските университети, разбират много повече за мисията и съдържанието на понятието университет. Фокусирането върху детската аудитория се очертава като политика след като в последните години се наблюдава намаляване на интереса на младите хора в тинейджърска възраст към ученето и  въобще към образованието. И както казва френският учен Шарл Етру, това е най-директният и конкретен начин да се промотира наука.