LIFE

Барселона за 2 дни – танц на сетивата

27.02.2019
Заедно в час

„Да пътуваш означава да живееш“ – Х.К. Андерсен

Спомням си точната дата – 6 април. Стоях на гишето за проверка на билети и развълнувано гледах към „птиците“, реещи се в небето. Това щеше да бъде първото ми пътуване със самолет. Малко след 21:00, стюардесата обяви „Bienvenidos en Barcelona” и моето приключение започна.

Барселона се превърна в моето малко кътче от рая – посрещна ме със страхотно време и красиви гледки, а ме изпрати с незабравими спомени.

Ден 1

Противно на очакванията, разходката ни не започна от Саграда Фамилия, а от едно по-малко известно, но също толкова красиво местенце – Templo Expiatorio del Sagrado Corazón de Jesús – Tibidabo.  Интересното  за тази забележителност е, че се намира в най-високата точка на каталунската столица, затова и придвижването до нея е по-трудно, но затова пък е изключително забавно преживяване. Единственият начин да се изкачиш до парка е чрез фуникуляр. Шареното влакче се появи като спасение пред нас, тъй като бяхме решили да влезем в ролята на истински авантюристи и да извървим пътя до първата му спирка. Уморена, но развълнувана, така се потопих в магията на Тибидабо. Почувствах се като дете, което за пръв влиза в магазин за бонбони, и не знае от кой вид да опита първо.

На едно място са вплетени изящността на архитектурата, детски смях и веселие и спираща дъха гледка над удивителната Барселона.

Обиколихме парка и се насочихме към храма – за момент се пронесох в Рио де Жанейро. На върха на църквата се извисява копие на статуята на Иисус Христос с широко разперени ръце, който сякаш се опитва да прегърне целия град. Това, което още повече засили усещането, беше сватбата, на която станахме свидетели. Туристи от цял свят се редяха да снимат статуята на чернокожата Дева Мария, а след нея и влюбената двойка.

Отделихме си малко време за почивка, наслаждайки се на разкриващата се пред нас гледка,  след това потеглихме към следващата дестинация  – Монтжуик.

Посещението ни там може да се опише с една дума – МАГИЯ. Така е и името на шоуто, на което присъствахме. Светлинното шоу на магическите фонтани представлява танц на водните струи под съпровода на песента на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе „Barcelona“. През летните месеци представлението се провежда от четвъртък до събота, а през зимните туристите могат да му се насладят само петък и събота. Към момента е в процес на профилактика и шоуто не се изпълнява.

Ден 2

Още в самолета се разбрахме да обърнем заслуженото внимание на испанската кухня. Цяла група чревоугодници на път – нямаше как да го пропуснем. Денят започна с ароматно кафе и бадемов кроасан, под парещите лъчи на току-що показалото се над океана слънце.

Първата цел беше емблемата на града – величествената базилика La Sagrada Familia.  Строежът й започва още през 1882 година, но до днес не е напълно завършена, тъй като архитектът на проекта, Антонио Гауди, умира. Това, разбира се, не спира милионите желаещи да я посетят. Оставихме я за втория ден от екскурзията си, заради огромните тълпи, които чакаха часове с надеждата да успеят да се насладят на перлата на Барселона преди да е затворила. Очаква се Саграда Фамилия да достига забележителните 170 метра височина със своите 18 кули, когато строителството бъде приключено през 2026 година.

След културната експедиция отново се отдадохме на кулинарен гастрол. Приюти ни малко крайбрежно ресторантче, което предлагаше така бленуваната от мен паеля. Само бях чела за испанския деликатес, но бях убедена от уханието, че ще ми стане фаворит. Бях права, горещо ви я препоръчвам с чаша освежаваща сангрия.

Доволни и с няколко килца отгоре се разходихме до Монумента на Христофор Колумб, който сякаш посочваше накъде да се насочим. Погледнах право напред  – редица от катамарани очакваха своя „екипаж“, извикахме по едно „Ахой, капитане“ и се качихме на палубата.

По време на 30-минутния круиз, вгледана в хоризонта и кристално чистата вода, потънах в размисли за кратката си, но незабравима среща с Барселона. В съзнанието ми тя се превърна в олицетворение на съвършенството. Сетивата ми танцуваха под звуците на испанското фламенко, което се играеше по La Rambla, по всеки вълничка от катамарана, а вятърът ми шепнеше „Върни се отново, има още какво да видиш!“

Гост-автор: Петя Кръстева

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка ВеселиноваThe 1975 – три албума и едно прераждане по-късно25.01.2019

Още от Под Моста

Под МостаИталианското трио Il Volo се завръща в България през септемвриМузика