„Ант-Мен“ е най-добрият филм на ‘Marvel’ за 2015-та година

17.07.2015

Какво означава това заглавие? Ами, означава, че при цялата заредена звездна сила в актьорския състав и участващите персонажи в „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ касовият проект на Джос Уидън е едно по-малко задоволително филмово изживяване от лентата, посветена на никому известния човек-мравка или Ант-Мен. Поредното творение на ‘Marvel Studios’ ни запознава именно с неговата личност посредством едно доста успешно приложение на формулата за добро разказване на супергеройска предистория.

ant-man-cool-poster-PodMosta„Супермен“ на Ричард Донър предлага тази формула за първи път през далечната 1978-а година; „Батман в началото“ на Кристофър Нолан я прави актуална отново през 2005-а година с безупречното си изпълнение. На първо място, актьорът под кожата на главния герой трябва да е подходящ за ролята си. Далеч не е нужно да е касова суперзвезда или утвърден актьорски талант. Може да е анонимник от Бродуей като покойния Кристофър Рийв, може да е развалина от рехабилитационните клиники и калифорнийските затвори като Робърт Дауни Джуниър, може и да е актьор в търсене на първия си касов хит като Крисчън Бейл. Важното е да пасва на ролята си. А Пол Ръд определено е идеален за тази на Скот Ланг или Ант-Мен. Актьорът, известен дотук предимно с превъплъщенията си като чаровен загубеняк в романтични комедии, инжектира тази своя характерна харизма в образа на Ланг, неудачник и крадец с робинхудски наклонности, бивша съпруга, която не го харесва никак, и малка дъщеричка, която го обича много. Ръд успява да блесне именно в тези по-малки и по-интимни сцени, които придават драматична стойност на филма в точни количества, без да изглеждат претенциозни, но и без да се опитват да я замаскират или неглижират с нелепи и откровено тъпи шеги като в „Пазители на галактиката“. Но да не се отклонявам от темата, а да продължавам напред с формулата.
ant-man-paul-rudd-scott-lang-PodMostaНа второ място, когато се разказва предисторията и произхода на супергерой, е добре в поддържащия състав да присъстват уважавани и познати на аудиторията имена. Имена като носителите на „Оскар“ Марлон Брандо и Джийн Хекман в „Супермен“, като Морган Фрийман и сър Майкъл Кейн в „Батман в началото“, като Кевин Костнър и Ръсел Кроу в „Човек от стомана“. Такива актьори притежават вродената способност да придадат сериозност и страхотен авторитет на всяка своя реплика, независимо колко абсурдно комиксово може да звучи тя, когато се произнася от друг. В „Ант-Мен“ този актьор е Майкъл Дъглас. Ветеранът играе ролята на доктор Ханк Пим, гениален учен, който изобретява технологията зад костюма на Ант-Мен, който позволява на героя да се смалява до миниатюрни размери, докато запазва силата на нормално развит пораснал човек. Пим е параноичен и безкрайно предпазлив по отношение на творението си и не желае откритието му да се разпространява извън абсолютния минимум от опасения за правилната му употреба. Дъглас успява да комбинира в представянето си минимална доза арогантност и самоувереност, типични за подобен гениален учен, с характерни за напредналата възраст затормозеност от миналото и страх за бъдещето. С други думи, превъплъщението му като Ханк Пим е идеално и за по-подходящ актьор за ролята трудно може да се помисли.
ant-man-michael-douglas-hank-pym-PodMostaНеговата дъщеря Хоуп Ван Дайн пък се играе от прекрасната Еванджелин Лили. Героинята е в конфликт с баща си и не одобрява избора му на крадеца Скот за наследник в костюма на Ант-Мен. Динамиката ѝ с Пол Ръд е приемлива, без нито да достига безупречната химия на Тоби Магуайър и Кирстен Дънст в трилогията на Сам Рейми „Спайдър-Мен“, нито да пропада до студената вдървеност на Джей Кортни и Емилия Кларк в „Терминатор: Генисис“. А по-трогателните сцени с Лили и Дъглас носят реален драматичен заряд и качество, нещо липсващо от филмите на ‘Marvel’ в последно време, залагащи преди всичко на остроумния хумор и саркастичните подмятания. Това не означава, че шегите тотално отсъстват от филма. Напротив, те се предоставят на екран от показно стереотипните образи на старите приятели и криминални партньори на Скот, изиграни от латиноса Майкъл Пеня и чернокожия рапър T.I.
ant-man-evangeline-lilly-hope-van-dyne-wasp-PodMostaЗлодеят във филма е просто незначителен и формулата за успешен първи филм в супергеройска поредица диктува именно това. Фокусът трябва категорично и напълно да попадне върху историята на героя, неговата своеобразна тренировка и най-вече неговата мотивация да се превърне в това, което е в края на филма. Отново за примери могат да се вземат „Батман в началото“ и „Железния човек“. В „Ант-Мен“ единственото нещо, което може да се каже за злодея, е, че щеше да бъде доста по-ефикасно изигран от Захари Бахаров. Не се шегувам. Стискам му палци да получи следващата роля на гологлав, озлобен, алчен мегаломан в блокбъстър на ‘Marvel’. Заслужава си я.
ant-man-villain-PodMostaС тези поставени елементи „Ант-Мен“ разказва една приятна и неангажираща история, която се вписва в съществуващия канон на ‘Marvel’ с няколко препратки към другите филми на студиото и физическа поява на Антъни Маки в ролята на Сокола от „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“. В действието се постига приятен баланс между драма и хумор, както и между екшън и диалог. Излишни сцени няма (да, визирам схватката между Железния Hulkbuster човек и Хълк в „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“), няма и престорена претенция за глобална грандиозност на сюжета. Това не е история за спасяване на света, това е работа на Отмъстителите. Това е история за предотвратяването на нуждата от спасяване на света, което вече е работа на неизвестни герои като Ант-Мен. Но в ядрото си това са историите на двама провалящи се бащи, които стават герои в опитите си да изкупят грешките пред своите дъщери. А такива истории си струва да бъдат разказани и са развлекателни за гледане, както е и в случая.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Алексия Петрова'The LEGO Batman Movie'/„LEGO Филмът: Батман“ - филмово ревю08.02.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър