Кино

Анимациите, които създадоха едно поколение

04.05.2020

Анимацията никога няма да умре, защото е като музиката, като да тичаш с вятъра, защото е забавна“ – Румен Петков

Ще опиша една сцена, която е много близка до сърцето ми. Ще се опитам да добавя към нея и малко повече детайли и, сигурен съм, ще се получи – поне някой от вас ще види себе си в нея. И сигурно ще сподели носталгията ми.

Неделя сутрин е. Някъде, някога през 90-те години, най-много ранните 00. Да, и аз не знам как се произнася на глас това нулево десетилетие. Все едно. Не разбираме нищо от никакви десетилетия, защото сме просто деца. Слънцето вече е започнало да се издига, а светът все още е почти изцяло аналогов. Отварям очи и още по пижама се местя в другата стая, където се просвам на един нелогично голям диван пред сравнително голям сивкав екран с кинескоп. Каналите са около 30, може би 50, може би изобщо нямам представа за какво говоря и са били много повече – златната ера на кабелната телевизия! Така или иначе мен ме интересува само един от тези канали – Cartoon Network. Във времето, в което още не беше дублиран и всички учехме английски безплатно от него. Натискам вълшебното копче, докато закусвам мекици или пържени филии с мед и сирене, екранът присветва и се изпълва с цвят, а сутринта неусетно се превръща в следобяд.

Снимка: Wikipedia

Ако сте имали поне една такава неделна сутрин, значи този текст е за вас. Защото в него ще си говорим за онези очарователни анимационни поредици, които са се запечатали в детските ни души от едно отминало време. А 90-те наистина бяха специален период, към който гледаме с носталгия. Аз поне често го правя. И за да се връщам понякога в него, на почти равни интервали от време отново гледам онези детски, които донякъде са ме създали, изградили са ме, дори някак са ме възпитали. Гледал съм ги толкова често и неуморно, че май просто са станали част от мен. И сега, почти двайсет години по-късно, се оказва, че още помня епизодите, а и репликите наизуст.

Целта на този текст е да ви върне назад. Назад към едно по-хубаво, по-леко, по-безгрижно време. Добре дошли обратно във вашето детство.

Лабораторията на Декстър

Омлет дю фромаж!

Снимка: Imdb

Никога няма да разберем колко ли неосъзнати физици, химици и инженери са се устремили към университета заради това детско. Лабораторията на Декстър е една от най-успешните и оригинални анимации на 90-те години, а може би и за всички времена. Приключенията на детето гений и неговата танцуваща, пееща и хаотична по-голяма сестра Дий Дий, която обожава да унищожава лабораторията му и да прецаква експериментите му, са част от пантеона на великите анимации на Cartoon Network.

Dexter’s Lab е създаден от руско-американския аниматор и продуцент Генди Тартаковски и всички знаем това, макар и подсъзнателно, защото всяка серия ни го припомня в началото. Отношенията между Декстър и Дий Дий са базирани на отношенията на Тартаковски с брат му. При създаването на концепцията за шоуто всъщност първа се ражда идеята за Дий Дий, а Декстър е създаден по-късно като нейна пълна противоположност. За да добие характер момчето гений се сдобива и със страхотния си акцент, тъй като „всеки велик учен е имал акцент“, казва Тартаковски.

Лабораторията остава скрита от майката и бащата на двамата, но Дий Дий все някак си проправя път през системите за сигурност и след това унищожава каквото види. Оттам и великото „Ooh, what does this button do?!”. Обикновено сериите проследяват приключенията и експериментите в тайната лаборатория, но има и странични, епизодични герои, сред които маймуната на Декстър, която води таен живот на супергерой, както и „The Justice Friends” – нещо като отмъстителите, но далеч по-яко. Все пак единият от героите се казва Валхален и суперсилата му се крие в електрическата китара!

Снимка: Imdb

Пилотните епизоди на поредицата са излъчени между 1995 и 1996, а трите сезона продължават да излизат до 1999, когато Тартаковски, създал последния си епизод, решава да се оттегли, за да започне работа по Самурай Джак (watch out!). Поредицата е възобновена две години по-късно с нови 26 епизода и с известни промени в стила и анимацията продължава да забавлява деца по целия свят до далечната 2003.

Всеки епизод е страхотен, но някои са по-страхотни. В главата ми изникват онзи с мъфините, които бащата на Декстър се опитваше всячески да докопа, както и епизода, в който Дий Дий се превърна в огромно чудовище и преследваше брат си, за да му разкаже някаква абсурдна история. Декстър така и не успя да се пребори със сестра си и със своя враг Мендарк, но пък остана завинаги в сърцата ни. Той и легендарният аниматор Румен Петков, който работи по поредицата през цялото време. Върнете се назад: пълните епизоди на Лабораторията на Декстър са тук!

Джони Браво

Hey there, sexy mama!

Снимка: Imdb

Няма как да не помните квадратния мачо с големите мускули, който има две цели в живота – да изглежда добре и да сваля мацки. Първото, може да се каже, му се получава. Второто май никога не е било успешно и обикновено завършва с насилие над Джони, който обаче наистина се старае по свой си начин.

От образа на Джони и неговото пресилено, абсурдно държание са тръгнали толкова лафове, че няма как да запомним всички, но някои ми хрумват веднага. Почти всички са в сцена, в която Джони си говори с някоя дългокрака секси мама. „Wanna see me comb my hair, really fast?“. Или „Whoa, mama!“. Или пък „Man, I’m pretty”. “Хъ-ха-хъъ“. На български просто не биха звучали толкова добре.

Карикатурният Елвис с русата коса е един от оригиналните образи на Cartoon Network, събрани под шапката на Cartoon Cartoons – поредица от собствени продукции на телевизията между 1996 и 2003, донесла ни редица неповторими персонажи. Забравих да спомена и че добрият тен също е един от приоритетите на Джони, а онзи мухльо (dork) Карл само го занимава с тъпата си наука и го отвлича от истински важното в живота – гелът за коса, мадамите и излежаването край басейна. Джони живее с майка си в Арън Сити – препратка към презимето на Елвис Пресли – и има черен колан по карате, но това не личи по нищо, тъй като почти във всеки епизод понася травми от мацките, които просто не оценяват чара му.

Снимка: Imdb

Джони Браво е наистина забавен, предимно заради своята простоватост и великите си лафове и точно в това се крие чара на тази поредица. Тъпизмите му са наистина безценни, анимацията е оригинална и е една от продукциите, по които Румен Петков също работи. Това само ни кара да го обичаме още повече. Всички епизоди с Джони – тук!

Ед, Едд и Еди

Jawbreaker!!!

Снимка: Imdb

Като малък една от мисиите в живота ми беше да разбера какво е jawbreaker – заветната цел на Ед, Едд и Еди – тримата приятели, които живеят в малко градче без родители на име Пийч Крийк, но по-точно – в The Cul-de-Sac. Не знам дали си спомняте, но в тяхната част от градчето имаше една широка улица без изход, заобиколена от къщи, на която всички деца се събираха. Оттук идва и името – на френски cul-de-sac буквално означава задънена улица и не е особено обнадеждаващо, но пък обяснява защо тримата никога не го напускат и в продължение на 70 епизода действието все се развива там. Създател на шоуто е канадецът Дани Антонучи, който е работил и по други сериозни заглавия като Семейство Флинтстоун, Смърфовете и Скуби-ду, но повече за това друг път.

Но запознайте се (или се срещнете отново) с Ед, Едд и Еди! Ед и пълен идиот и езикът му виси, докато тича, Едд (Дабъл Ди) е нещо като изобретател и е най-умният от тримата, а Еди е дребен и неуспешен, но неуморен мошеник. Под негово ръководство тримата постоянно се опитват да скалъпят някаква зле замислена схема и да вземат парите на другите деца, за да си купят jawbreakers – големи, твърди, зъботрошащи бонбони, както разбрах години по-късно.

Още малко характеристики. Ед е пристрастен към грейви соса, мирише лошо, къпе се рядко и още по-рядко проявява признаци на интелигентност. Едд винаги е с шапка и така и не разбираме какво се крие под нея, но според една теория е подарък от майка му и той е силно привързан към нея. Присъщи са му дългите и сложни думи, с които другите двама не могат да се похвалят.

Снимка: Imdb

Еди постоянно крещи и не пропуска да каже на другите колко са тъпи, защото не споделят гениалността му в търсенето на бърза далавера, въпреки че неговите никога не сработват. А и как да сработят, като другите деца в квартала ги мислят за идиоти? Помните ли Джони и неговата дъска, която май имаше някакви свръхестествени способности? И откачената му сестра Сара, която редовно пребиваше нашите трима глупаци? И Ролф с неговите емигрантски обичаи, които си бяха направо сюрреалистични? Ех, добри времена.

Засега спираме дотук, но златните години на Cartoon Network се нуждаят от втори текст. В него ще продължим с други представители на анимационната кабеларка, които са били не по-малко важни за детството ни. А дотогава не забравяйте – “return the slab!” ако не искате да ви сполети чума или потоп!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Мисис Америка“ е наелектризиращ сблъсък на интереси в неустоима картина на 70-те02.05.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър