Кино

Кинематограф и техният месец на българското кино

18.04.2020

Седмото изкуство се ражда в късата форма и минават (поне) две години докато се появи първият пълнометражен филм, The Corbett-Fitzsimmons Fight (1897). Разбира се, причините за това са технически, ала е имало период от време, в който късото кино е било киното въобще. Прилагателното „късо” не е било необходимо, тъй като друго просто не е съществувало. Сто двадедесет и пет години по-късно късата форма е не просто далеч от от това да представя изцяло седмото изкуство; сега тя е непозната на мнозинството хора, които масово я зоват с думи като „клипчета”, „видеа” и „филмчета”. Малцината, които я разпознават са често хипстъри, артистични личности и киномани с енциклопедични познания.

Не е нужно да попадаш в която и да е от въпросните групи хора, за да почерпиш вълнение от късото кино. Причините за това са многобройни. От една страна, тези филми в повечето случаи не се правят с мисълта за печалба, затова и не се залагат титанични бюджети. Щом не парите са водещи, нужни са други причини, които да привлекат хора в качествен екип. Така например зад много късометражни филми стоят истински истории – достатъчно силни, че да срещнат необходимата подкрепа от правилните хора, които ще отделят време и енергия да участват заснемането им. Те са повярвали в дадена история, за да искат тя да бъде разказана на света. 

На следващо място, самото времетраене не позволява много снимане и смяна на локации. Късото кино е компактно. Това дава свобода, в която фантазията може да се вихри относително необезпокоявана от проблемите на мащабните продукции.

Това са само част от причините шортовете да са „еспресото на киното“ – къси и силни, както се изразяват за тях колегите ни от kinematograf.bg, които близо осем години работят за популяризирането им. В последно време фокусът им попада върху къси филми, правени в България, а вече над месец тече кампанията на им „Месец на българското кино”.

Кадър от филма „Зевс“

Всяка сутрин в 08:00 Кинематограф споделя с публиката си по един български късометражен филм. Това става онлайн и е напълно безплатно. Първоначално кампанията няма нищо общо с коронавируса. Тя стартира на 1 март и целта ѝ е качването на един филм дневно до края на най-българския месец.Последвалото развитие на добре познатите ни събития мотивира екипа на Кинематограф да обвърже кампанията си с най-горещата световна тема в момента, превзела всички комуникационни канали и така да привлече още повече интерес. Сега тя е удължена за неопределен срок от време.

Филмите могат да се гледат на тази страница.

Очевидно идеята работи: кампанията привлича около хиляда зрители дневно. Отзвукът в социалните мрежи също расте. „Може би уцелихме златен момент!“ – споделят колегите от Кинематограф. И според нас е така, защото изкара на повърхността невероятни заглавия като „Чест“ на Павел Г. Веснаков, „Оловно сърце“ на Слава Дойчева, „Кръвта“ на Велислава Господинова, „Три сестри и Андрей“ на Борис Деспотов и Андрей Паунов, I Don’t Want to Grow Up на Филип Андреев, „Синът“ на Христо Симеонов, „Баща“ на Ивайло Минов и много други успешни по световни фестивали, но не толкова известни у нас, заглавия от българската късометражна филмография.

Освен непосредствения ефект от популяризиране творчеството на някои от най-добрите родни артисти, дългосрочен резултат от Месеца на българското кино е сформирането на ценен архив от най-доброто българско късо кино от последните 30 години. Дотук това са приблизително 40 филма, но колко ли още има за показване? Гледайки разбираме защо колегите ни са така увлечени по късата форма. 

Българското късо кино е яко и пълно с невероятна палитра от истории, сблъсъци, дълбоки герои, мъдрост. Колкото повече търсите, толкова повече ще намирате.

Автор: Кинематограф

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка Веселинова„А сега накъде?“ – 30 години по-късно17.10.2018

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушатеМузика