След драмата „Човешкия капитал“ Паоло Вирдзи избира друга не по-лека тема, която обаче позволява да бъде погледната от забавната й страна. Режисьорът и сценарист на „Лудетини“ ни отвежда зад стените на женски санаториум в италианската провинция, за да разбие клишето за хората с психични заболявания. А за да видим това, врати отварят кино залите у нас в рамките на София Филм Фест.

Вила Бионди в градчето Пистоя, Тоскана е превърната в дом за настаняване на душевно болни. Слънчевото и спокойно място контрастира с обитателите си, но изключение прави жизнената Беатриче, която се изживява като господарка на имението. Повод за това е далечното й родство с някогашните собственици, а когато там пристига новата пациентка Донатела, по-опитната се опитва да я вземе под крилото си. След един от работните дни в близката оранжерия двете използват възможността да избягат от сегашното си ежедневие, потегляйки без дестинация в търсене на малко щастие.

Това, което кара да заобичаме филма, са неговите централни персонажи. Валерия Бруни Тедески е изключително колоритна и непредвидима като Беатриче. Тя често предизвиква смях с остроумна откровеност, осмислянето си като аристократка с изискан вкус и други идеи за своето величие, които нямат общо с действителността. Героинята е обрисувана чрез непрестанната си реч, подтичваща походка и изискани аксесоари. Дамата на средна възраст не е загубила любовта си към живота и е готова за забавления във всеки момент. За разлика от нея по-младата Донатела е сериозна, мрачна и потайна. Микаела Рамацоти съчетава ранимост и издръжливост в измъчения си персонаж с тежко минало и настояще.

Двете героини изглеждат противоположни една на друга по темперамент (и психични разстройства), но излизат от потенциалните типажи, като по-късно напред е изведено онова, което ги сближава – нуждата от близост с някого, който е луд като теб. Беатриче може да е претенциозна и командваща, но не и надменна, когато по-нататък се превръща в мозъка и сърцето на филма, търсейки начин да разреши най-големия проблем на новата си приятелка. По външния вид на Донатела в кадрите от настояще и минало веднага бихме могли да изградим грешно мнение за героинята, което междувременно ще бъде развенчано от самата нея. „Лудетини“ балансира с тона преливайки от комедия в драма, когато стигаме до вглеждането в живота на Донатела и причините той да бъде такъв, какъвто е сега.

Лентата се справя успешно, комуникирайки тема табу по лек и ненатрапчив начин, макар че едни от най-ярките и затрогващи моменти, които остават в съзнанието, са именно тъжните. С помощта на поддържащите роли на специалистите от вилата са представени предизвикателствата на социалната и медицинската работа с психично болни. Динамичният сюжет не остава място за скука през тези близо два часа, когато неусетно разбираме, че и „лудите“ имат същите потребности като останалите.

Спонтанното приключение на двете жени се превръща в преживяване, което оголва същността им и ги сближава. Чрез него филмът подчертава, че макар лудостта да предизвиква страдание, всичко започва по обратния път, когато страданието отвежда до нея. Затова пластовете на героините са разкрити и в сложните взаимоотношения с още хора и биват проследени от нестабилна камера в турболентните си моменти. Елементите на road movie а ла Телма и Луиз са поетично поднесени с присъщата яркост на кратките мигове на пълно щастие.

Макар персонажите да са третирани с реализъм, той е отслабен, когато част от действието разчита на щастливи случайности. Финалът на филма не е от тези, които оправдават вълнуващият път към него, но изпълнява отрезвителния си ефект, подобен на завръщане след почивка. Усещането, когато се приберете след прожекция, едва ли ще е същото, защото „Лудетини“ заразява с енергичност и настроение, което се задържа.

Под повърхността на женска комедия проблясва социална драма, която разглежда житейски проблеми, опровергавайки, че те са характерни само за хора от по-ниските обществени слоеве. Ако знаех италиански, щях да оценя по-подобаващо оригиналното заглавие, което буквално преведено би трябвало да значи „луда радост“ (?)… но и това е достоверно, защото със сигурност ще достави такава на зрители без значение от пол и възраст.