“Er ist wieder da” или как Хитлер се събуди в 21 век

mv5bmty0ngnhntctzmixny00mwnmlwfjymqtmdfhzdkyotnjmzrmxkeyxkfqcgdeqxvymzq5njc3otg-_v1_

Филмът

Едва ли има друга личност като Адолф Хитлер, който със своите действия да е успял да провокира толкова много форми на дискусия, превърнали от неговата история редица екранизации и поредици от книги. Много от тях безусловно стават хит, включително и автобиографичната книга на бившия фюрер, но с течение на времето шумът около това име някак изчезна. Не за дълго обаче.

Тимур Вермеш е един от малкото писатели, които не се страхуват да прескочат границата на познатото и да поставят образа на Адолф Хитлер в една доста по-различна времева рамка – тази от 2011 г. Авторът на „Той е пак тук“ възражда всеобщо познатия образ, като не си спестява нито ред от общоизвестната психика и етика на бившия диктатор.

Екранизацията на въпросната книга предизвиква фурор, служещ като втора вълна след появата на книгата. Историята, чийто смях присяда в гърлата на читателите, се превръща безусловно в една от най-продаваните издания за годината. Самите германци, прочели книгата, коментират, че всичко, прочетено дотук, е смешно, именно защото всяка една дума е истината, която не могат да отрекат.

mv5bntkzztywodgtnzlkys00n2qwltgwzdetmthhyjdkyjzmnwflxkeyxkfqcgdeqxvymzq5njc3otg-_v1_

Берлин 2011 г. е място, което всеки може без особен проблем да си представи – шумни улици, турски ресторанти, китайски магазини и един фюрер, лежащ в тревата. Именно това е началото на пътешествието на остарелия нито с ден Адолф Хитлер, който не може да познае света, в който се събужда 66 години след своята предполагаема смърт. Объркан от първата си среща с младото германско население, играещите футбол деца, последвано от вестниците, чиито дати съвпадат с въпросната 2011 г., карат бившия фюрер буквално да припадне. При кратката си обиколка из Берлин той се среща с туристите, а при заснемането на тези сцени са използвали автентичната среда, като актьорът и камерите просто са обикаляли улиците.

Филмът продължава своето действие във всички нюанси на жанра – от комедията до трагедията, от психологията до историята, от бъдещето до онова, което стои пред очите ни. Освен невероятно комедийните сцени на Хитлер с компютър и „Моята борба с жена ми“, историята прихваща и онова, което далеч не може да накара нормалния зрител да се засмее.

Цялостният сюжет се върти около една основна идея – народът на Германия – такъв, какъвто е днес, да осъзнае собственото си положение, представено, без да е подсладено (от кулинарните предавания, които се въртят на всеки кръгъл час). Изведнъж иначе нормалният до скучен живот на германците бива тотално преобърнат от агитационните речи на фюрера, които в своята същина предизвикат смут, но представени в комедийна обстановка, карат зрителите да се смеят, без да осъзнават, че пред тях не стои комедиант.

er-ist-wieder-da-12-rcm0x1920u

Останалата част от историята на филма оставям зрителите сами да оценят. Интересен факт, който научих относно филма, е, че Оливър Масучи (чиято роля е именно на Хитлер) носи маска, която да предаде автентичния вид на фюрера. Предаванията, чиито сцени се превръщат в подиум на Адолф Хитлер, също са истински, и тяхното участие във филма цели именно да придаде по-голяма истинност на самия филм. Това е един от малкото примери за качеството на европейското кино, където екранизацията на текст не се превръща във визуализация на историята, а допълнение, с което книгата бива изцяло завършена. Всеки може да изгледа филма или да прочете книгата и само тогава може да се разбере основната идея, която далеч не е толкова прозрачна, както може да изглежда на пръв поглед.

В заключителната част ще кажа, че това е история, която си струва да се види и прочете (дали от чист интерес или любопитство как би живял образът на един от най-големите тирани на света в днешно време).

 

Книгата

Сред морето от книги за конспирации и миналото на Хитлер определено може да се приеме като глътка свежест, когато намериш история, която изцяло преобръща всеобщо приетото представяне за Адолф Хитлер.

Берлин 2011 г. е сцената, която запознава читателите именно с този така известен герой. Неговата мисъл, непроменена след повече от 60 години в неизвестно състояние, той се намира отново тук – в центъра на някогашния си бункер. Сред клоните вижда лицата на децата, чийто език в първия момент го изплашва, а по-късно обстановката тотално го обърква. Това не е Германия през 1933 г. – това е една невъобразимо различна страна.

От вестниците, продаващи се, просто защото са всеобщо известни, като ‘Bild‘, до кулинарните предавания, които буквално преливат по телевизията, Хитлер разбира, без да е необходимо да опознава изцяло състоянието на настоящето, че положението е тотален упадък на германското население. Това събужда у бившия фюрер нуждата да покаже истината – онази, която стои около тях постоянно – турските дюнери, китайските магазини, чужденците, чиято поява се превръща в причина Германия да не е това, което е билa.

Образите в книгата са автентични – от Хитлер до канцлера Меркел и предаванията, чиито сцени се превръщат в арени на дискусиите и пропагандата срещу западащото политическо състояние. Тук няма място за смях, но четейки редовете, всеки един може да се засмее по-силно от очакваното, а „темата за евреите не е смешна“. Именно всички тези реални образи, които безусловно те карат да попиеш атмосферата – как Хитлер говори пред народа за сериозните последствия, които са довели до пагубната ситуация, в която е държавата, до разговори за „евреите“ в кучешките породи. Такъв един истински е този Хитлер, зловещо комедиен и неотстъпващ на своите виждания, колкото и нацистки да са те.

maxresdefaultЧетейки тази книга, всеки може да преоткрие исторически познатите герои, които някога са били тираните на Европа, а сега – само остарели спомени от бившия живот на фюрера. Няма как да не се сподели, че познанията по история тук са критично важни, иначе книгата може да ви изглежда една идея по-суха. Допустимите пропуски във фактите са запълнени от бележките в края на книгата, които определено заслужават похвала за издателите, които предпазливо са си направили труда да помогнат на своите читатели да разберат изцяло книгата.

Давам ѝ максимално добра оценка, защото приятелят ми се задавяше от смях докато я чете. Германска му работа, той си я разбира по свое му. Признавам си, че се смях с глас прекалено много, но може би историята наистина не е толкова страшна или, както Хитлер казва: „Не всичко беше лошо“.

Автор: Цветомира Дичевска

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to