Кино

„Фестивалът на Рифкин“ – класическа, но освежена рецепта на Уди Алън

21.05.2021

Ако при Уди Алън, от когото всяка година получаваме по едно ново заглавие, има такова нещо като „дългоочакван филм“, то това e „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ и най-новата му лента „Фестивалът на Рифкин“. И двете имат злополучна история, след като студиото Amazon отхвърля сделката си да продуцира режисьора, когато срещу него се възраждат обвинения в сексуално насилие. Докато появата на „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ се бави с година в търсене на разпространител, следващи негови проекти са застрашени да не се осъществят.

Алън обаче намира пристан в Европа, която отново му служи за вдъхновение. Новото място на действие е градчето Сан Себастиан, където и „Фестивалът на Рифкин“ направи премиерата си през есента на 2020. А след като го видяхме за първи път на пролетната този път Киномания, филмът вече официално се разпространява с редовни прожекции у нас.

Сюжетът ни отвежда по слънчевите брегове на Испания, за да се срещнем с Морт Рифкин – кино критик, прехвърлящ средната възраст, който придружава своята съпруга ПР, на филмов фестивал. Докато се опасява, че тя се увлича по по-млад от нея режисьор, главният герой потегля на пътешествие сред личните си спомени и фантазии, превръщайки дните в испанското градче във фестивал на собствения си живот.

Феновете на Уди Алън вече се досещат, че Морт тук е образът, в който той проектира самия себе си. Рифкин е ерудиран, с чувство за хумор, но и изпълнен със съмнения за стойността на постигнатото в своя живот. Надвисналата опасност от провален брак и увлечението по по-млада жена допълват картината на поредната житейска криза от творчеството на Уди.

Снимки: Tristar; Gravier Productions

85-годишният американец и тук използва стари и добре познати мотиви, без да рискува с покоряването на тови територии. Макар че сюжетът не внася разнообразие сред темите на Алън, във „Фестивалът на Рифкин“ откриваме режисьора в по-добра форма в сравнение с последните му няколко заглавия. Тук той не само ни занимава с дилемите в отношенията между героите си, но и с лекота успява да вплете важни теми и зададе някои сериозни въпроси – за способността да се загледаш отвъд ежедневието, за призванието в човешкия живот и изборите, които ни определят.

Свеж елемент от хумора във филма са откъсите, които пресъздават сцени от емблематични филми на творци като Годар, Бергман, Бунюел и Фелини. Тези съновидения могат да се приемат от някого като шега с творчеството на режисьорите, но в тях няма нищо, което да принизява гения им. Напротив, поставяйки своите герои в сцени от класики като „До последен дъх“ и „Персона“, Уди Алън отдава почит на своите професионални кумири и доказва, че е най-добър в размиването на границата между действителност и фантазия, както сме виждали в някои от по-успешните му филми.

Снимки: Tristar; Gravier Productions

В един от тези епизоди е вместена кратка, но запомняща се поява на Кристоф Валц, чието участие човек забравя да очаква покрай актьорите в главни роли. И този път самият им избор определя половината от добре свършената им работа – Уолъс Шон като Рифкин е достоверен в образа си на интелектуалец с хипохондрия и комплекси. С увлеченията на образа му към общо три по-млади от него героини нищо чудно Уди Алън да се шегува със спекулациите около самия себе си.

Луи Гарел е в ролята на претенциозния френски режисьор Фелипе, служещ като олицетворение на надценените творци, които твърде лесно биват обявени за иноватори. Негов контрапункт са произведенията в главата на Рифкин, където се прожектират истински класики. През това време в ума на съпругата на Морт – Сю, е именно Фелипе, а Джина Гершон изобразява онази виталност при жените на средна възраст, които преоткриват необходимостта да се чувстват желани и изживяват своя бунт на този етап от живота си. Лична криза преживява и героинята на Елена Аная, която намира глътка свеж въздух от драматичния си личен живот в компанията на Морт.

Снимки: Tristar; Gravier Productions

С красивите си локации, окъпани в златиста светлина от оператора Виторио Стораро, „Фестивалът на Рифкин“ ни връща към гледки, дълго жадувани през изминалата една година, и се превръща в приятна загрявка за предстоящия летен сезон. Докато Уди Алън спазва добре познатата си рецепта, едва ли нещо може да се обърка – 49-ия му поред пълнометражен филм е като стара любима рецепта – нищо особено ново, но все така сигурно приятно.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевПънкарското кино на Мартин Макдона15.10.2020

Още от Под Моста

Емилия НайденоваЕфективна домашна среда за онлайн обучение – мисия възможнаОбразование