Разсмива ли еднакво „Внедрени в час 2“ мъже и жени? (двойно ревю)

22.06.2014

22_jump_street-wide_featured„Направете същото като последния път и всички ще бъдат доволни” казва офицер Харди (Ник Оферман) на Грегъри Дженко (Чанинг Тейтъм) и Мартон Шмид (Джона Хил), които имат нова мисия под прикритие в местния колеж. Всъщност именно това „същото като последния път” е формулата, която вероятно ще пожъне успеха на първата част – хиперболизирани екшън сцени, приятен хумор, пародийни взаимоотношения (за които българската лексика няма подходяща дума като американската bromantic), ирония, вдигнатата вежда на Ice Cube и въобще всичко, което ще искаш за топинг на една качествена колежанска комедия и което Фил Лорд и Крисотфър Милър знаят много добре.

Тоест, ще си вземеш нещо като чийзбургер, вместо хамбургер – ще ти се стори, че ядеш същото като първата част, но ще има лентичка сирене, която ще те кара да мислиш, че е по-различно (сиренцето в случая струва няколко милиона повече бюджет). Всичко това с добрите и с лошите си страни – комедийният фен или ще се върне в салона, за да гледа очакваното, или ще се задоволи само с първата част и, честно казано, няма да е изпуснал нещо невиждано.

Въпреки това няма как да се отрече, че „Внедрени в част 2” ще те разсмее поне веднъж, което е основателна причина и ти да се внедриш в киносалона и да се смееш глупаво на двама псевдополицаи (но по по-симпатичен начин от онези в районното), които се връщат в колежа, за да открият дилъра на най-модерния наркотик на име уай-фай (ето ти още една метафора). И толкова.

Автор: Наталия Иванова

Можете да прочетете на доста места, че „Внедрени в час 2” е сред малкото продължения, които остават на високото равнище на оригинала. Няма да бъдете излъгани. Наредени една до друга, двете комедии имат еднакви качества и еднакво добри изпълнения. Шегите не спират да валят през целия филм и носят всичкото безобидно остроумие, характерно за филмите на Джона Хил, който тук се изявява в главна роля и в капацитета на сценарист.
Jonah HillБезобидно остроумие вероятно е най-точното определение за хумора на лентата. Шегите тук не са грозни или груби, за такава марка хумор потърсете Сет МакФарлан и неговата нова комедия „Който оцелее, ще разказва” – не чак толкова, но все пак забавен филм, пропит с типичния разпознаваем стил на МакФарлан. Джона Хил оставя своя отпечатък върху „Внедрени в час 2” по същия начин със своя сценарий и собственоръчната му екранна реализация.

Но далеч не е сам. Всъщност почти всяка сцена от филма е открадната от Чанинг Тейтъм – най-горещата млада суперзвезда в Холивуд през последните 2-3 години. След като прекара началото на кариерата си в опити да спаси с чара си ужасяващи мюзикъли, клиширани романси и доста глупави трилъри, от 2012 година насам Тейтъм откровено се забавлява с професията си и резултатите на екрана са изключително успешни. Доказвайки отново вербалния си комедиен ритъм, майсторството си на „deadpan” хумора и, разбира се, феноменалния си атлетизъм, Тейтъм предоставя на зрителите точно това, за което са си платили. Казано по друг начин, във „Внедрени в час 2” Чанинг Тейтъм върши отлично работата си, а работата му е да ни забавлява.
Чудесен поддържащ състав и адекватна режисура асистират Хил и Тейтъм във второто им екранно приключение. Ник Оферман и Айс Кюб са изключително забавни в патентованите си превъплъщения, като вторият докара този автор до истеричен пристъп на смях при единствената си солова сцена в целия филм. Фил Лорд и Кристофър Милър пък отново се показват като фантастичния тандем режисьори на нашето време с четвъртия си пореден страхотен филм. Някои от по-сложните скечове, както и по-големите екшън сцени, изискват определено ниво на майсторство от двойката професионалисти, и те, за щастие, го демонстрират.

„Внедрени в час 2” е вездесъща пародия – пародия на жанра си, пародия на продълженията, пародия на актьорите си, пародия на себе си. За щастие, филмът е една доста остроумна пародия в изпълнение на доста талантливи хора. И да, тя заслужава вашите пари. Ще ви разсмее с глас не веднъж или два пъти.

Автор: Георги Петров

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров"Агент полуинтелигент" на Саша Барън Коен - spoiler-free ревю07.03.2016

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика