Усмивки от старите ленти – анимационните сериали на нашето детство

14.05.2014

yugioh_vs_pokemon_playmat_by_slifertheskydragon-d45gqjw

След като вече си припомнихме прекрасните игрални сериали от 90те, е време да ви върнем една идея по-назад – във времето, когато най-готиното нещо беше да си купиш сокче от 10 ст  и да излезеш да играеш я „Да бий, да бий“, я лимки или някоя готина игра с топка. Е, веднага след това, се нареждаха филмчетата, които излъчваха тогава и, за съжаление, най-вече в ранния сутрешен блок в събота и неделя или някъде следобед през седмицата, когато често любимите детски сериали приоритетно бяха измествани от належащия турнин по футбол между горната и долната махала. Разбира се, освен ако не се вземе единодушното решение въпросният да бъде отложен за по-късно, а вместо това всички да се паркират пред телевизорите за новия епизод на „Покемон“, например.

Коментар на тема „Защо днешните анимации не струват?“ – четете тук 🙂

Преди „Покемон“ и „Ю-ги-о“ обаче бе красивият период на Cartoon Network/, а понякога и на Fox Kids/ и именно за него ще си говорим днес.

По това време почти не можеше да се срещне дете, което да не кара колело, и постоянното  бръмчене около блоковете и в градинките беше нещо обичайно. Тъкмо тогава и напълно навреме се появиха  и „Мишки рокери от Марс“ – три мишки – Вини, Тротъл и Модо – каращи мотоциклети и решени да спасят Земята от Плутарианците, които се опитват да откраднат ресурсите ѝ и да ги изпратят на собствената си загиваща планета. Техен най-голям враг бе Миризливото сирене –  кодовото име за плутарианец, който се бе преобразил на човек и се бе устроил в Чикаго. Преследването и екшънът не липсваха, а  мишоците бързо се превърнаха в идоли на всичко живо, каращо колело, и често се организираха различни игри, които бяха със сходна тематика.

biker_mice_from_mars_by_gavinslayer-d3f1w8p

След говорещите мишоци задължително трябва да се отбием при Декстър. „Лабораторията на Декстър“ бе едно от онези филмчета, които ни караха да дърпаме книга по книга от библиотеката, за да проверим дали няма тайна лаборатория и в нашата собствена къща, а когато стигахме до извода, че, уви, никой още не я е създал, започвахме да мислим по какви научни проекти да работим точно сега и дали не е добра идея да стартираме наша собствена лаборатория. Без повече излишни лирични/ и меланхолични/ отклонения обаче.
Декстър е малък гений, който има собствена лаборатория, в която създава всевъзможни изобретения, а чат-пат се бори и с Мандарк, който също има свое място за изобретения и изследвания и ненавижда всичко, което прави Декстър. И, разбира се, картинката няма да е пълна без Ди Ди – сестрата на нашия малък гений, която най-редово обича да се намъква в лабораторията, любимата ѝ реплика е „Ууууу, какво прави този бутон?“, като никога не изчаква отговора, а директно натиска червеното копче, с което неминуемо предизвиква куп разрушения и безпорядък в лабораторията.
DexterAndDeedee

Продължаваме с невероятните животни – този път се пренасяме при „Костенурките нинджа“. Всяка от четирите костенурки е уникална сама по себе си – Леонардо, носещ синя маска, е тактик, освен това е смел и решителен и носи чифт катани; Рафаел пък носи червена маска, саи, а като бонус към това, той бива агресивен и саркастичен;  Донатело, с лилавата маска, е ученият на екипа, обичащ да разрешава споровете  с интелекта, а не с тоягата бо, която притежава; и, разбира се, Микеланджело – най-забавната костенурка от четирите, обичащ пица, комикси и носещ оранжева маска, а ако нещата опрат до бой, той може да допринесе подобаващо с нунчакутата си. Четиримата живеят в каналите на Ню Йорк, но появят ли се крадци, мегаломаниаци или извънземни нашественици, костенурките нинджа веднага се отзовават и отново спасяват положението.

3014649-cast-of-teenage-mutant-ninja-turtles-5-the-teenage-mutant-ninja-turtles-trailer-just-dropped-get-the-pizza-teenage-mutant-ninja-tur

Оставяме фантастичните животинки за малко обаче и се пренасяме доста години назад, във феодална Япония, където кралството на бащата на младия принц Джак/така го наричат първите хора, които го срещат, в действителност истинското му име не се споменава във филмчето/ бива разрушено от демона шейпшифтър Аку. Малкият започва да обикаля и да се учи, докато не се превръща във вещ самурай, но за негово нещастие, Аку го праща в бъдещето – бъдеще, управлявано изцяло от Аку, а навсякъде из градовете бродят роботи, подчинени на демона, които целят да унищожат Джак. Целта на младия самурай е да намери портал, който да го върне в миналото и да спре Аку, за да предоврати това ужасяващо бъдеще, още преди да е започнало. И всичко това, на фона на чудесна музика и започващо с един очарователен саундтрак.

3656115-5520231396-samur

Изумителните герои-хора обаче далеч не свършват дотук. Време е да си припомним и невероятния „Инспектор Гаджет“. Макар и да не влиза точно в графата „хора със суперсили“, Гаджет докарва вида на човек достатъчно добре, минус нещицата, които изникват я от пръстите му, я от някоя част на облеклото му, но пък това е и чарът на инспектора. Акомпаниран от племенницата си Пени и умното куче Браян, Гаджет разнищва най-различни случаи, като, нека бъдем честни, без помощта на двамата си верни спътници мисиите му щяха да бъдат напълно опропастени, дали защото някоя джаджа щеше да откаже или пък защото самият инспектор е прекалено разсеян и добродушен. Е, при всички положения Гаджет си остава един от любимите герои, а „Поджай джаджа…“ една от най-ембламатичните му реплики, които все още е готино да използваш, когато поправяш нещо например.

inspector-gadget

Следващи в списъка ни с прекрасности са „Пауърпаф Гърлс или“, както бяха преведени в последствие, „Реактивните момичета“. Един ден професор Утоний решава да създаде перфектните момичета, използвайки “захар, всякакви подправки и всичко хубаво“/sugar, spice and everything nice, както започва и самото филмче/, но помощникът му – Джоджо го бута и така в сместа попада и химикалът Х и така, освен страхотни, момичетата стават и свръхсилни. За беда обаче, химикалът засяга и Джоджо, който в последствие развива свръхмаймунски мозък, преименува се на Моджо Джоджо и се превръща в главния антагонист в поредицата. И така, изправени пред най-различни чудовища, доста от които изпратени и създадени от самия Моджо Джоджо, момичета се борят и защиват Таунсвил и неговите жители.

photos-of-powerpuff-girls-wallpaper_1390818768

И, разбира се, понеже винаги е хубаво да завършваме с нещо сладко и приятно, последното филмче, което ще си припомним днес, е „Кураж, страхливото куче“. Навярно всички помнят сладкото, розово кученце, което живееше с Юстас и Мюриел в градчето Ноууеър/от английски – Nowhere – Никъде/, и се плашеше дори от повей на вятъра. Семейството често е навестявано от различни злодеи, чудовища, извънземни и странни събития, с които Кураж трябва да се справи, без знанието на собствениците си. Естествено, макар и детско, „Кураж, страхливото куче“ спада по-скоро към хорър жанра, като използва различни похвати от този тип кино, но пък сериите винаги са интересни и с щастлив край, така че, както казват хората, всичко е добре, щом свършва добре.

Към списъка с усмивки от старите ленти могат да се прибавят още безброй детски филмчета, сред които “Крава и пиле“/Cow and Chicken/, „Ед, Едд и Едди“, „Джони Браво“, „Том и Джери“ и още много други, но все пак и това е едно добро начало. Е, кои са вашите любими филмчета от детството? Кое беше това, което ви караше да ставате рано сутрин, за да не пропуснете новия епизод, или се прибирахте от игра, само за да засечете поредното приключения на любимия герой, след което отново изхвърчахте навън, за да обсъдите случилото се с приятели?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида27.05.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE