Кьолн, градът на река Рейн, освен че е четвъртият по големина в Германия, е и един от най-старите и важни за историята на страната. Той е известна туристическа дестинация, но предлага и една от най-пълните и цветни палитри за опознаване на Германия. Кьолн е огромна образователна дестинация – най-големият радио и телевизионен център в страната и се слави с една от най-големите готически катедрали в Северна Европа – едно изключително впечатляващо здание. Но не на последно място – това е един от градовете в тази част на Европа с най-интензивен и предлагащ всякакви възможности нощен живот.

Въобще, тук всичко е „най-най“. Атмосферата е младежка, жизнерадостна, а населението е огромно разнообразие от хора от цял свят. Импровизирани концерти в някои от градските паркове, немски битаци за стари стоки, всякакви причудливи магазинчета, заведения за хапване от всички краища на планетата, барове, театри, кина – Кьолн има да ви предложи от всичко по много. Сигурно и затова казват, че тук не живеят типичните студени и затворени немци, а кореняците са весели, общителни и с отворен ум.

Но освен всичко това, Кьолн ми поднесе и още една неочаквана изненада. Случайна и импровизирана разходка в огромен изоставен завод, намиращ се не чак толкова далеч от центъра на града. Не знам защо, живеейки в България – страната на изоставеното – останах толкова впечатлен от това посещение. Може би заради наистина грандоманските размери на постройката? Или заради огромния контраст между процъфтяващия, динамичен и проспериращ град и това старо, изоставено и ръждясало чудовище? От друга страна, въпреки че в родината не един или два пъти съм бил на подобни места, изоставеният завод остави у мен дълбоко впечатление и е един от най-ярките ми спомени за Кьолн.

За самия завод не се знае много дори в Германия. Според оскъдната информация той е направен още в началото на века, като в него са се произвеждали някои от най-култовите и известни модели влакове. Тук са се правели пътнически вагони, трамваи, дизелови локомотиви и трактори. Заводът е бил свързан с корабостроителната индустрия на река Рейн, разположена в Кьолн. Всичко приключва, когато производството се мести в икономически по-изгодна дестинация. Защо такъв огромен и апетитен имот е оставен да гние – остава неизвестно.

Въпреки неизвестните, а може би и заради тях, изоставеният грандомански завод за тежки машини е притегателна урбекс атракция както за самите жители на Кьолн, така и за посетителите като мен, които са имали късмет да бъдат доведени от местен. Комплексът може да е изоставен, но в никакъв случай не тъне в забрава – при моето посещение срещнах фотографи, графити художници, ентусиасти с дронове, развълнувани деца и представители на субкултури. И макар вътре да имаше десетки хора, при тези гигантски мащаби засичането с тях бе рядкост.

Атмосферата и размерите на комплекса са невъобразими, трудно подлежат на описание с думи и снимки. Чувството бе все едно се намираш в края на историята – ти си гост от чужда планета, който изследва стари и изоставени места на някоя самоунищожила се цивилизация. Гигантските халета, безкрайните коридори, изоставените лаборатории, главозамайващите панделки от тръби, в които може да се разхождаш прав – всичко това е малка част от обграждащата те среда.

Остатъци от стари машини, откъснати ламарини, паднали стъкла и тръби, осейват пода на залите. Залите, изпълнени с мрежи от релси, невиждали колела от десетилетия. А най-зловещото – огромни ями и подземни етажи, които са отдавна наводнени и неизвестно колко метра дълбоки. С позеленяла, пожълтяла и почервеняла вода, от чиито дълбини се виждат единствено изкривени железни прътове, приличащи на пипала, кои „аха“ да оживеят и да те притеглят завинаги към бездната. А въздухът – тежък и с вкус на кръв, заради хилядите тонове ръждясващо желязо.

Брутална и тягостна атмосфера, като извадена от страниците на „Некрономикон“ на безумния арабин Абдул Алхазред, родено в главата на още по-безумния Лъвкрафт. И въпреки това – вдъхновяващо и изпълващо с енергия и ентусиазъм. Защото може би всички понякога имаме нужда от малко адреналин, от контраст, от чувство за мрак. Странно нещо е човекът, който вместо да прекара следобеда сред всички изкушения, които Кьолн му поднася, решава да се завре в разлагащия се труп на това индустриално чудовище. Но ето ме днес, 9 месеца след посещението ми там, с неизбледнели спомени, съжалявайки единствено за едно – че верният ми огледално-рефлексен фотоапарат не бе до мен в този момент, а под ръка имах единствено овехтяла сапунерка.

П.П

С дълбока благодарност на прекрасния ми гид и с извинение за обидата към скъпоценната ѝ сапунерка.

[box style=“0″]

Кликни на която и да е снимка, за да отвориш галерията на цял екран

[/box]

[ngg_images source=“galleries“ container_ids=“12″ display_type=“photocrati-nextgen_basic_thumbnails“ override_thumbnail_settings=“1″ thumbnail_width=“220″ thumbnail_height=“140″ thumbnail_crop=“1″ images_per_page=“20″ number_of_columns=“3″ ajax_pagination=“1″ show_all_in_lightbox=“1″ use_imagebrowser_effect=“0″ show_slideshow_link=“0″ slideshow_link_text=“[Show slideshow]“ order_by=“sortorder“ order_direction=“ASC“ returns=“included“ maximum_entity_count=“500″]