Със „Серотонин“ Крис Шарков продължава да изследва съвременното общество и човешките търсения в него след заглавия като „Доходно място“ и „Дивата патица“. За спектакъла, открил настоящия сезон в Театър „Азарян“, режисьорът се обръща към литературата на френския автор Мишел Уелбек, чийто едноименен роман излиза през 2019 г. и се превръща в първото му произведение, поставено на сцена у нас.

Историята ни среща с 46-годишния Флоран-Клод Лабруст. Лесно може да опишем състоянието, в което го намираме, като криза на средната възраст, но по-нататък разбираме, че всъщност неговите преживявания са част от един цялостен дефицит на щастие. Героят е отегчен от скучната си, макар и престижна работа като експерт в Министерството на земеделието, а връзката му с японката Юзу се пръвръща в повод да преразгледа и личния си живот.

Чрез останалите личности, белязали дните на Флоран, получаваме по-голяма представа за принципите и предизвикателствата на нашето съвремие, което спектакълът изобразява. А той го прави директно и без спазване на политическа коректност, но и като избягва обвързването с конкретни идеологии. Основната ценност, защитавана на сцената, е стремежът да останеш верен на своите разбирания, хората и нещата, които обичаш.

Така историята взима главно две посоки – интимна в лицето на Флоран с неговата пренаситеност в обществен план и неудовлетвореност в личен, и социална, разгледана чрез образа на дългогодишния му приятел Емрик. Докато единият чувства, че неговата емоционална страна е застрашена от заличаване, при другия на изчезване е професионалната. Между липсите в живота на единия и другия може да се направи паралел – невъзможно е нуждите им да бъдат удовлетворени от общество, чиито нагласи не съвпада с техните.

Заради смелия език спектакълът не се препоръчва за зрители под 15-годишна възраст, макар и да знаем, че на тази възраст елементите от света на Уелбек едва ли са им чужди. Да, случващото се на сцената може да звучи тъжно, страшно, несправедливо и дори противно, но абстрахирайки се от антипатията към някои герои и техния начин на живот, не можем да не признаем, че представлението успешно въплъщава социалната критика, която стои в основата.

Пространството на „Серотонин“ е такова, в което човек има нужда от допълнителен стимулант, за да се почувства щастлив и спаси себе си. Но въпреки че там те обгръща полъха на самота и неуспеха да се свържеш трайно с другия, важно място в него заема и опита да погледнеш живота си отстрани, търсейки разрешение на проблема. Така дори привидно изгубения в инерцията на своите дни Флоран се оказва повече консервативен романтик, отколкото модерен циник.

Тук достоверното присъствие на Васил Читанов в главната роля кара зрителите да усещат героя още по-пълнокръвен и земен. Отборът от млади актьори в останалите образи е съставено от Ирмена Чичикова, Ивайло Драгиев, Биляна Георгиева, Веселина Конакчийска, Боряна Маноилова и Николай Николаев. Те с лекота въплъщават динамиката на отношенията и предават ярко вътрешните преживявания на персонажите си, изповядвайки ги пред публиката.

Сценографията поставя в центъра щастието с таблетка антидепресант, която присветва с надпис serotonin, и се превръща в отправна и крайна точка на всичко случващо се. Изображенията, прожектирани на екран, не само маркират време и място на събитията, но са и ефектен начин да бъдат допълнени отделните портрети на героите.

Насред безмилостната самота в „Серотонин“ прозвучава и смях, макар и през сълзи. Пътувайки мислено с героите, завъртени в кръг върху движещата се сцена на Театър „Азарян“, оставаме с въпроси наум и след напускане на залата – обществото ли убива възможностите за щастие, или ние, спускайки се по течението на живота, забравяме да ги създаваме и преследваме?

Главна снимка: Орлин Огнянов