Кошмарът на една „Американска идилия“

03.11.2016

1

„Американска идилия“ представлява режисьорският дебют на актьора Юън Макгрегър, който пренася на голям екран историята от едноименната книга на Филип Рот, донесъл на писателя награда „Пулицър“ през 1998 г. Романът е считан за един от най-великите в историята на САЩ със своя фокус върху тамошното общество в условията на социални и политически промени през 60-те и 70-те години на XX век, които неизбежно се отразяват и в междуличностните взаимоотношения.

2
Както Лев Толстой пише век преди това в „Анна Каренина“, „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“. Това в екранизацията преминава от едното към другото състояние след избухването на бомба в пощенски офис, за която се смята, че е поставена от дъщерята на фамилията Левов. Събитието белязва две семейства – на заподозряната и на жертвата, но както се казва в една от сцените при срещата между членовете на двете – разликата е, че оцеляването на първото ще бъде по-трудно.
3
Преди тази повратна точка животът на двойката Сиймур и Доун е като изваден от реклама на американската мечта, чиито подходящо красиви лица тук са съответно Юън Макгрегър и Дженифър Конъли. Той е бил обичаната от всички спортна звезда на училището, бивш морски пехотинец и понастоящем продължител на успешния производителски бизнес на баща си. Тя е носителка на титлата „Мис Джърси“, намерила любовта си в колежа, с която по-късно заживяват спокойно в провинцията, където отглеждат очарователната си дъщеря. Вече пораснала, Мери не остава безразлична към Виетнамската война и расизма в страната и става активист срещу несправедливостите. Така към характеристиките на героинята, освен говорен дефект и комплекс на Електра, е добавен и бунтът, с който тя вероятно желае да се разграничи от пасивното си семейство, превръщайки се в негов контрапункт. На причините за поведението ѝ обаче не се обръща толкова внимание, колкото на начина, по който родителите понасят изчезването на дъщеря си след бомбения инцидент и разгадаването на мистерията около него.
4
Харизмата на Макгрегър и професионалните му умения работят успешно в изиграването на всеобщия любимец по прякор Швед (заради необикновените за евреин светли очи и коси), на когото според всички предстои светло бъдеще, но вместо това се измъчва от случващото се със своето дете. Действията на Сиймур са подчинени на присъствието или липсата на Мери, което отнема от собствената му самостоятелност и яркост, като по този начин се превръща повече в жертва на обстоятелствата, отколкото автономен герой. Животът му се руши бавно, без той да има голям избор и влияние върху съдбата си, което не резонира у зрителя с нещо повече от състрадание. То в по-малка степен важи за леко отчуждената майчина фигура, която пък се изправя пред собствените си демони, отключени от нещастието, и представя другия възможен модел на поведение в случая. Най-голямо е актьорското предизвикателство за Дакота Фанинг – освен естествено пресъздаденото заекване, през нейната пасивна агресивност прозира психологическият контекст, който обаче остава недоразвит, а всъщност съдържа по-голям потенциал от реализираното на екрана.
5
Така филмът задава рамка на случващото се, без да отиде към сърцето на картината и идентифицира причините за вида ѝ. Лентата ангажира главно с търсенето на дъщерята, а не първопричината за нейните и тези на останалите персонажи мотиви. Вместо това родителските премеждия очертават контура на една нова действителност, част от която е и образът на детето, явяващо се инструмент за показването на това как новостите ни променят или подлагат на изпитание нашите идеали, които понякога оцеляват за сметка на носителите си. С бавното си темпо на разгръщане и без достатъчна плътност лентата рискува да остави зрителя с чувство за недостатъчност – емоционална и дълбочинна.
6
Встрани от това филмът пресъздава приятно и достоверно атмосферата от епохата на действие, но в същото време носи и чувство за актуалност, показвайки сблъскването на идеалите с реалността. Заснет в Питсбърг, към кадрите с участието на природата е подходено с поетизъм и мечтателност, присъщи на една идилична картина, която е кратка, но запомняща се. На моменти с химническо звучене и надежда, на други – с натрапчив драматизъм, музиката на Александър Депла обхваща двата полюса на пресъздадените настроения. В поддържащите роли виждаме също качествени изпълнения от Валъри Къри – изкусителка, опитваща се да манипулира главния персонаж, Уго Адуба като еманципирана чернокожа дама, работеща във фабриката на Левов, Рупърт Евънс – скърбящият брат на Сиймур, и техен съученик, който е разказвачът на историята – Дейвид Стретърн.
7
Освен драма, засягаща социалното и личното, историята засяга още борбата със стереотипи и привидното човешко съвършенство, върху което наблюдателите градят своите грешни представи. Така „Американска идилия“ разказва за преждевременно угасналия пламък на сбъднатата мечта, която лесно преминава в кошмара от неочакваните пътища, по които поема животът без твое съгласие и дори без запитване.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария Попова"Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух" – приказка за забравеното детство и изгубения път28.09.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевФилмът „Ятаган“ – абсурд на реалносттаКино