Чувайки заглавието, по-скоро бихте предположили, че това е поредният хорър, предшестващ блокбъстърския сезон. Без да засяга жанра, „Колибата“ все пак се занимава с ужаса на един баща и неговото семейство, пренесен на екран от едноименния роман на Уилям Пол Йънг. Авторът разкрива, че използва заглавието като метафора за „къщата, която построяваш от собствената си болка“, както става ясно и от сюжета.

Докато Маккензи Филипс е на къмпинг с трите си деца, по-малката му дъщеря Миси е отвлечена, а разследването сочи, че е станала жертва на убиец. След известно време, докато семейството все още страда заради загубата, бащата намира адресирано до него писмо, подписано от „Татко“ – начина, по който жена му нарича Бог. Подателят го кани да се срещнат в горската колиба, където се предполага, че е убита Миси. Въпреки опасността, Маккензи приема риска заради въпросите, които го измъчват. Получавайки последвалите отговори, той преосмисля живота си и нещата, в които е вярвал досега.

„Колибата“ започва като драма и продължава като такава през първата част от филма, където научаваме за детството и настоящето на главния герой, изигран от Сам Уъртингтън. След като Маккензи отговаря на поканата и посещава отново колибата, оттам попада в дом, където прекарва няколко дни. Тонът оттук нататък се сменя, продължавайки с фентъзи. Макар и подходено с хумор, за да се избегне неловкостта при прехода, това не помага на зрителя да приеме изцяло насериозно случващото се през втората част, и го оставя с още по-причудливо усещане, което и без това необичайната ситуация създава.

На места действието в новото за главния герой пространство засяда в проповеднически или твърде идилични моменти, разсеяни от контрапункта, който се явява измъчваният от болка и гняв баща. Маккензи има възможност да зададе директно пред Бог напиращите у себе си въпроси, които вероятно са възниквали при всеки, а това прави и лесна идентификацията с персонажа. Сам Уъртингтън изгражда достоверен образ, който и преди инцидента носи своите терзания. Правдоподобни са също поддържащите го Рада Мичъл и Тим Макгроу, като кънтри изпълнителят се разписва и с роля в саундтрака.

Познавайки Октавия Спенсър от роли на добродушни и грижовни жени в „Южнячки“ и „Бунтовници“, със своето благо излъчване и умение да проектира емоции с въздействаща обраност тя е чудесен избор за ключовата роля, която й е отредена тук. Във вероятното си желание създателите на филма да изградят „разнообразен“ състав (една от болните теми на холивудската индустрия) чернокожата актриса е подкрепена от колеги с израелски, японски, латиноамерикански и индиански произход. Предвид посланието на лентата, този избор може да се разчете и като намек за различните форми, придобивани по-висшите сили, и възприемането (включително това на нас от тях) с акцент върху вътрешното за сметка на външното.

За да бъде един филмов герой интересен и вълнуващ, обикновено трябва да е многопластов, противоречив или показан в развитие, но пък отсъствието на тези условия при една част от образите е нужно предвид естеството им. Тук се появяват и разминаванията – самата история не се вписва в установените критерии, защото целта й е далеч от това да бъде критически призната. „Колибата“, подобно на недалечния „Косвена красота“, най-вече предлага катарзис на тези, които са загубили някого и поставят света и вярата си под въпрос, а на останалите – нов прочит на понятия и представи, който ще помогне да погледнат на живота по друг начин. Кинематографичните решения помагат за внушенията и със своята притъпеност или натрапчива яркост са сред открояващите се качества на лентата.

Филмът е зов към разбиране на отсрещния и изминаване на трудния път към прошката – ценности, които не би трябвало да бъдат ограничавани от религия, така че християнският контекст да не пречи на възприятието. Той обаче може да отблъсне една част от зрителите – има вероятност религиозните да отхвърлят интепретацията на екрана, а невярващите да не се трогнат изобщо, както и съдещите по кино правилата.

Екранната реализация може и да застава на пътя на оригиналния замисъл на историята, но въпреки че предполагаемият критик в мен остава със смесени чувства, за емоционалното въздействие говори влажната мъгла в погледа ми през немалко сцени. Поне до този момент „Колибата“ е най-странното кино изживяване за 2017 г., а дали в хубав или лош смисъл, всеки преценява най-добре сам за себе си.

„Колибата“ е в кината от 28 април 2017 г. Разпространява BS Films/Лента.