Кино

„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида

27.05.2019

Нека го кажем директно – българската телевизия не струва. Неслучайно повечето хора от моето поколение имат в дома си по-голям и модерен телевизор от всички други досега… на който обаче няма включена никаква телевизия. Ние предпочитаме да инвестираме в платформи като Netflix или HBO GO, за да се любуваме на чуждестранни филми и сериали – когато поискаме, каквото поискаме – без реклами. И един път когато си свикнал на този тип консумация на сериали, нямаш нито една причина да гледаш българските такива.

За българската телевизия

Не е нужно да си киноразбирач, за да се хванеш за главата след само пет минути случайно изгледани сцени на български сериал, докато си на вечеря при родителите си. Ужасни цветове и музика, покъртителна операторска работа и монтаж, за сюжет да не отваряме дума. Най-тъжното е да гледаш феноменални иначе театрални актьори, които играят като за сцена, но не и за пред камера.

Причините за всичко това са комплексни. На първо място – ние сме не особено богата държава с изключително малък пазар. Липсата на опит и традиции също не бива да се подценява. Масово продукциите ни са предназначени за мнозинството от хора, който след работа имат енергия и воля единствено да си пуснат телевизора и да поглъщат безмозъчни риалити формати. Така че за какво да си даваш зор да правиш нещо добро, щом няма кой да го оцени?

И така стигаме до „Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“. На пръв поглед е странно да се пише за тези два коренно различни сериала в един и същ текст. Освен че излизат по едно и също време обаче, тях ги свързва и нещо друго – шансът да опровергаят мнението на мен и хора като мен за българската телевизия. Те  делят и един режисьор – Павел Веснаков, чиято кариера след тези изпълнения ще следим изкъсо. И тъй като вярвам, че не всички от нашите читатели са ги гледали, ще ви разкажа за тях без да разкривам важни неща от сюжета им.

 „Денят на бащата“ (БНТ)

Денят на бащата“ е минисериал от 6 епизода в жанр „социална драма“. Той разказва на пръв поглед клиширана и битова история – Димо (Захари Бахаров) и Калина (Весела Бабинова) са женена двойка. Пламъкът между тях е угаснал, мъжът изневерява, следва развод. От тяхната война най-много страда детето им Боби (Патрик Шон Хенсън). Не разчитайте на неочаквани обрати, шокиращи финали, оплетени сюжети. Това е сериал за живота такъв, какъвто е в българската действителност – директен, искрен, простичък и обикновен. Човешки. Хваща те за гърлото и не те пуска дни след финалните надписи на последния епизод.  

Денят на бащата“ е сериал за отношенията между нас самите. За болката и лъжите. За липсата на отговорност към душите ни и хората, които ни обичат. За това как можем за един миг да унищожим всичко, което сме градили с години. Той разисква темата за развода и за пагубното му влияние върху крехката детска психика .Всеки един от актьорите се вписва перфектно в образа си. Липсва театрална преиграваемост, а Захари Бахаров е просто великолепен. Той е един от малкото наистина завършени екранни актьори у нас, благодарение на многобройните си участия в други филми, сериали и предавания.

Сериозно впечатление прави музиката, заснемането и цялостната атмосфера на „Денят на бащата“. Реално той няма ефекти, екшън или масови сцени, но камера, режисура, цветова обработка и монтаж работят в синхрон. Често ще видите близки планове, акцентиращи лицата на актьорите. Обстановката е тягостна, времето е мрачно, основните снимачни площадки са тесни панелки, междублокови пространства и малките улици на София.

 „Денят на бащата“ е безупречно изпълнение. Личи си, че хората, които стоят зад него са го правили с много мисъл и внимание. Историята е общочовешка и лесно можеш да се идентифицираш с нея. Персонажите са реалистични и те карат да повярваш, че наистина обитават някой самотен апартамент в сивите квартали на София . Темите, които разисква, са социални и проблемни за нашето общество. За тях се говори малко и рядко по толкова ангажиращ и личен начин. „Денят на бащата“ е тежък, смислен, загнездва се в съзнанието и те кара да мислиш. В същото време е достатъчно динамичен и увлекателен, за да не ти доскучае за нито миг. Грешка е да не му дадете шанс.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол ПанковаПет сериала за феновете на Стивън Кинг28.01.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър