Ода за телевизионните анимации и защо днешните такива не струват

19.03.2014
Заедно в час

Помните ли филмчетата от „едно време“? Всичките онези с хубав сюжет, неръбата графика и ужасяващо  интересни и забавни герои, които успяваха да ни вдигнат в 6:00 сутринта, за да нацелим новия епизод.  Съботите и неделите бяха истински празник,  тъй като цяла сутрин излъчваха детски филмчета и знаехме, че времето от осем до дванадесет ще е изцяло наше, а дистанционното – личното ни оръжие против скуката и магическа пръчка, която ще доведе забавлението при нас… докато закусваме с Нескуик,за да пораснем големи и силни като Попай Моряка.

Anime1

Е, времената не се променили особено много – все още има детски в посочения диапазон от време, малчуганите продължават да става толкова рано и да ги гледат с интерес, но качеството на анимациите сякаш се понижи. Не достатъчно рязко, за щастие, но пък определено осезаемо.  Красивите персонажи от „едно време“  са на изчезване, а тяхното място започват да заемат ръбати и безформени същества със съмнителна естетическа полза. Дори чудовищата, с които се запознахме официално покрай Ю-Ги-О или Покемон например, започват да стават все по-уродливи.  Посочените по-горе са японски, така че по-скоро влизат в графата „аниме“, но пък все още спадат към споменатите сутрешни наслади.

Вижте още: Най-добрите анимации от „времето, когато бяхме млади“. Ех, носталгия 🙂

И така, нека започнем с любимото ми, но като цяло доста ръбатичко и грозно анимационно филмче – Финиъс и Фърб. Идеята на филмчето е наистина прекрасна – двамата масторят различни машини и правят всевъзможни дивотии, а сестра им –Кендис, всячески се опитва да опропасти плановете им и да ги изпорти на майка им, но без никакъв успех – няколко секунди преди да  доведе майка си всичките джаджи са изчезнали, а Кендис остава с пръст в устата. И на фона на всичко това е Пери птицечовката, който съвсем буквално си е … ами, птицечовка, която се бори със злия доктор Дуфеншмърц, воден от своя капитан Майор Монограм. Дотук всичко е идеално, стигнем ли до рисунките обаче, нещата далеч не са толкова розови. Персонажите са направени изключително геометрични и като цяло ръбати, което донякъде придава чар на героите, но определено не е нещо, което очакваш да видиш от художници, които са учили и работили за това.

Anime3

Минаваме и на по-популярното – Бен Тен, макар и леко класическа – извънземен, Омниматрикс, който прилича до голяма степен на познатите ни трансформъри. Тук нещата минават някак по ръба – извънземните не са особено красиви, но и успяват да избягат от стандартните рамки, в които обикновено вкарваме всичко свръхестествено. Така че липсата на особена красота и естетичност може да се сметне и като бонус, макар че, ако трябва да избираме, определено бихме гласували за Покемоните, които макар и доста причудливи, определено бяха красиви и радваха окото.

Следващата „жертва“ на днешната статия  е „Риби тийнейджърите“. Мисля, че е редно да си призная, че нямам особени познания за филмчето, тъй като се отказах да го гледам някъде по средата на първия хванат епизод, именно заради споменатата „прекрасна“ графика. Няма как да си кривя душата,  абстрактността е добре дошла, но щеше да е хубаво, ако персонажите имаха поне лека прилика с истински рибки – такава, която да не ме кара да проверя името на филмчето, което гледам, за да се уверя, че не съм сбъркала нещо.

В черния и списък успяха да попаднат и Adventure Time и Almost Naked Animals.

Anime5

Напълно естествено,  по телевизионните канали се появяват и доста добри и  красиви  неща/“Кръстници-вълшебници“ например, е чудесна телевизионна анимация, макар отново да не блести с чааак толкова красива картина/, но тенденцията, която започва, определено не ми допада и именно така се роди тази статия.

Разбира се, всичко това може да е породено от факта, че едновремешните анимационни филмчета са ми особено скъпи и любими  и всеки път, когато ги излъчват, се радвам като малко дете. Това далеч не означава, че не харесвам и някои от новите неща, де, но все пак…

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаПет филма срещу тъгата от края на лятото05.09.2018

Още от Под Моста

Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“Литература