„Добри мъже“ на Артуро Перес-Реверте за прогреса на човешката мисъл

02.07.2018

За прогреса на човешката мисъл и статуквото на Църквата във века на Просвещението

Даваме ли си сметка защо разполагаме със свободата си днес и дали не я приемаме за даденост? Какво я е предизвикало? Как от тъмните векове на Средновековието хората се отърсват от влиянието на Църквата в обществения, културен, политически и научен живот? За да не поставям категорично черно клеймо на Средните векове ще вметна, че немалко историци вече оспорват тезата, че Европа е била толкова застинала в онези години, колкото сме свикнали да я описваме.

В последния си роман „Добри мъже“ Артуро Перес-Реверте търси отговорите на тези въпроси, проследявайки процесите на модернизация или застой в Испания през XVIII век  – века на Просвещението, когато се развива историята в книгата. И макар то да е далеч от Средновековието, преустановено от Ренесанса, Църквата все още е имала твърде силно влияние, а абсолютната монархия е продължавала да бъде на мода. Освен това страхът да бъдеш наказан от Инквизицията е бил напълно оправдан, ако дръзнеш да бъдеш прекалено прогресивен и критикуваш вярата и религията. Счита се, че Карлос III повлиява благотворно в модернизирането на Испания. Той е прогресивен, поема политика, насочена към разтурването на Йезуитския орден, а Инквизицията е отслабена.  Но той си остава набожен монарх, който не желае да предизвиква сътресения и иска да запази властта си, затова прогресът е частичен. Има хора, които искат да променят статуквото, но саможертвата е голяма.

„Пресметнете колко упорити са нашите сенки, до каква степен те са затъмнили осемнадесети век и какво дължим на онези, които са се борили тогава, когато последиците не са били заглавна страница на вестник или коментар по Интернет, а изгнание, дискредитиране, затвор или смърт.“

Чудите се какво прави Интернет в цитата? Ето какво! Сюжетът е двупластов, както често се наблюдава при Артуро Перес-Реверте. Действието се развива както в XVIII век, така и днес, а писателят е герой в собствения си роман. Той попада в библиотеката на Испанската кралска академия на 28-томната Френска енциклопедия на Дени Дидро и Жан Даламбер. Той открива, че този екземпляр е внесен в Испания през Просвещението, когато всъщност Енциклопедията, която е символът на този период, е била забранена. С разпален интерес да разбере как е станало това, Артуро Перес-Реверте се гмурка в архиви, книги и карти, за да опознае колкото се може по-добре това време и да изгради максимално достоверни персонажи, които да отговарят на историческите.

Испанската кралска академия изпраща до Париж двама добри мъже – нейни членове, за да набавят 28-те тома на това знаково за прогреса произведение, макар и бидейки забранено. Тези добри мъже са библиотекаря Ермохенес Молина и Педро Сарате, пенсиониран бригаден генерал от Испанската армада, автор на „Флотски речник“, забележително произведение през XVIII век в професионално направление за Испания , накратко наричан адмирала от колегите си в Академията.

Библиотекарят е отворен към прогреса, но предпочита той да е умерен. Ермохенес Молина е хрисим човек, познавач на латинския и отличен преводач от него на испански. В същото време адмиралът е атеист, вярващ в прогреса и разумната мисъл на човека. Той е скептик, който би желал промяната да настъпи моментално. Макар че и двамата са убедени в ползата от прогреса, вижданията им за това, как трябва той да се случи, се различават. Но те са разумни мъже, което прави техните диалози конструктивни и полезни за читателя. Във Франция те ще се срещнат с представители на Просвещението и бъдещи действащи лица във Френската революция, която ще потопи в кръв страната.

Неслучайно Артуро Перес-Реверте обръща внимание на темите за умерения прогрес и вредите от революциите. Идеите на Просвещението могат да бъдат интерпретирани грешно, а свободата за испанците да доведе до опасни сътресения за самата държава. Затова и Карлос III внимава с модернизацията, а църквата и нейните симпатизанти яростно критикуват идеите на френските философи, които на обикновения испанец се описват като пагубни за испанските традиции и самосъзнание. Това ми напомня много на съвременното време, в което живеем. Привържениците на религиозното статукво няма да оставят библиотекаря и адмирала на спокойствие и ще се опитат да изпълнят с трудности тяхното пътуване до Париж и обратно.

„Добри мъже“ до голяма степен е в стилистиката на класическия роман. Артуро Перес-Реверте е отлично запознат с епохата, за която разказва. Читателят лесно може да му се довери и да се наслади на един автор с характер на велик литературен класик. Като например Виктор Юго.

Може да е налудничаво, но четейки „Добри мъже“  не можах да се въздържа от постоянните препратки, които напираха в главата ми. Както в „Парижката Света Богородица“ Виктор Юго разказва за стария Париж и проследява развитието на определени места в него, така и Артуро Перес-Реверте запознава читателя с топосите от епохата и разказва за тяхното развитие до нашите модерни времена. И отново на доброто враг е представител/поддръжник на Църквата. Но ако не харесвате „Парижката Света Богородица“, както много хора, бъдете спокойни! Споделеното от мен важи за определени моменти от книгата, а не цялостно за стила на авторите. „Добри мъже“ може и да носи духа на класическите романи, но е написана съвременно – чете се увлекателно и бързо.

За този огромен и като смисъл, и като обем роман може да се говори много. По-добре е обаче всеки да се наслади на „Добри мъже“ посвоему и да открие за себе си най-доброто. Защото тук със сигурност има от всичко по много. Книгата на Артуро Перес-Реверте увлича бързо с динамиката на двупластовия сюжет и историческите събития, които са чудесно съчетани с художествения текст. Задължително четиво за всеки любител на историческите романи.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Прогонените гении на България”28.07.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE