Нямах търпение за септември, за да чуя какво ще излезе от новите продукции на IDLES, Deftones, Fleet Foxes и Yellow Days. Директно ги позиционирам в тази селекция + една приятна изненада от Алиша Кийс.
IDLES – Ultra Mono
Трети албум подред IDLES успяват да звучат автентично, искрено и сякаш групата вярва на всяка една дума, която Джо Талбот изпява. Мощен албум. Punk is not dead. И трябва да звучи точно така – пълен с остроумни и силни послания по актуални теми.
Yellow Days – A Day in a Yellow Beat
Дългогодишните фенове да не се стряскат – да, албумът звучи по-различно, но пък колко по-различно може да звучи в основите си една песен на Yellow Days? Признавам си, че съм му огромен фен и е едно от любимите ми Soundcloud открития. Без съмнение, милениалската тревожност е все още там, но мелодията е еволюирала и звучи много по-комплексно и зряло. Може би ми липсва още малко от обичайната суровост на вокалите, но пък във всяко парче от албума (има цели 19 песни) се намира нещо, което да впечатли.
Deftones – Ohms
Алтърнатив метал бандата от Сакраменто издаде своя девети албум. Харесвам групи, които дори и след 25 години на сцената все още успяват да поддържат адекватност на обичайното си звучене и в същото време да намират нови върхове в музиката си. Разтърсващите китарни рифове вероятно ще върнат доверието на феновете, които останаха с вдигнати вежди след White Pony.
Alicia Keys – Alicia
Трябва да си призная, че от вече доста години Алиша Кийс ми беше интересна единствено като жури в The Voice USA. Не харесвах последните ѝ продукции. Alicia не е перфектният албум, имайки предвид какво може самата Алиша Кийс, но е по-близо до това, с което стана популярна. Колаборациите със Sampha, Miguel, Snoh Alegra, Jill Scott и Khalid без съмнение вдигат нивото и модернизират звученето.
Fleet Foxes – Shore
Инди фолкът на Fleet Foxes е цяло пътешествие. Рядко селектирам групи и артисти от този жанр, защото някои много се сливат като звучене. Но Fleet Foxes са си класа. Shore съдържа много топлина, енергия и мелодичност.
