Музика

5 албума от февруари, които трябва да слушате

15.03.2020

Ако търсите ново вдъхновение и музика, докато стоите вкъщи, февруари роди няколко прекрасни неща, които съм на мнение, че трябва да слушате. Някои от тях – по няколко пъти.

Tame Impala – The Slow Rush

Невероятно е как истинските артисти непрекъснато пренасочват вниманието си, моделират стила си, но винаги запазват остър фокус върху художествената цялост на своите проекти. Кевин Паркър е артист от друга величина, който успява да преобразува поп музиката така, че да съответства на неговата визия за изкуство. Като отделен филтър за музика е. Слушайте този албум. Няколко пъти.

Brent Faiyaz – Fuck The World

Няма спор, че в момента да правиш бавно грууви R&B, което да влиза в Спотифай плейлисти, които имат в името си думи като „Vibes“, „Chillin“, „Bedroom“ и т.н., е ултра модерно. И дори е малко пренаситено, въпреки че аз нямам проблем с това. Това, което харесвам в Brent Faiyaz е, че е на ръба на този тренд, но не се вписва идеално в него. „Fuck the world“ не е история за любов, а хорър приказка за това, което ни остава след нея.

Asgeir – Burry The Moon

Burry The Moon не е албумът, който ще открои Asgeir от тълпата. Това не е толкова лошо, просто през последните години се появиха толкова много артисти, които залагат на фолктрон, фалсето вокали, пускат брада и изглеждат на ръба да заживеят в барака в гората, носейки плетен пуловер. Звучи толкова като Джъстин Върнън от Bon Iver, има елегантността на James Blake в Until Daybreak и носи усещане за James Vincent McMorrow в Youth. И това лошо ли е? Ами не е. Хубавата музика си е хубава музика. Четвъртият албум на исландският артист звучи познато, но познатото не трябва да бъде приемано за лошо.

Moses Sumney – Græ: Part 1

Не бих казал, че е най-лекият и лесен албум за слушане, но този авангарден електро-соул, съчетан с фалсето възможностите на Sumney, е абсолютно произведение на модерното изкуство.

Soccer Mommy – Color Theory

Софи Алисън a.k.a. Soccer Mommy продължава да израства като артист и автор на музика. Color Theory е огромен скок от последния ѝ албум – Clean. По-мрачна и по-комплексна продукция, в която се вижда зрялост и се разглеждат депресивни епизоди на лична параноя относно темата за смъртта.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушате13.08.2019

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино