Музика

Когато Андре Рийо и Антъни Хопкинс говорят в ноти

15.01.2019

Представете си следното: в главата ви звучи музика, която никога не сте чували. Чувате тоновете, чувате преплитането на интрументите, чувате ефирния ритъм, който като течението на река се носи и вълнува душата, но все пак всичко остава само идея. Но нали така се е родило всяко велико произведение? Сядате и разписвате вдъхновението в ноти, ето я струнната секция, после духовите, смяна на темпото, после пак. После написаното потъва в забрава, чакайки да бъде чуто за пръв път.

Лирично отклонение или не, това е същината на историята, която искаме да ви разкажем днес. Преди малко повече от половин година видяхме за пръв път в България приказната магия на Адре Рийо, който със своя оркестър „Йохан Щраус“ възроди магията на валса и ни пренесе в едно друго, по-изискано време. Със своя непринуден стил, със своя талант за разказване на истории и абсолютно музикално майсторство, Рийо не просто изнесе един магичен класически концерт – той превърна „Арена Армеец“ в концертна зала, неподвластна на спокойствие и равнодушие. Валсът се носеше из столовете на първите редове, празни заради танцуващите зрители, а закриването на концерта беше същинско пиршество за сетивата – хиляди балони летяха в залата, а музиката преминаваше от валс в латино и рок, обратно към валс. Защо ли? Защото Рийо има смелостта да излезе извън границите на класическия рецитал, да смесва, да разбива стени и да промения. „Защото музиката ще спаси света“, казва той, и има предвид всичките ѝ форми и проявления. Но вие помните всичко това. Помните го, както и ние не можем да го забравим.

Музика, която спасява света

Но защо трябва да си представяте непозната музика в главите си, защо ви казахме това в началото? Защото този толкова романтичен, почти филмов сюжет, е съвсем истинска история. През 2011-та година Андре Рийо получава обаждане от свой колега в Ню Йорк, който му казва, че негов фен, един от многото, иска да сподели своя валс с него и впоследствие със света. Валсът не бил изпълняван досега и авторът му искал да го повери точно на Андре Рийо и чрез него да го чуе за първи път. Кралят на валса получавал по няколко такива обаждания на ден и това сякаш също не носело големи обещания.

Годината е 1964-та. Едно 27-годишно момче, чието име и ледено сини очи един ден ще бъдат добре познати на всички, композира свой собствен валс. Музиката в главата му остава само на хартия цели петдесет години. През 2011-та година неговата съпруга, заклет фен на Андре Рийо, изпраща нечувания валс до него с надеждата мастилото да се превърне в тон, тонът в композиция, композицията – в пълнокръвна, вълнуваща музика. Сигурни сме, че знаете името на автора, но малко съспенс никога не е излишен – момчето, което композира, но се страхува да чуе произведението си извън своята собствена представа, години по-късно ще влезе в една от най-ужасяващите роли в западното кино – тази на доктор Ханибал Лектър. Страхливото момче ще бъде сър Антъни Хопкинс.

Андре Рийо чува името и веднага се заема със задачата. През 2011-та валсът е записан, а премиерата му се състои в имперския град Виена в присъствието на актьора и неговата съпруга. Маестро Рийо разказва историята. Вълна от аплодисменти. Поклон. Тишина. “And the waltz goes on” зазвучава за първи път.

Валсът на Хопкинс

Сър Антъни Хопкинс гледа към оркестъра с детско любопитство и нетърпение. Първите тонове на кларинета подготвят залата. Включват се челата – характерната за валса структура се оформя. Музиката се понася нежно. Цигулките допълват богатия звук, и целият оркестър, със своите рокли и фракове – всички са погълнати от нежната мелодия. Първа сълза тръгва по бузата на Стела Арояве – съпругата на сър Антъни,  а самият той вече е изгубил детския си страх от нечуваната досега музика, наслаждавайки се на приповдигнатата мелодия, която в едни моменти се издига във величествени височини под пълния съпровод на оркестъра, а в други леко подчертава основния игрив рефрен и подема изкачването нагоре. Музиката е точно толкова важна, колкото и лицето на сър Хопкинс, което разказва своя собствена история, особено накрая, когато валсът стига своя пик – Андре Рийо влиза във възходяща гама, кресчендо, тонът изтънява все повече, валсът изригва в последните си няколко отмервания и завършва с тържествен и театрален размах. Аплодисменти – първо към сцената и музикалното майсторство, после с гръб към нея, към композитора, който може само да благодари.

Защо ви разказваме тази история, след като просто можехме да ви споделим линка към видеото, вмъкнат в малко текст? Защото е от онези истории, които си заслужава да бъдат разказани. Защото точно такива истории обграждат Андре Рийо и неговия оркестър „Йохан Щраус“, където музиката и чувството властват над всички сетива. Защото искаме да го изпитате, защото е нещо, което трябва да се чуе, а по възможност и да се види.

Защото важни са не оценките на милиони фенове, нито валсът на Антъни Хопкинс. Не е важно и че валсът е точно на Антъни Хопкинс. Важна е музиката и тя е в центъра на всичко. Да разплачеш актьор е трудно, особено от този ранг, но Андре Рийо го прави с лекота – не с тъга, а с непреодолимото величие на музиката. И така, както може да разкаже петдесетгодишна история от миналото, една композиция може да даде началото и на нова, неразказана, която тепърва да се разгърне някъде напред.

Трябва само да се заслушаме, наистина да чуем, и после да ѝ се предадем.

Андре Рийо пристига в София със своя оркестър „Йохан Щраус“ на 8-ми юни 2019г. в зала „Арена Армеец“. Билети в мрежата на Евентим.

С подкрепата на BG Sound Stage.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевАндре Рийо – музика, музика, музика12.04.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE