„Аламут” на Владимир Бартол – различното лице на Ориента

Съвсем наскоро на книжния пазар у нас излезе книгата „Аламут” от словенския автор Владимир Бартол. Освен, че творбата вдъхновява създателите на емблематичната компютърна игра Assassin’s Creed, тя печели масова популярност около атентатите на 11-ти септември в САЩ, тъй като засяга темата за религиозния екстремизъм и начините, по които се обучават последователите му. Но само едно разгръщане на обемния труд показва, че той е много повече от това, тъй като поднася разнообразни теми, както от битов, така и от екзистенциален характер.

Макар мнозина да ненавиждат културата на Близкия Изток поради безброй причини, за други той е огромен извор за култура и знание. Без значение каква е съвременната визия на мюсюлманството и арабския свят пред света, те крият в себе си множество тайнства, които запленяват всеки търсач на мистичното. Сред плюсовете, с които превежданата на над тридесет езика книга ще ви спечели, е алтернативният поглед, който хвърля върху Ориента, разглеждайки отблизо обитателите му и възгледите им.

Един от сериозните проблеми на мюсюлманството е, че светът познава главно неговите радикални форми и течения. А спиритуалните и по-философски насочени направления често остават на заден план и са неизследвани от масата. Явление, което се случва и на християнството преди векове – по време на господството на католицизма. Затова в „Аламут” всеки потенциален читател ще има възможност да се запознае с едно съвсем различно мюсюлманство.

„Нищо не е истинно, всичко е позволено” – Хасан ибн Сабах.

 

Кой е Хасан ибн Сабах, явяващ се едно от главните действащи лица в романа? Историята го представя като шиитски духовен водач, бизнесмен, учен, политически революционер и основоположник на ордена на федаините-асасини. Благодарение на блестящата творба, читателите имат възможността да се докоснат до неговия образ и да го изследват в дълбочина. От една страна той е харизматичен водач, способен с думите си да спечели всеки на своя страна, но в същото време, култовият мъж е и емпат, готов да изслушва, да се грижи и да обича. Той има много лица, но основното му е на вечно търсещият просветление човек. Той е строг, но справедлив и отнасящ се с достойнство към тези, които наистина го заслужават.

Хасан е живото олицетворение на своите вярвания. И макар да е изкусен в словата си, той е също толкова умел и в осъществяването им. Защото той не просто ще ви обещае рая и благините му. Той ще го пресъздаде тук на земята и ще ви отвори портите към него!

Именно изграждането на персонажите е едно от главните качества на творбата. Допусната е гледната точка на поданиците по-долу в йерархията. Още повече – читателят бива направо пренесен в личния и битов свят на последователите на религията. Не само на бойците и техните наставници и главатари, но и на жените в харема, които изпълняват също ключова роля в историята.

Това са и двете основни сюжетни линии в текста. Първата проследява обучението на амбициозния и буден младеж Ибн Тахир, а втората е съсредоточена около тепърва открехващата се към живота и принципите му, леко наивна девойка – Халима. Майсторството на Бартол е в това, че не оставя фокуса само върху тях. Авторът създава богата система от разнообразни мъжки и женски персонажи, които (може да се каже), че са характерни човешки архетипи за историческото време и място, засегнати в романа. Второстепенните герои не са само за цвят и пълнеж. Техните мисли, емоции и страсти също биват разгърнати между страниците на книгата. А това е важно, защото когато става въпрос за религиозни последователи, те често биват наблюдавани и представяни като безмозъчни и безволеви инструменти.

В „Аламут” има пряко наблюдение върху техните микро и макро светове. Читателят съпровожда обучаващите се федаини. През целия курс на тяхната военна подготовка и тренировки, които биват детайлно и пленяващо описани. Бъдещите убийци обаче учат поезия, философия и други хуманитарни науки. От най-ревностните последователи на исмаилизма не се очаква да са просто машини за убиване. От тях се изисква също и да имат гъвкави умове и силна воля.

 

“…Но доказателство за учението, че нищо не е истинно, започнаха да се трупат едно след друго! Защото както алианите бранеха своите вярвания, така и сунините бранеха техните. Също така пламенни бяха християните от всички течения, юдеите, брамините, будистите, огнепоклонниците и езичниците. ФИлософите от всички течения твърдяха всеки своето и оборваха другите, един вярваше в един бог, друг в много, а трети че бог няма и всичко е само случайност. Все по-добре разбирах възвишената мъдрост на исмаилитските даи. Истината е недостъпна за нас, за нас няма истина. Как тогава можем да изберем правилният път? Ако си разбрал, че не си длъжен да разбираш нищо, ако не вярваш в нищо, то всичко ти е позволено, тогава следвай своите страсти. Това ли ти е наистина най-висшето възможно знание…?”

 

По времето, когато е писана книгата, водачът Хасан ибн Сабах бива пламенно сравняван с Хитлер и Мусолини. Истината обаче е, че макар и да е суров и безкомпромисен като лидер, той не може да бъде приравнен до обикновен диктатор. Хасан е по-скоро предприемач, опортюнист и мечтател. Макар да крои кървави планове за враговете си от другия мюсюлмански клон – сунитите, той разполага с мащабна визия и цялостна концепция за света, който иска да създаде. А читателите, които са свикнали да гледат на мюсюлманството като тесногръда религия, ще бъдат изненадани от начините, по които Хасан ибн Сабах се вдъхновява от Римската империя, Архимед и други представители на различни древногръцки школи, така че да направи делото си още по-успешно. Благодарение на факта, че исмаилизмът е повече философски, отколкото спиритуално насочен, той би могъл да пробуди интерес сред хората от модерното общество. Особено с главните идеи, които засяга, тъй като те са обвързани с неща, изконно занимаващи човешкия дух. Като например търсенето на истинността.

 

„…Лесно се вярва в думи, които не изискват никакви жертви от нас. Но там, където трябва да потвърдим вярата с живота си, там ни е трудно…”

 

Много от мотивите, които изграждат есенцията на творбата, ще ви стиснат за гърлото и ще преобърнат света и вярванията ви. Прозренията, които извират от страниците на книгата разбиват десетките клишета, с които е обграждан животът на съвременния човек. В тях има ужасен потенциал за дълбочинно изследване и размишление.

Купи “Аламут” с 10% отстъпка!

Добрият превод на Александра Ливен и Георги Стойчев гарантира неповторима атмосфера. Усещането за Ориент бива предадено чрез музика, стихотворения и дребни битови порядки. За любителите на романтичните истории тук има няколко, които се преплитат и развиват с разнообразна динамика. Почитателите на битките и мелетата също ще останат доволни, защото макар сърцето на творбата да са диалозите, екшънът присъства.

 

“…Тълпите винаги са били такива – продължи Омар. – Страхуват се от непознатото, затова лъжата, която казва нещо определено, им е по-скъпа и от най-висшето познание, което не им предлага твърда опора. Затова нищо не може да се направи. Който иска да бъде пророк на тълпата, трябва да работи с нея като родител с деца – трябва да пълни ушите им с измислици и приказки. Затова мъдрецът винаги ще остане далеч от тях…”

 

Въпреки че основните мотиви в „Аламут” са достатъчни, за да спечелят интересът на публиката по целия свят, Бартол се е постарал да добави още и още пластове за уплътняване на сюжета. Факт, гарантиращ тотална ангажираност на читателя.

Романът не страда и от липса на обрати. Сюжетът е здраво стъпил върху реалните измерения на човешката природа. Секс, интриги, хашиш… Това са само част от фрагментите в историята, които ще разпалят желанието ви да завършите колкото се може по-скоро всички 483 страници.

Сляпата омраза е не по-малко опасна от сляпата вяра. Тежкото ни минало около годините на Османското владичество и още по-тежките спекулации в настоящето, отблъскват доста хора от Близкия Изток и ги настройват негативно към населяващите го народи. Това е обяснимо и оправдано, защото се проявява като защитен механизъм на родовата памет, вградена в съзнанието на всеки индивид. Трайното пасивно-агресивно отрицание на Ориента, бавно и сигурно се превръща в част от народопсихологията ни. Нужно е обаче едно простичко осъзнаване на някои неща, което е способно да донесе промяната към по-добър свят.

Местата, където в момента доминира мюсюлманството са били едни от първите люлки на цивилизацията и науката. Варварски настроените течения на религията може и да са унищожили завареното познание, но другите са черпили и са стъпвали здраво на тях. Пак аналогично е и при християнството, което се вдъхновява много от езическите вярвания на пръснатите из Европа различни народи и племена.

 Учението, което проповядва Хасан Ибн Сабах, взаимства най-доброто от мюсюлманството и дълбоката древност. А крайният резултат е вярване, простиращо се отвъд всички богове и философии. Вярване, въздигащо на пиедестал човешкия индивид и нуждата му да се освободи от всички масови заблуди. Учение, което подтиква към откриване на собствения път, на собствената представа. Верую подтикващо към обуславяне на собствена реалност!

 

“…- Нещата сами по себе си не ни правят щастливи или нещастни. Това правят само нашите мисли, нашето убеждение за тях. Ето един пример – един скъперник заравя съкровище на скришно място. Пред другите се прави на беднял, но в себе си се наслаждава на мисълта, че е богаташ. Съседът му разбира за тайната и открадва съкровището. Но скъперникът продължава да се радва, докато не открива кражбата. И ако преди това го сполети смъртта, той ще издъхне с щастливото съзнание, че е богат. Същото е и с мъжа, който не знае, че любимата му го мами. Ако не разбере това, ще живее щастлив до смъртта си. В друг случай неговата любима може да бъде пример за вярност. Но ако лъжливи уста го убедят, че му е невярна, той би изживял адски мъки. Тоест нито нещата, нито действителната истина определят нашето щастие или нещастие, а само нашата представа, съзнанието ни за тях. Всеки ден се убеждаваме колко лъжливи са тези прредстави и на колко крехка нишка се държи щастието ни… Но и колко неоснователно е често нашето страдание. Какво чудно има тогава, че мъдрите са равнодушни и към двете…”

 

Арабският свят има нужда от разбиране и съпричастност. Особено във времена като тези, в които преживява кризи. Но това е трудно, тъй като тенденцията е на него да се гледа като символ на абсолютното зло, което трябва да бъде изкоренено. Отвъд цялата манипулация, която ни залива, надеждата лежи в ръцете на изкуството. Като бях малък си спомням, че многократно въртях един филм, вдъхновен от книга, писана по истински исторически събития. Казваше се „13-тият войн” и се разказваше за един арабски поет, присъединил се към група викинги, тръгнали на важна и кървава мисия. Още тогава на база този пример за сближаване между две коренно различни култури, в мен се роди оптимизъм, че там където има чест и разум, всички бариери и граници, които ни разделят – падат.

Сега, прочитайки „Аламут”, смятам, че трябва да продължим да работим в тази посока, ако искаме да живеем в един по-достоен свят. Ето защо потърсете творбата и се оставете да бъдете приятно изненадани.

Красивото българско издание на „Аламут” достига до вас, благодарение на издателство Paradox”.

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to