LIFE

Как отидох в Исландия с палатка, но спах в колата

04.12.2018

Искаше ми се да напиша хубава и практическа статия за това как се пътува най-бюджетно и ефективно в Исландия, но се замислих, че това може да го прочетете във всеки блог или сайт за пътуване. Вместо това ще ви разкажа какво и как ми се случи в действителност. Исландия е прекрасна страна и всеки трябва да намери поне седмица-две от живота си, за да я опознае.

Но преди да започна ще направя няколко уточнения:

Уточнение 1: Никога не планирам пътуванията си, четейки статии от сорта на „10 места, които да посетите в…“. Не съм поклонник на Tripadvisor, нито на LonelyPlanet. Пътуването днес е масово и в много аспекти – фабрично. Пътуваме шаблонизирано. Аз търся точно обратното. Първото нещо, което правя в нова страна е да отида в бар или да споделя бутилка алкохол от free duty-то с някого. Алкохолът ражда истории, спомени и екскурзоводски умения.

Уточнение 2: Да отида в Исландия не беше целта ми. Бях на жестокия Open’er Festival в Полша и не ми се прибираше. Винаги съм искал да отида в Исландия, но не беше 5-6-месечна подготовка. Видях евтини билети на Wizz за 30 евро от Познан до Рейкявик и реших, че няма какво друго да стане.

Уточнение 3: Винаги пътувам само с раница.

Уточнение 4: Малко преди пътуването ми, моят добър приятел Алберто реши да се присъедини. Алберто е от Испания, но го срещнах по време на Еразъм в Полша преди години. Често се случва да пътуваме заедно и до ден днешен.


И така. Намирам се на скромното Keflavik Airport по фестивалния ми outfit – шорти и потник. Правя първи опит да изляза от летището, но  вятърът и дъждът са на друго мнение, което прави първото впечатление отвратително и ме принуждава да си изкарам от раницата дебелото яке.

Единственото нещо, което всъщност проверявам в Google преди да пътувам е „The cheapest way to get the city center from еди кое си airport”. Летището е на 45 минути с кола от центъра на Рейкявик, така че за low-budget играчи като мен таксито логично няма как да е избор. Има регулярен и доста удобен shuttle bus. Фирмата се казва Flybus и транспортирането до центъра на столицата струва 38лв (за няколко повече и до хотел/хостел ще ви метнат).

По-голямата схема обаче се казва public bus 55, който струва около 28лв и отнема малко повече време, а в повечето случаи и се чака повече време. На летището явно никой не е чувал за него и се намира буквално встрани от останалите стоянки  за автобуси.

Та, пътешествието ми в Исландия започна с бягане по шорти и шуба в дъжд и адски силен вятър, опитвайки се да догоня въпросния автобус 55. Хванах го, разбира се. Иначе нямаше да го споменавам вероятно.

Автобусът спря близо до хостела, където ме вече чакаше  и моят приятел Алберто. Изключително противен хостел, в който нямаше нищо, което може да окачествим към типичната backpacking култура, но една бутилка Soplica (полска водка) винаги оправя положението. Спахме в мазе без прозорци, защото имаше Бели нощи (беше си светло в 90% от времето през престоя ми в Исландия) и само така можехме да отпочинем.

Станахме рано и мобилизирани. Няколко думи относно това – най-добрият начин да разгледаш и опознаеш Исландия е с кола. Градовете са изключително зле свързани, а влакове няма. Радикалните бродяги ще кажат, че трябва да се пътува на автостоп, но повярвайте ми относно това – Исландия е лесна страна за пътуване на автостоп заради удобните ѝ пътища, но времето е постоянна променлива, така че аз лично качих на няколко пъти прогизнали от дъжда мераклии. Убеден съм, че не исках да съм на тяхно място.

Rent-a-car услугата сама по себе си не е кой знае колко по-скъпа спрямо Западна Европа, но в Исландия не можеш да минеш през premium застраховка на колата. Възможно е да се случат твърде много неща, има твърде много off-road пътища, метеорологични условия и вулканични камъчета, които могат да причинят всичко от одраскване до изхвърчала врата.

Вероятно повечето класически фирми ще свършат работа, но ние взехме нашата скромна Маздичка от ето тази: https://guidetoiceland.is/iceland-car-rentals/small-and-cheap-cars. Съответно, за да намалим цената на по 125 евро общо на човек за 6 дни трябваше да сме 4 души и се намерихме лесно през Couchsurfing , където аз самият имам доста висок рейтинг. Малко преди това ми бяха споменали и за ето тази платформа – http://www.samferda.net/, която е точно за споделяне на наета кола в Исландия.

Така към пътуването се включиха Моник и Дакота. Моник е начална учителка от Австралия, която се възползва от някаква готина тяхна програма, в която си взема gap year да пътува и ѝ плащат в същото време. А после си продължава на същата работа. Дакота е 19-годишно момиче от Ню Йорк, което бе в Исландия от няколко седмици и по някаква причина обикаляше острова отново и отново.

Както сте се досетили от цените на автобусите – Исландия е скъпа страна. Доста скъпа. Препоръчвам на всеки, който е решил да не се разхищава да си вземе в багажа няколко лесни неща за хапване тип ядки и шоколад. Ако ще пазарувате  в Исландия – търсете супермаркети с красноречивото име „Bonus”. Там е схемата.

Островите са лесни за каране, защото има т.нар. Ring road , който  обикаля по крайбрежието и няколко вътрешни линии. Почти всичко интересно може да бъде намерено в югозападната и централна част на Исландия.

Още в първия ден осъзнах, че на Рейкявик му трябват около 50 минути да бъде разгледан и няма нещо впечатляващо в града. Типичен скандинавски град – кофти време, празни улици и невпечатляващи сгради. Много туристи решават да се адаптират към Исландия, прекарвайки първия си ден в „Синята Лагуна“, което е готино място, но реално е спа комплекс.

Първа спирка: Seljalandsfoss

Така отпраших директно по крайбрежния път. Първа спирка: Seljalandsfoss. Нямам идея как се прочита точно и до ден днешен, но си е от онези класически неща, които трябва да видиш в Исландия. И както много други типични забележителности в страната –  е водопад, с толкова много фотографи около него, че общата стойност на техниката им вероятно надхвърля брутния вътрешен продукт на Исландия. Водопадът си е страхотен сам по себе си, но препоръчвам на всеки да си събуе обувките, запретне крачолите и влезе в ледената вода, която след около 15 метра в каньон ще доведе до ето това:

Денят ви идеално ще се запълни с още две места. Skógafoss е класиката на класиките – абсолютна красота в Исландия. Обезателно се качете отгоре на водопада и отделете време да направите стабилен трекинг. Някои ентусиасти се качват до глетчера, но ще отнеме доста време, а и е много вероятно да не сте идеално оборудвани. Въпреки това – лесна и приятна разходка, която ще ви разкрие постоянни гледки, които мисловно измервате в инстаграм лайкове.

10км след Skógafoss ще стигнете до прочутия разбит самолет. Може и да чуете различни истории, но истинската е, че през 1973г. на американски самолет му свършва горивото и се разбива директно в черните пясъци на Sólheimasandur. За щастие без жертви. За да не станете вие жертва на исландското време обаче се пригответе за над 30-40 минути ходене (ако вървите бързо) в посока от паркинга до самолета.

Финалната спирка – Vik. Също толкова незабележителен град, но с хубаво разположение за всеки, който е подхванал този маршрут. Тук ще отделя няколко реда за къмпингуването, защото първото ми желание бе да бъда на палатка. Къмпингите в Исландия не са особено евтини и съвсем не са впечатляващи. Обикновено сумите варират около 20 евро на човек, а условията са буквално малко трева около главния път. Бих казал, че къмпингите са най-удачен вариант за хората с кемпери, каравани и подобни чудеса.

Какво направих аз? Използвах общите помещения на къмпинга т.е. взех си душ, използвах кухнята, за да си направя вечеря и запозная с интересни пътешественици и към полунощ се качихме на колата, която паркирахме в близост до един водопад, на около 1-2км от града. Дивото къмпингуване не е позволено, а и не малко части на Исландия са всъщност частна собственост (нищо че няма къща в радиус от 2км).

С колата беше супер, защото вечерите така или иначе валеше, не се занимавахме да разпъваме палатки и с хубави спални чували – никакви температурни проблеми. А и гледката винаги си беше уникална. Нямахме никакъв проблем с тази методика в нито една от вечерите. Единственият проблем бяха Белите нощи и съвсем малкото време тъмнина. Но и това е малко хиперболизирана история.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Алексия ПетроваМайк Хорн - от тук до края на света20.09.2016

Още от Под Моста

Момчил РусевTube Hedzzz се целят отвъд всякакви очаквания с новия си албумМузика