‘Logan’/„Логан“ с Хю Джакман и сър Патрик Стюарт – spoiler-free ревю

05.03.2017

Днес е неделя, 5 март 2017 година. „Логан“ е по киносалоните вече от пет дни и интернет буквално е залят от фантастични суперлативи по адрес на филма. Сравнения с „Черния рицар“ и с „Лудия Макс“ и определения като „класика“, „шедьовър“ и „най-добрият супергеройски филм в историята“ гърмят от уебсайтове, хартиени страници, радиовълни и телевизионни екрани досущ като фойерверки, а хората, които ги изстрелват, сякаш се надпреварват кой ще сътвори по-бляскаво вербално шоу. Такова е естеството на медиите още от началото на XX век.

Аз няма да се състезавам с колегите зад клавиатурите за въображаемия приз „Най-оригинална похвала“. Правил съм го, съчинявал съм гръмки слова за редица чудесни филми през последните четири години и почти всички са публикувани именно тук, в Под Моста. Но „Логан“ не заслужава стандартен оръдеен призив към аудиторията да отиде и да гледа филма. „Логан“ заслужава повече. Хю Джакман заслужава повече.

„Логан“ е кулминацията на 17-годишно артистично пътуване, пълно с усилия, трудности и спънки. Когато Хю Джакман изиграва Върколака за първи път през 1999 година, той е на 31 години. Сега австралийската суперзвезда е на 48. Иначе казано, брилянтният изпълнител, номиниран за „Оскар“ и отличен с „Тони“, е посветил най-силните и продуктивни години от своята кариера на общността от страстни фенове на Х-Мен и на Върколака. Това е жест, който не може да бъде оценен с думи. Това е жертва, отвъд всякаква вербална похвала. И именно „Логан“ е черешката на тортата, поантата, апотеоза на всичко това.

Вече споменатата от мен общност от фенове на Върколака е приемала по различни начини предишните осем появи на Джакман в легендарната роля. Аз лично съм оценявал положително всички тях, дори и само заради пълната и очевидна симбиоза между актьора и неговия персонаж, видима във всеки кадър с негово участие. Но дори и аз не можех да отрека валидността на критиката на носителя на „Пулицър“ Роджър Ибърт, който заявява в своето ревю върху „Х-Мен в началото: Върколак“ от 2009 година, че с регенеративния си фактор и смъртоносните си умения героят е лишен от реален драматичен заряд и функционира като прост сюжетен инструмент за екшън сцени.

От смъртта на господин Ибърт, мой кумир и индиректен ментор във филмовата критика, до днес са излизали десетки филми, върху които съм си мечтал той да можеше да напише ревю. „Логан“ по всяка вероятност е начело на този списък. Защото във филма на Джеймс Манголд е адресиран именно този фундаментален художествен недостатък на Върколака, а именно неговото безсмъртие, което лишаваше от реална интрига „Х-Мен в началото: Върколак“ и бе изведено като централен философски проблем във „Върколакът“ през 2013 година.

В „Логан“ главният ни герой е стар, изтощен и безкрайно уязвим. Вроденият му регенеративен фактор е забавен от химическото присъствие на метал в скелета му и кожата, с която се покриват раните му, вече не е нова и свежа, а стара и белязана. Лицето на най-сексапилния мъж на планетата за 2009 година е покрито с неподдържана брада и набраздено от дълбоки бръчки, също както и достойните му за възхищение мускули. Той живее сам и се прехранва като наемен шофьор на лимузина. Единствената му грижа е оцеляването на неговия ментор и приятел Чарлс, по-известен като Професор Екс, който на 90 години е изгубил контрол над изключителните си телепатични способности и е заплаха както за себе си, така и за всички около него.

В ролята на Чарлс за шести път влиза сър Патрик Стюарт, по-ефикасен отвсякога в амплоато си. Професорът е толкова трагично жалък в налудничавите състояния, в които го вкарват медикаментите, които приема, колкото и в отчаяните си усилия да действа като водач в моментите си на просветление. Над него като черен облак се носи трагичен инцидент от близкото му минало, за чието естество сценарият на „Логан“ остава уместно лаконичен и затова толкова по-ефективен в своята лаконичност.

Триъгълникът „минало – настоящо – бъдеще“ се попълва от 11-годишната Лаура, под чиято кожа влиза талантливата Дафни Кийн. В много отношения тя изиграва в умален женски вариант съвършената комиксова версия на Върколака – пословично мълчалива, емоционално нестабилна и гневна до мозъка на костите си. Както е видно от двата трейлъра на „Логан“, именно пътуването на тримата изброени дотук герои и уроците, които те научават един от друг, са в сърцето на сюжетното действие.

В това отношение сравненията с „Лудия Макс: Пътят на яростта“ са абсолютно неизбежни. Паралелите са очевадни – „Логан“ е филм за самотник с тъмно минало и смъртоносни умения, който е подтикнат от дълбоко забравения си морал да помогне на група от хора, търсещи неясно определена като „Рай“ локация. Но макар и структурата на действието да е същата, неговото темпо и естество, мотивите на героите и тяхното поведение, както и развитието на историята, са коренно различни и правят „Логан“ съвършено отделен и оригинален филм. Но дори тези фактори да не бяха налице, с шестте си награди „Оскар“ и безспорния си статут на модерна класика „Лудия Макс: Пътят на яростта“ не е най-лошият филм, с който „Логан“ може да бъде сравнен, нали?

Тематичният спектър на филма е толкова широк, че подробното му разискване би превърнало тази журналистическа публикация в нещо като полунаучен, полуфилософски реферат. (Впрочем – за такъв тип текст прочетете отзивите ни върху „Т2 Трейнспотинг“) Водещите идейни мотиви във филма са концентрирани около приемствеността и най-вече завършека на живота и делата на различните хора. Те са разгледани през съдбата на почти всеки един от индивидуалните персонажи – от поддържащите, до централните, от героите, до злодеите. Именно спокойният философски тон на действието с акцент върху темата за смъртта го превръща в една красива кинематографична елегия.

Не са случайни и постоянните споменавания на жанра на уестърна – както в изказванията на екипа, работил по филма, така и в отзивите от пресата. Вече разяснената тематична насоченост се комбинира с грандиозната визия на режисьора Манголд и графично изобразеното кърваво насилие на екрана, за да извика лесно оправдани паралели с класики в жанра като „Непростимо“ на Клинт Истууд. Силните фонове и дълбочината на кадрите правят всяка една картина по-красноречива, отколкото би била иначе, и заслугата за това трябва да бъде отдадена изцяло на Джеймс Манголд.

Друго често споменавано заглавие във връзка с „Логан“ е ‘Deadpool’. Все пак именно хитовият филм за саркастичния наемник в изпълнение на Райън Рейнолдс отвори вратата за супергеройски филми с категория ‘R’ или „Забранено за лица под 16 години“. В много отношения „Логан“ е кинематографичния антипод на ‘Deadpool’. Да, филмът на Джеймс Манголд и Хю Джакман се взима насериозно и очаква да бъде приет сериозно. В него хуморът отсъства почти изцяло и действието поглъща аудиторията със своя заряд, вместо да й намигва на всеки 15 минути с реплики „отвъд четвъртата стена“. Двете ленти са коренно различни дори в представянето си на насилието. В ‘Deadpool’ то е хиперболизирано, стилизирано, бляскаво и забавно. В „Логан“ резките кървави изблици на главните герои шокират, плашат и изострят зрителското внимание до краен предел.

В сърцето на всичко остава безупречното превъплъщение на Джакман в главната роля. За никого не е тайна, че колкото и остроумен да бе героят на Върколака в екранните си изяви дотук, то не можеше дори да се доближи до циничната същност на бруталния персонаж от комиксите и най-вече графичните новели. Миловидното излъчване на австралийския актьор, макар и туширано напълно в ролята, все пак правеше Върколака типичен главен герой в екшън филм. В „Логан“ това внушение най-после е изтрито от зрителското съзнание. Остарял, гневен и добронамерен единствено в най-крайните емоционални моменти, централният персонаж в „Логан“ е въплъщение на дефиницията за „антигерой“. Няма да е никакво преувеличение, ако за изключителното си представяне Джакман бъде отличен с номинация за „Оскар“ след 11 месеца.

В края оставям сравненията на „Логан“ с „Черният рицар“. Според мнозинството от критиците филмът на Джеймс Манголд е най-добрият супергеройски филм след този на Кристофър Нолан или двата дори са на едно ниво. Аз лично бих подкрепил второто твърдение. На практика е почти невъзможно човек да разкаже мащабна криминална история с герои като Батман и Харви Дент и злодеи като Жокера по-добре от Нолан в „Черният рицар“. Но в своето много по-интимно, ограничено и фокусирано повествование „Логан“ постига емоционално, драматично и визуално внушение на същото ниво, на което и модерната класика с Крисчън Бейл в главната роля.

Една кървава елегия. Един незабравим неоуестърн с мутанти за главни действащи лица. И дефинитивният филм на супергеройския жанр с фокуса си върху въпроса за отговорностите, същността и крайната съдба на главния герой. Това е „Логан“ и финалният подарък на Хю Джакман за попкултурата и феновете на Върколака. Както казах и в самото начало, той не заслужава просто да бъде похвален. Той заслужава да бъде видян, уважен, адмириран и запомнен за поколенията зрители в бъдещето.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровТоп 5 роли на Хю Джакман05.03.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър