„Старлайт Експрес“ – 1984 г.

Ако има нещо, което да надминава „Котките“ като костюми, теми и сценография, то това е „Старлайт Екпрес“. Говорейки за този мюзикъл, понятия като „уникално“ и „неповторимо“ не са преувеличения, а думи, заковани на място. Когато “Starlight Express” (Звезден Експрес) излиза на лондонска сцена през 1984 г., изумява критиците, които вече са пленени от „Котките“. За тях „Звезден Експрес” е просто „…още от същото“.

„Only he has the power to move me. And together we’d make the whole world move in sympathy“

„Старлайт Експрес“ е доказателство, че в жанра на мюзикъла всичко е възможно. Сюжетът е простичък: малкият парен локомотив Ръсти се се включва в неравно състезание с модерни и бързи локомотиви, като по време на гонките се надява да впечатли красивата кола Pearl. На сцената вместо котки играят, пеят и танцуват артисти на ролкови кънки, облечени в пищни костюми на влакове. Текстописецът Ричард вдъхва живот на машини, които изживяват чисто човешки перипетии: влюбват се, страдат, умират. Макар и в сянката на „Котките“ и с доста по-малко представления, „Старлайт Експрес“ е огромен хит в Германия, където представлението се играе на доста по-внушителна сцена, а либретото е изцяло на не мски език.

„Евита“ – 1978 г.

Мюзикълът е базиран на живота на Евита Дуарте, която от певица се превръща в съпруга на аржентинския президент Хуан Перон, а в последствие и в най-обичаната и мразена жена в страната. Музикалното произведение е символ на драмата на цял един народ. А песента „You must love me“ Уебър получава „Оскар”.

“Don’t cry for me, Argentina. For I am ordinary, unimportant, and undeserving of such attention unless we all are – I think we all are. So share my glory, so share my coffin…”

Евита е една от по-ранните творби на Уебър, а премиерата й в „Уест Енд” е през 1978 година. Музиката на Уебър, в добавка с екзистенциалните и неповторими текстове на Тим Райс, е завладяваща. Също като „Исус Ххристос суперзвезда“, „Евита“ получава своята филмова адаптация през 1996 г. Едва ли има по-добра за ролята от Мадона. Антонио Бандерас се справя както с пеенето, така и с това да се превъплъати в неповторимия Че Гевара.

„Фантомът на Операта“ -– 1986 г.

“The Phantom of the Opera is there, Inside your mind.”

Ако изпълнения като „Memory“ и „Don’t cry for me Argentina“ удивляват слушателят, без да правят асоциация , че са част от мюзикъл, то при „Фантомът на Операта” е точно обратното. Проследяваме „Фантомът“ до началото на 20 век, когато той е познат единствено като главен герой в хорър новелата от Гастоо̀н Льору̀. Писателят на деттективски и готически романи е с изявен афинитет към театъра и операта. Уебър и режисьорът Харолд Принс поставят мюзикъла, базиран по романа, през 1986 г. Автор на либретото е Ричард Стилго, който по-късно ще напише „Звезден Експрес“. А през 2004 г. постановката се сдобива с допълнителна слава, тъй като излиза филмовата адаптация.

Сюжетът е клише, което през призмата на мюзикъла се утвърждава като шедьовър. Операта оживява пред очите ни, вниманието и емоциите ни са окупирани с една от най-тъжните истории, разказвани някога. „Фантомът“ е вероятно най-нехарактерната творба на гениалния композитор. Музиката в нея е по-близка до операта, за разлика от добре познатите поп-рок мотиви в останалите неща на Уебър. Белязаният Фантом, който се крие в Парижката опера, се влюбва в своята ученичка и муза Кристин и я превръща в свое протгеже. Но когато тя отново се увлича по стария си приятел Раул, яростта на Фантома се събужда.

Уебър в момента е на 61 години. Неговото творчество продължава да владее съзнанието на редица театрали и музиканти. В изкуството му се преплитат теми най-вече от духовен характер. Проблемите за живота след смъртта могат да бъдат разчетени в „Котките” и техния котешки рай, и в „Звезден Експрес”, където самият експрес се явява като божествена фигура. Разбира се, в кариерата на Уебър е имало и провали, които не си струва да бъдат споменавани. Защото всеки един от нас поне веднъж е надявал маската на Фантома, обичал е котка така, както обича човек, или пък просто си е задавал въпроса какво има след смъртта. Без значение какъв е отговорът, в едно съм сигурен. И то е, че не си живял, ако не си видял поне един мюзикъл на Андрю Лойд Уебър.

1|2