Breaking Bad е един от онези сериали, за които почти всеки има косвено впечатление, още преди да го е гледал – че е гениален, шедьовър, история в телевизията, бъдещето на сериалите и прочие клишета, които сме чували one too many times, за да ни изненадат. Новото в случая е, че тук тези клишета всъщност са на място и сериалът в голямата си част успява да доживее до високите очаквания, с които се подхожда към него.

На български сериалът получава печално слабия превод „В обувките на Сатаната”. Главният герой обаче изобщо не е Сатаната, а ние така и не успяваме да влезем окончателно в неговите обувки. Уолтър Уайт (в ролята Брайън Кранстън, татенцето на Малкълм от едноименния сериал) е неособено удовлетворен от работата си гимназиален учител, представител на онази класа от американското общество, която е точно под средната, но винаги нещо не й достига – с ипотекирана къща, втора работа в автомивка, син със забавено развитие заради церебрална парализа и жена, която очаква второ дете.

Крехкото равновесие с привкус на неудовлетвореност и несбъдната американска мечта бива разрушено, когато Уолтър научава, че има рак на белия дроб. Както се очаква, смъртната диагноза е катализаторът на сюжета, това е личният breaking point на героя, който го тласка към това, което описва южняшкият жаргон “to break bad” – да „кривне” от правия път. С помощта на бивш свой ученик, Джеси Спенсър, занимаващ се с производство (cooking) и продажба на метаамфетамини, Уолт скоро открива, че може би не прилага знанията си по химия по най-доходоносния възможен начин.

Сериалът залага страшно много на междуличностните отношения – странната love/hate, бащинско-синовна връзка между Уолтър и Джеси, сложните отношения между Уолтър и семейството му, които се дистанцират едни от други заради тайните помежду им, собствената метаморфоза на Уолт от смотан даскал и улегнал семеен човек в безскрупулен наркотрафикант, готов на убийство, който все пак никога не губи от поглед крайната цел – да осигури финансово бъдещето на семейството си след смъртта си. Въпреки заглавието си, сериалът почти никога не борави с понятия добро и зло, а се движи по онази фина нишка сиво между тях, чийто потенциал всъщност е безкраен.

Виж още: TRUE DETECTIVE Е ИСТИНСКА ТЕЛЕВИЗИЯ

Актьорската игра е феноменална, сценарият също, а сериалът е дал на интернет общността едно от най-яките memes – Science, Bitch!. Оттук е и емблематичният монолог I AM THE DANGER, който дори Самюъл Джаксън е решил да прочете и публикува в Youtube – макар неговата интерпретация да е жалка в сравнение с тази на Кранстън.

Ако сериалът има недостатъци, това е лекото отклонение от собствената му формула – в четвърти сезон се занимава твърде много със света на организираната престъпност и мексиканските картели, драмата и моралните дилеми отстъпват място на криминалната нишка и съспенса, а в един момент връзката Уолт-Джеси, която е емоционална и сюжетна ос на целия сериал, поема в твърде нелогична посока.

Пети сезон обаче отново влиза в релси, а след mid season финала, очакванията за последните осем епизода трудно могат да бъдат по-високи. Сериалът отново намира баланса между криминале и семейна драма, а отношенията Уолтър-Джеси се връщат в работещо състояние. Краят на сезона ще бъде и край на сериала, което означава кулминация на сложните конфликти, започнали още от първи сезон. Защото в крайна сметка създателите на Breaking Bad, за разлика от много други, явно са имали доста ясна представа за това, което искат да направят.

Виж още: SONS OF ANARCHY – РЕВЮ

Това е ключът към успеха на целия сериал – да, сценарият и изпълнението са страхотни, но зад всичко това стои една изначална идея, едно много добре оформена представа на създателите за това какво точно искат да създадат. Защото Breaking Bad е измислен сериал, който не се пише епизод за епизод или дори сезон за сезон, а цялостно, възползвайки се оптимално от възможностите на формата – от разните заигравания с имената на епизодите, през абсолютно перфектното темпо на разгръщане на сюжета, до страхотната еволюция на всеки един от героите.

С други думи – Breaking Bad е това, което един ден трябва да влезе в учебниците.