Холивуд проектира представа ни за роботите като страшни машини, излезли извън контрола на човечеството и целящи неговото унищожение. Франчайзи като „Терминатор“, „Матрицата“, „Бойна звезда: Галактика“ и много други ни предупредиха за опасността от въстаналата срещу създателя си технология. И ако фантастиката ни предупреждава да не допуснем едно мрачно бъдеще, то реалността, относно роботите днес, е много различна, спрямо това, което гледаме по филмите.

В наши дни роботизацията се внедрява активно в почти всеки сектор на индустрията – от сглобяването на автомобили до сортирането на лук. Тези роботи обаче не са мислещи съзнания, а инструменти, които правят живота ни по-лесен, а производството по-ефикасно. Всъщност най-големият потенциален проблем е,  че се очаква роботите да заемат много човешки работни места. Още до 2030-та г. те могат да заместят работата на 800 млн. души и то предимно в развития свят. Най-вероятно обаче тези места няма да бъдат загубени, а хората просто ще трябва да се адаптират и преквалифицират, за да заемат по-специализирани длъжности. Нещо, което за пореден път показва колко е важно внедряването на нови технологии във формалното образование от най-ранна възраст, за което говорихме в статията ни на тема „Какво е Образование 4.0“ .

С други думи – роботите не са нещо, от което трябва да се страхуваме. Тяхното навлизане в ежедневието ни е факт, с който ще трябва да се научим не само да живеем, но и да приемаме като инструмент, който дърпа човечеството напред. И е само въпрос на време те да влязат и в класната стая.

Животът в училище е различен от този само допреди 15-на година, когато най-модерната техника в повечето класни стаи беше прожектор за филми и презентации, който учителите рядко използваха. Днес кабинетите са оборудвани с умни дъски, компютри и таблети, а уроците стават все по-интерактивни и разчитат на все повече софтуер. А процесът на технологизация само ще се ускорява. В съвсем близко бъдеще технологии, които днес ни се виждат фантастични, ще бъдат даденост.

Проблемът с масовото навлизане на роботите в сферата на образованието още сега обаче е не толкова технологичен, колкото морален, социален и психологически.

Компании като Hanson Robotics , Advanced Robotics , Rozum и много други са в напреднал етап на усъвършенстване на хуманоидни роботи, които могат да се използват в множество ситуации, включително за образование.

Все още обаче такива работи са екзотика. Всички сме чували за робота София, която беше представена на света през 2016-та и впечатли със своята реалистичност, автентични мимики и способност за провеждане на адекватен диалог. Нейните създатели обикаляха по целия свят, за да показват един единствен екземпляр от робота по различни изложения и събития и винаги бяха широко отразявани от международните и местни медии. София накрая дори получи гражданско в Саудитска Арабия. Целта както на София, така и на много други хуманоидни роботи, е човечеството да свикне с тяхното съществуване, за да могат един ден, когато те навлязат в ежедневието ни – да бъдат приемани за нещо нормално.

Скептицизмът към роботиката, благодарение на киното и поп-културата, обаче продължава да е много голям дори през 2021-ва година. Дори технологична нация като САЩ все още е скептична, относно роботите в час. Проучване показва, че 84% от учителите там не вярват, че обучението на ученици ще се подобри, ако училищата разполага с робот с изкуствен интелект, който помага  в клас. Именно заради това навлизането на умни машини в чувствителни социални сфери като работата с деца трябва да стане плавно и поетапно. Заради което и може да отнеме много повече време, сравнено с други области на живота и бизнеса.

Потенциалът на роботите обаче е огромен. Трябва само да погледнем други сфери, за да се убедим това. В медицината, например, те доведоха до революция и направиха немислими операции възможни. С навлизането и на 5G този потенциал нарасна още повече. През 2019-та хирург успя да извърши първата мозъчна операция от разстояние в Китай, използвайки робот. Тогава лекар оперира пациент, болен от Паркинсон, намирайки се на 3000 километра от операционната зала.

Според експерти учителите днес трябва да видят такива примери и да не се страхуват от идеята за роботи в образованието. Далеч сме от времето, когато робот ще може да замести учител. Но той може да му помогне и вдъхнови. Специално създадени за тази цел роботи дори днес демонстрират своята ефикасност, правейки учебния процес по-забавен, интересен и запомнящ се. Смята се, че технологията се намира на не повече от десетилетие, когато роботите ще са способни да четат израженията на лицето на децата, да анализират техния действителен процес на учене и да дават незаменима обратна връзка на учителите, правейки обучението много по-индивидуално. Особено ценни пък ще са роботите, които са създадени за деца със специални нужди и нарушения в развитието, като те биха могли да им помогнат да развият по-добри социални и комуникативни умения. Самата работа с робот от ранна детска възраст пък ще помогне на учениците да свикнат с живота в бъдеще, където със сигурност все по-често ще срещат роботизация – от касите за плащане в супермаркета (отдавна навлезли в страни като Великобритания) през работното място до посещението в лекарския кабинет.

И макар роботиката да е в своя начален етап на развитие – тя напредва с всяка изминала година и вече дори съществуват роботи, които могат да се използват в класната статия. Такива примери са роботизираната шахматна дъска Анастасия, куклата робот Каспар, създадена, за да работи с деца с аутизъм, роботът за социална работа с деца Елиас и други. За тях обаче ще ви разкажем в следващия ни материал от рубриката „Образование 4.0“.