Поредният месец, поредният филм за супергерои в конфликт. ‘Captain America: Civil War’/„Първият отмъстител: Войната на героите“ идва по кината у нас и в цяла Европа тази седмица и представя на аудиторията едно от най-очакваните и заредени със звезди, драма и екшън попълнения към споделената филмова вселена на ‘Marvel’. Както обикновено се случва с всеки филм от въпросната поредица, критиците в западните медии вият като глутница вълци похвали по адрес на лентата, достойни за ода на Иван Вазов от цикъла „Епопея на забравените“. Но ако се интересувате от този жанр в киното, около 2013 година и безумието „Железният човек 3“ трябва да сте се научили да не обръщате внимание на подобни празнословни дитирамби.
След продължителна кариера в телевизията и фантастичен успех на големия екран с ‘Captain America: The Winter Soldier’/„Завръщането на първия отмъстител“ режисьорите Джо и Антъни Русо оглавяват и третия проект, посветен на приключенията на супервойника Стив Роджърс, изигран безпогрешно за пореден път от Крис Еванс. Но този път светлината на прожекторите далеч не пада еднолично върху него. „Железният човек“ Тони Старк (Робърт Дауни Джуниър), „Черната вдовица“ Наташа Романов (Скарлет Йохансон), андроидът Вижън (Пол Бетани) и „Бойната машина“ Джеймс Роудс (Дон Чийдъл) са само супергероите, които застават срещу капитан Роджърс в идеологическия конфликт, който стои в сърцето на филма. Това, че Бъки Барнс (Себастиан Стан), ‘Hawkeye’ Клинт Бартън (Джереми Ренър), „Соколът“ Сам Уилсън (Антъни Маки), „Пупурната вещица“ Уанда Максимов (Елизабет Олсен) и „Ант-Мен“ Скот Ланг (Пол Ръд) са на негова страна в рамките на действието, не означава, че също не се опитват да бъдат в центъра на вниманието във филм, който все пак носи името на Капитан Америка в заглавието си. Прибавете към това дебютните появи на „Черната пантера“ Т‘Чала (Чадуик Босман) и на новия Спайдър-Мен (Том Холанд), и налице са толкова много съставки за взривоопасен микс, че опасността от експлозия на големия екран с възхитителни или пък отвратителни последствия за зрителите се повишава до пиковата си точка.
Е, не се бойте. „Първият отмъстител: Войната на героите“ не похабява съставните си части в глупав или неиздържан филмов продукт. Не ги и подрежда в пъзел, който да оформи най-доброто попълнение към филмовата вселена на ‘Marvel’ дотук. Не, „Първият отмъстител: Войната на героите“ е просто опитомената и стандартизирана версия за деца на „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Да видим как точно се случва това.

От трейлърите е пределно ясно, че идеологическият конфликт между Тони Старк и Стив Роджърс се базира на въпроса дали международните институции трябва да упражняват контрол върху супергероите или не. Докато Железният човек е на мнение, че Отмъстителите трябва да бъдат държани отговорни пред някаква висша политическа инстанция за действията си, Капитан Америка смята, че политическите фигури са хора със свои собствени цели и върховният морален авторитет на планетата са именно героите. Един супергерой се сблъсква с друг въз основа на етични различия между двамата относно контрола върху техните сили. Дали не гледахме това преди един месец? И дали конфликтът между Батман и Супермен не бе изграден в продължение на 90 минути намеци, обвинения, заплахи и нарастващо чувство на неудържима параноя у двете страни, докато този между Железния човек и Капитан Америка не е основан върху точно две смехотворни в свръхдраматичното си изпълнение сцени? От независим индустриалец, който прати американското правителство по дяволите в „Железния човек 2“, Тони Старк се превръща в твърд поддръжник на институциите, след като майка на никому известна жертва от битката между Отмъстителите и Ултрон в Соковия го причаква и му внушава чувство за вина с патетична тирада, достойна за сапунена опера. Стив Роджърс пък остава вдъхновен от абсурдно неуместната реч на Шарън Картър на погребението на леля й Пеги, която няма нищо общо с покойницата, но по някакъв начин съдържа поучения за това, че човек трябва да отстоява мнението си до край дори когато целият свят му казва, че то е погрешно. Съжалявам, ‘Marvel’. Ако проект с една-единствена предистория в „Човек от стомана“ успява да изгради по-адекватен идеологически конфликт от филм с около десет предистории зад себе си, то поне пред мен нямате извинение. Нямате извинение и за подобни хиперелементарни детински инсценировки.
Паралелите не спират дотук. При хореографията на бойните сцени нещата не стоят по по-различен начин. Преди месец видяхме как Батман и Супермен се налагаха с тежките си юмруци, трошаха стени с мускулестите си туловища и като цяло изобразиха два танка в човешки вид, вкопчени в борба на живот и смърт. Нямаше салта, лупинги, нереалистични ритници и прочие други бляскави акробатики. Точно те пък изграждат повечето схватки в „Първият отмъстител: Войната на героите“. В случая това не е произволно решение, тъй като действащите лица в сблъсъците са атлети от доста по-лека категория от Брус Уейн и Кларк Кент, а и са специализирани в по-различен тип бойни изкуства. Това не променя факта, че невероятните акробатични изпълнения лишават схватките от реализъм.

Налице са и други визуални проблеми – от техническо естество. Повечето юмручни боеве, особено тези с участието на Черната вдовица, са заснети посредством похвата на „клатещата се камера“ (‘shaky cam’), чиято цел обикновено е придаване на документално чувство на филма. Е, когато не се използва от Пол Грийнграс в шпионската поредица „Борн“, похватът обикновено маскира неспособността на режисьорите да заснемат реалистични екшън сцени, и в ръцете на някои оператори може да докара епилептични пристъпи на зрителите пред големия екран. Тук до такива крайности не се е стигнало, но дори мимолетни сравнения със стабилната операторска работа в схватките между Батман и Бейн в „Черния рицар: Възраждане“ и в грандиозния сблъсък между Батман и Супермен в едноименния филм са достатъчно красноречиви.

Стигаме и до екранната характеризация на персонажите – секторът, в който филмът е в най-голяма опасност да се провали заради прекомерния брой на героите, на които трябва да отдели време, и в който всъщност удържа най-сериозен успех. И това се дължи най-вече на съвършения кастинг, който ‘Marvel Studios’ продължават да заковават филм след филм вече почти десетилетие. От предишните филми от поредицата вече на всички трябва да е пределно ясно, че Робърт Дауни Джуниър, Крис Еванс, Скарлет Йохансон и Джереми Ренър са в перфектен синхрон с персонажите си и могат да ги изиграят убедително в комични, драматични, динамични и каквито си пожелаете ситуации. Макар и с участие в по-малко от 1/3 от филма, Ренър в ролята на Клинт Бартън се отчита с изключително забавна реплика при първата си поява на екрана и с великолепен драматичен монолог в лицето на Тони Старк в по-късен етап от действието.
По-новите лица като Елизабет Олсен и Антъни Маки се справят не по-зле, но над всички тях застава Пол Ръд, чиято типична комедийна персона е в съвършена симбиоза с персонажа му Скот Ланг/Ант-Мен и превръща всяка секунда с негово участие на екрана в истинско забавление. За това спомага и страхотна екшън сцена, изградена около него, от която подробности няма да издам. Чадуик Босман е особено ефективен в ролята на принц Т‘Чала или Черната пантера – с негово участие е най-ефикасната в драматичен аспект сцена в заключението на филмовото действие. На последно място, но не и по важност, застава тийнейджърът Том Холанд като всеобщия любимец Спайдър-Мен и само загатва за огромния бъдещ потенциал, който му е заложен в изиграването на легендарната роля.
Крис Еванс и Себастиан Стан в ролите съответно на Стив Роджърс и Бъки Барнс създават затрогващ и напълно автентичен екранен портрет на приятелството между двама души. Продължителният отказ на капитан Роджърс да предаде Барнс движи действието на филма през цялото време и въпреки това зрителят и за момент не се запитва дали мотивът на главния герой си струва наистина. Благодарение на безупречното си изобразяване от сценаристите и от Еванс, Капитан Америка се утвърждава като върховния морален авторитет във филмовата вселена на ‘Marvel’, най-естествения лидер и най-трезво разсъждаващия стратег измежду всички супергерои на екрана – а те не са никак малко, особено след този филм.
Незабелязани сред по-опитните си (поне в жанра на комиксовата адаптация) колеги остават чудесните актьори Мартин Фрийман и Даниел Брюл в две съвършено стереотипни роли, незаслужаващи по никакъв начин да бъдат изиграни от толкова талатливи изпълнители. Превъплъщението на Брюл като манипулативния злодей Хелмут Земо си остава твърде стандартно и неотличително в морето от невзрачни злодеи на ‘Marvel’, да не говорим, че лесно провокира и негативни сравнения с още по-манипулативния и далеч по-неортдоксален Лекс Лутор на Джеси Айзенбърг от неколкократно споменавания „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Мартин Фрийман пък прави необяснима екранна поява в ролята на костюмирано правителствено лице с участие в около три сцени и седем изречения в сценария. Освен ако зад персонажа не стои потенциален грандиозен замисъл за в бъдеще, наистина не виждам с какво той е накарал ‘Marvel’ да потърсят услугите на Мартин Фрийман, нито с какво е привлякъл самия актьор.
„Първият отмъстител: Войната на героите“ не е най-добрият филм на ‘Marvel’ – по мое мнение тази позиция си остава запазена за неговия предшественик в соловата поредица за Капитан Америка. Далеч не е и най-лошият. Лентата има своите неоспорими качества, но безплодните й напъни да достигне по-сериозен или мрачен драматичен тон провокират неизбежни и нежелани сравнения с далеч по-успешните в това отношение проекти на ‘DC Comics’ и ‘Warner Bros.’. Филмът е най-добър, когато се придържа към лековатия, хумористичен тон, който направи вселената на ‘Marvel’ колосалния комерсиален успех, който е, и тъй като през повечето време прави именно това, си остава и това, което повечето филми на студиото дотук са – ни повече, ни по-малко от качествено семейно забавление.

Всички приложени изображения и видеоклипове са рекламни материали за общо ползване на ‘Walt Disney Studios’ и „Форум Филм България“.
„Първият отмъстител: Войната на героите“ излиза по кината в България на 29 април 2016 година.