Има филми, които те разтърсват с драматичните си сюжети. Има и такива, които те впечатляват с диалози и актьорски изпълнения. Документалният филм „Императорът“ на Люк Жаке не е един от тези филми, и въпреки това той вълнува по начин, по който редица игрални филми се опитват да ни вълнуват.

„Императорът“ има черно-бели пернати „актьори“, а посланията му са предадени спокойно и плавно. Филмът протича като красив разказ за семейството и родителството, за очарованието от живота, за съзряването и потапянето в буйни и непознати води. „Императорът“ е филм, в който се влюбваш от пръв поглед и който остава в мислите ти дори след финалната сцена.

Предшественикът на новия документален филм на Люк Жаке – „Походът на императорите“ – възхити публиката през 2005 г. и взе заслужена награда Оскар в категорията си. Невероятният успех на френския режисьор напомни, че документалното кино е феномен, че може да представя невероятни истории и още по-важно – истински истории.

„Императорът“ стъпва на тази основа. Той сякаш е същата история, но съсредоточена много по-навътре. Докато „Походът на императорите“ разглеждаше колективните усилия на хиляди императорски пингвини в тяхната миграция, „Императорът“ отправя поглед към съдбата на едно малко пингвинско семейство, на една малка частичка от историята на хиляди. Те са част от цялото, но са воини в собствената си война със стихиите, водени единствено от жаждата за живот и повика на природата.

Филмът проследява едно завъртане на колелото на живота – създаването и разпадането на семейството. Историята тече главно през погледа на бащата – стар пингвин, наречен Императора. Той наистина притежава опита, мъдростта и величествеността на император. Суровите арктически ветрове го брулят вече повече от 40 години, но неговият път не е приключил. Инстинктите му го тласкат да търси и да дава живот, да следва тихия призив на природата си. Леденият му път се преплита с този на неговата другарка. Те имат нужда един от друг, за да изпълнят танца на живота и за определен период от време те ще се превърнат в целия свят един за друг. В хода на филма действието се изгражда разпръснато, чрез непрекъсни преходи назад и напред във времето, но въпреки това историята е свързана и сякаш тече последователно. С помощта на тези ретроспекции е изразена магията на влюбването, отговорността на родителството, саможертвите и изтощението и накрая раздялата.

Човекът често забравя, че не е единственото същество на планетата. И други се борят за живот, за любов и за бъдеще. Именно тази борба проследява Люк Жаке в своя филм. Това е филм, в който липсват сложни диалози, специални ефекти и драматични обрати. Природата сама е режисьор наравно с Жаке. „Актьорите“ не говорят, но няма нужда да говорят, за да бъдат разбрани. Те казват изключително много със своите действия. Всичко се случва естествено, сякаш това е редът на нещата от хиляди години насам. И е така.

Животът на едно семейство императорски пингвини е животът на много други и е част от непрекъснатия кръговрат, който движи света напред. Надали някой е предполагал, че пингвини ще го учат на човешки чувства и ще го карат да се замисли за това какво прави на тази планета, но точно това прави „Императорът“. Историята на Императора, неговата другарка и малкия император може да бъде отнесена към самите нас.

Всичко запова с любовта, с красивия танц под слънцето и обещанието за общо бъдеще. Със създаването на живот започва борбата за неговото опазване. От влюбени родителите се превръщат в съюзници с обща мисия. Те трябва да бъдат опора за едно малко същество, като го подкрепят, когато се налага, или го оставят само в несигурната прегръдка на живота, за да се научи как да се разбира с него. И така до момента, в който това същество, това тяхно продължение не открие своя собствена пътека и не се гмурне развълнувано и неопитно в големия океан. Защото и то вече е чуло повика, който са чували неговите родители.

Люк Жаке има прекрасната дарба да открива красивите и дълбоки послания в простите на пръв поглед неща – в опадалия детски пух, полепнал по снега, в нежния допир на крилете или в тишината на океанските дълбини, където светът навлиза в съвсем различно състояние. „Императорът“ е мъдър филм, в който от малките неща успяваме да сглобим голямата картина.

За незабравимото изживяване на зрителя допринасят красиво заснетите подводни и въздушни кадри. Чрез кадрите историята минава първо през сетивата, за да достигне до сърцето. За пингвините животът има две страни – неприветливата студена повърхност и успокоението, което носят дълбините на океана. Границата между тези две реалности е предадена чрез шумното изскачане на повърхността или гмурването във водата – като навлизането от един свят в друг. Звуците сами по себе си създават картини. Зрителят чува всяка водна пръска, всяка стъпка върху леда. Подводните кадри изумяват със своята живописност, а обгръщащата те тишина внушава покой. Такива похвати карат зрителя да се идентифицира с героите на тази история, защото той започва да вижда и чува и през техните очи и уши. Забавените кадри и умелата игра със светлината работят в полза на филма и насищат усещанията.

Пълната хармония между история, кадър и звук ражда един шедьовър на документалното кино. Той ще ви накара да въздъхнете пред величието на природата и начинът, по който нейните деца ѝ служат. Сцена на действието е недружелюбната и студена Антарктика, но въпреки това „Императорът“ си остава история за безгранична топлина и любов.