Оскар Уайлд - отхвърленият гений

За пръв път чух името Оскар Уайлд, когато като дете ми подариха книга с непретенциозното заглавие „Приказки от Оскар Уайлд“. Това не бяха онези банални приказки, с които всички ние сме отраснали – с принцеси, мащехи и омагьосани кралства. Това бяха съвсем различни, съвсем човешки приказки, които успяваха да натиснат някакви непознати до момента струни в едно детско сърце.

Приказките на Оскар Уайлд са чудесно първо запознанство с гения на викторианската английска литература, но не те го издигат до върха в края на 19 век. Това правят редица пиеси, поетически творби, разкази, есета и един от най-ценените в света романи. За съжаление, освен блестящ пример за това как стремежът към различното може да открехне нова врата в изкуството, Оскар Уайлд е и печален пример за това как талантът може да бъде помрачен от предразсъдъците на епохата, в която живее.

„Всички ние сме в калта, но някои от нас гледат към звездите.“

Оскар Уайлд се ражда в Дъблин на 16 октомври, 1854 г. в едно необикновено семейство, което от самото начало дава основа за всичко велико, които предстои да се случи на бъдещия писател. Бащата, сър Уилям Уайлд, е удостоен с рицарско звание лекар, но истински колоритният образ е майката – Джейн Франческа Уайлд – темпераментна революционна поетеса със солидни познания по древногръцки език и един от първите борци за правата на жените.

Уайлд израства като силно интелигентен и всестранно развит младеж. Мястото, където оформя творческите си възгледи, които не спира да следва до края на живота си, е Оксфордския университет. Младият творец открива себе си в т.нар. „чисто изкуство“ или естетиката и изискаността на декадентското течение в литературата. Той разпалено защитава схващането, че в писането начинът, по който казваме нещата, има много по-голямо значение от това какво всъщност казваме т.е. стилът за него има по-голяма тежест от съдържанието.

Ирландският писател започва да прилага своите нови убеждения в първата си творба през 1881 г. – сборникът „Стихотворения“. Още с дебютното си произведение той е забелязан от критиката, но предизвиква противоречиви оценки. Не само творчеството на Уайлд, но и видът, в който се носи по улиците на Лондон, предизвиква противоречиви мнения сред викторианското консервативно общество. За времето си може да се сметне, че той е нещо като модна икона. Писателят пуска косата си дълга, носи дрехи в ярки цветове, комбинирани със странни пелерини и шапки и често украсява облеклото си с цветя.

„Модно е това, което носим самите ние. Не е модно онова, което носят другите хора.“

Произведението, което кара името Оскар Уайлд да грейне от страниците на всички вестници е единственият роман на ирландския писател – „Портретът на Дориан Грей“. В него Уайлд засвидетелства характерната си способност да работи умело с парадокси и да смесва противоположни понятия като фантастика и реализъм. Романът открехва публиката и за друга особеност на големия талант – той описва детайлно и живописно герои и картини, и по-специално картини на смърт, които биха предизвикали завистта и на най-опитния съвременен хорър режисьор или писател.

„Портретът на Дориан Грей“ издава особения вкус, който има Оскар Уайлд към злото, което се крие в човешката душа, към пагубните и разяждащи човешки страсти. Историята за мъж, който погубва душата си в стремеж към вечна младост печели голяма популярност на създателя си, но някои негови съвременници намират литературните качества на романа за безвкусни и обезпокоителни. „Портретът на Дориан Грей“ е критикуван заради изобразяването на един човек, лишен от всякакъв морал и скрупули.