„Добри мъже“ на Артуро Перес-Реверте за прогреса на човешката мисъл

За прогреса на човешката мисъл и статуквото на Църквата във века на Просвещението

Даваме ли си сметка защо разполагаме със свободата си днес и дали не я приемаме за даденост? Какво я е предизвикало? Как от тъмните векове на Средновековието хората се отърсват от влиянието на Църквата в обществения, културен, политически и научен живот? За да не поставям категорично черно клеймо на Средните векове ще вметна, че немалко историци вече оспорват тезата, че Европа е била толкова застинала в онези години, колкото сме свикнали да я описваме.

В последния си роман „Добри мъже“ Артуро Перес-Реверте търси отговорите на тези въпроси, проследявайки процесите на модернизация или застой в Испания през XVIII век  – века на Просвещението, когато се развива историята в книгата. И макар то да е далеч от Средновековието, преустановено от Ренесанса, Църквата все още е имала твърде силно влияние, а абсолютната монархия е продължавала да бъде на мода. Освен това страхът да бъдеш наказан от Инквизицията е бил напълно оправдан, ако дръзнеш да бъдеш прекалено прогресивен и критикуваш вярата и религията. Счита се, че Карлос III повлиява благотворно в модернизирането на Испания. Той е прогресивен, поема политика, насочена към разтурването на Йезуитския орден, а Инквизицията е отслабена.  Но той си остава набожен монарх, който не желае да предизвиква сътресения и иска да запази властта си, затова прогресът е частичен. Има хора, които искат да променят статуквото, но саможертвата е голяма.

„Пресметнете колко упорити са нашите сенки, до каква степен те са затъмнили осемнадесети век и какво дължим на онези, които са се борили тогава, когато последиците не са били заглавна страница на вестник или коментар по Интернет, а изгнание, дискредитиране, затвор или смърт.“

Чудите се какво прави Интернет в цитата? Ето какво! Сюжетът е двупластов, както често се наблюдава при Артуро Перес-Реверте. Действието се развива както в XVIII век, така и днес, а писателят е герой в собствения си роман. Той попада в библиотеката на Испанската кралска академия на 28-томната Френска енциклопедия на Дени Дидро и Жан Даламбер. Той открива, че този екземпляр е внесен в Испания през Просвещението, когато всъщност Енциклопедията, която е символът на този период, е била забранена. С разпален интерес да разбере как е станало това, Артуро Перес-Реверте се гмурка в архиви, книги и карти, за да опознае колкото се може по-добре това време и да изгради максимално достоверни персонажи, които да отговарят на историческите.

Испанската кралска академия изпраща до Париж двама добри мъже – нейни членове, за да набавят 28-те тома на това знаково за прогреса произведение, макар и бидейки забранено. Тези добри мъже са библиотекаря Ермохенес Молина и Педро Сарате, пенсиониран бригаден генерал от Испанската армада, автор на „Флотски речник“, забележително произведение през XVIII век в професионално направление за Испания , накратко наричан адмирала от колегите си в Академията.

Библиотекарят е отворен към прогреса, но предпочита той да е умерен. Ермохенес Молина е хрисим човек, познавач на латинския и отличен преводач от него на испански. В същото време адмиралът е атеист, вярващ в прогреса и разумната мисъл на човека. Той е скептик, който би желал промяната да настъпи моментално. Макар че и двамата са убедени в ползата от прогреса, вижданията им за това, как трябва той да се случи, се различават. Но те са разумни мъже, което прави техните диалози конструктивни и полезни за читателя. Във Франция те ще се срещнат с представители на Просвещението и бъдещи действащи лица във Френската революция, която ще потопи в кръв страната.

Неслучайно Артуро Перес-Реверте обръща внимание на темите за умерения прогрес и вредите от революциите. Идеите на Просвещението могат да бъдат интерпретирани грешно, а свободата за испанците да доведе до опасни сътресения за самата държава. Затова и Карлос III внимава с модернизацията, а църквата и нейните симпатизанти яростно критикуват идеите на френските философи, които на обикновения испанец се описват като пагубни за испанските традиции и самосъзнание. Това ми напомня много на съвременното време, в което живеем. Привържениците на религиозното статукво няма да оставят библиотекаря и адмирала на спокойствие и ще се опитат да изпълнят с трудности тяхното пътуване до Париж и обратно.

„Добри мъже“ до голяма степен е в стилистиката на класическия роман. Артуро Перес-Реверте е отлично запознат с епохата, за която разказва. Читателят лесно може да му се довери и да се наслади на един автор с характер на велик литературен класик. Като например Виктор Юго.

Може да е налудничаво, но четейки „Добри мъже“  не можах да се въздържа от постоянните препратки, които напираха в главата ми. Както в „Парижката Света Богородица“ Виктор Юго разказва за стария Париж и проследява развитието на определени места в него, така и Артуро Перес-Реверте запознава читателя с топосите от епохата и разказва за тяхното развитие до нашите модерни времена. И отново на доброто враг е представител/поддръжник на Църквата. Но ако не харесвате „Парижката Света Богородица“, както много хора, бъдете спокойни! Споделеното от мен важи за определени моменти от книгата, а не цялостно за стила на авторите. „Добри мъже“ може и да носи духа на класическите романи, но е написана съвременно – чете се увлекателно и бързо.

За този огромен и като смисъл, и като обем роман може да се говори много. По-добре е обаче всеки да се наслади на „Добри мъже“ посвоему и да открие за себе си най-доброто. Защото тук със сигурност има от всичко по много. Книгата на Артуро Перес-Реверте увлича бързо с динамиката на двупластовия сюжет и историческите събития, които са чудесно съчетани с художествения текст. Задължително четиво за всеки любител на историческите романи.

Калоян Гуглев

е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to