„A little less conversation, a little more action, please…” се пее в една от най-известните песни на краля на рока Елвис Пресли. Фразата му е станала симптоматична за американския филмов стил и шоубизнеса като цяло. Засилването на развлекателните елементи в киното за сметка на художествените е преминало зенита си и отдавна се е изродило в тенденция, при която американските филмови студия ежегодно бълват много повече безпредметни и глупави филми за сметка на такива, които имат реално послание и интересни персонажи.

Когато в картинката влязат Анди и Лана Уашовски, човек си помисля, че може да става дума за изключение от правилото. Създателите на трилогията „Матрицата“ и сценаристи на политически заредения и зрелищен „В като Вендета“ са се утвърдили като режисьори/сценаристи/продуценти, сиреч filmmaker-и, с иновативна визия във всяко едно отношение. За съжаление, новият им филм „Пътят на Юпитер“ далеч не оправдава възложените очаквания.
„Warner Bros.” изненадаха безкрайно целия свят с решението си да позиционират премиерата на филма на фестивала „Sundance”. Да прожектираш научнофантастичен блокбъстър с бюджет от стотици милиони долари и целева аудитория между 10 и 20 години на най-големия фестивал за независимо кино в света е, меко казано, неразумен ход. Отзивите от фестивала бяха силно разнопосочни, но моето скромно мнение е доста категорично.

„Пътят на Юпитер“ е доста повече цирково представление, отколкото истинско произведение на седмото изкуство. Спектакълът е налице и е в изобилие. Анди и Лана Уашовски лесно могат да бъдат оправдани за това, че отложиха пускането на филма с 8 месеца, за да бъде довършена работата по специалните ефекти. Визуалните детайли са зашеметяващи, каскадите са изумителни и иновативно измислени. Когато екшънът в „Пътя на Юпитер“ доминира, героят на Чанинг Тейтъм сърфира из въздуха с антигравитационните си обувки и градусът на напрежението е максимално висок, филмът функционира страхотно. За хората, уморени от драми през сезона на наградите, това са два неустоими часа безмозъчно забавление.
Но ако търсите нещо повече от това, търсете го на друго място. Откъм диалог, персонажи или каквото и да е художествено послание, филмът е кръгла нула. Макар и да комбинира елементи от много класически истории, сюжетът на самата лента се оказва невероятно плосък и предвидим. Прекрасната Мила Кунис е в ролата на Джупитър Джоунс, млада дама от руско семейство, което живее в Чикаго. Тя, майка ѝ, лелите ѝ и останалите ѝ роднини чистят тоалетни. Това е само един от обидните стереотипи, които преобладават в „Пътя на Юпитер“ и го доближават опасно до въпросителните художествени качества на „Трансформърс“.
Джупитър не подозира, че всъщност е наследничка на трон, който ще я направи кралица на планетата Земя. Когато отряд Ам-Гъли идват, за да я отвлекат и ликвидират, героят на Чанинг Тейтъм – Кейн Уайз – нахлува с гръм и трясък, за да я спаси и да я отведе на интергалактическо пътуване с високи залози.

През последните години свикнахме да асоциираме името на Тейтъм с качествени драми и комедии като „Внедрени в час“, „Magic Mike: Професия Стриптизьор“ и „Ловец на лисици“. Макар и принуден да работи с доста слаб сценарий в този случай, той все пак успява да се хареса на зрителя със звездната си харизма и да очарова зрителките с впечатляващата си физика. Същото важи и за Мила Кунис в главната женска роля, но в обратен порядък.

Вижте още: Ревюто ни за „Внедрени в час 2“ с Чанинг Тейтъм и Джона Хил

В поддържащия състав личат имената на Еди Редмейн, сигурният нов носител на „Оскар“ за главна мъжка роля тази година, и почти легендарния Шон Бийн. Както във всички филми на Бийн, тук също е налице великата мистерия дали той ще оцелее. Няма да Ви издам отговора на този съдбовен въпрос, тъй като той би бил основната причина да гледате филма, ако изключим страхотните му специални ефекти и екшън сцени.

Що се отнася до Редмейн, младият актьор изиграва злодея на историята, заемайки гласа, позите и израженията на Ралф Файнс от ролята му на Лорд Волдемор в поредицата „Хари Потър“. Ако сте сред многото нови фенове на британеца, по-скоро бих Ви препоръчал да изгледате нещо от по-старите попълнения във филмографията му, макар и представянето му като побъркан Шекспиров (*SPOILER ALERT* човекът идолизира покойната си майка, която е убил собственоръчно) злодей в научнофантастичен филм също да е на ниво.

Вижте още: Ревюто ни за „Теорията на всичко“ с Еди Редмейн в ролята на професор Стивън Хоукинг
Това ме връща до изначалното ми твърдение: Анди и Лана Уашовски показват режисьорските си умения и техническата си експертиза в „Пътя на Юпитер“ със забележително майсторство. Но от сценаристите на „В като Вендета“ човек би очаквал също толкова качествен диалог, по-завършени персонажи и по-интересна история. Тук такова нещо просто няма. Филмът би могъл да Ви послужи единствено, за да изключите мозъците си за два часа и да се позабавлявате на едно съвсем базисно равнище.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Тук Ви предоставяме и краткия въпросник на нашия коректор/редактор Тео за „Юпитер и приятелите ѝ от Слънчевата система“. Отговяряйте с „Да“ или „Не“ на следващите въпроси. Ако на някой от тях (дори на един) отговорите отрицателно, то Ви съветваме да НЕ гледате този филм на кино или където и да е. Ако пък вземете, че отговорите на всички питанки с „Да“… е, все някой трябва да пълни хазната и на тъпите филми, нали?!

1. Обичате ли филми, които могат да се похвалят единствено със специалните си ефекти?

2. Обичате ли филми, в които чак на 57-ата минута разбирате какво се случва?

3. Предпочитате ли да гледате Мила Кунис облечена?

4. Имате ли добро мнение за филми, в които слончето Дъмбо управлява космически кораб?

5. Обичате ли да излизате от киносалона с продънени от шумотевица уши? Ъ?

6. Имате ли добро мнение за американските филми, които необосновано се подиграват и стереотипизират Русия?

7. Любимата Ви планета „Пайнер“ ли е?

8. Искате ли да си развалите мнението за Анди и Лана Уашовски (ако имате изградено такова)?

9. Сигурни ли сте, че не предпочитате да гледате отново някой от епизодите на „Междузвездни войни“ или просто да се занимавате с нещо друго, пред това да загубите два часа от живота си?