Литература

Страстна, обсебваща, неконтролируема – „Аутопсия на една любов“ от Виктор Пасков

29.01.2019

От всички книги на Виктор Пасков звучи музика. По поздразбиране. Мелодията на „Аутопсия на една любов“ обаче е много различна. Тя е много далеч от балада и много близо до концерт на филхармония – започва с ауфтакт, състои се от няколко части, темпото се променя от бързо към бавно и обратното, държи те в напрежение през цялото време, а краят те оставя със сълзи на очи.

Противоречива, на моменти цинична, настена с емоционалност. „Аутопсия на една любов“ е гола плът и джаз. Смях, сълзи и сперма. Обичане, оргазми и обреченост. Обсебване, страхове и нещата с истинските им имена. Но най-вече музика. Много, много музика.

Когато през 2005 г. за пръв път се появи „Аутопсия на една любов“, още не се знаеше, че това ще е последният роман на Виктор Пасков. Но пък веднага стана ясно, че без скандал няма да мине. Едни бяха обидени, какво ти обидени, направо омърсени от телесните сокове, които се изливаха върху тях от почти всяка страница. Други възвеличаваха смелостта и страстта на автора. Трети задълбаха в структурните неравности. Четвърти чакаха да им кажат какво да кажат за тази книга. А то не е чак толкова сложно: сексът е музика, музиката е секс. Човешкото тяло е инструмент, който в правилните ръце може да изпълни съвършената мелодия. С уточнението, че при Пасков мелодиите са повече от една, а тялото е с повече дупки дори от окарината.

„Аутопсия на една любов“ може да ви възмути или възхити. Все тая. Важно е само да не забравяте, че и най-оспорваният текст на Виктор Пасков е в пъти по-добър от другата книга на нощното ви шкафче. (Димитър Стоянович)

Никога не съм разбирала хората, които критикуват сексуалните сцени в дадена книга. Та нали изкуството е отражение на живота? Всички правят секс, но да се пише за него в детайли се счита за скандално и обидно?! И защо, след като приемаме вулгарността на всички американски писатели, не можем да приемем секса в книга на Виктор Пасков?

Дори да оставим настрана физическите удоволствия, пак има много какво да научим от „Аутопсия на една любов“. Тази книга носи много силно емоционално послание. Тя говори за един много разпространен вид любов – страстна, обсебваща, неконтролируема, истинска, единствена, по-силна от всяка друга любов. Прекалена във всяко едно отношение. Любов, без която животът е възможен, но непълноценен. Любов, която получиш ли веднъж, няма връщане назад.

И когато подобна любов убие човека (тя непременно убива рано или късно), причината за смъртта остава неизвестна. Дори аутопсията не успява да определи при какви обстоятелства е настъпила смъртта – абстиненция, еуфория, мъка, липса, свръхдоза? В подобни смъртни случаи винаги има някаква извънредност, някаква наднормена лудост. Труповете са обезобразени до степен неузнаваемост. И тук изобщо не говорим за физическа смърт.

Главният герой на романа е музикант. Музиката обикновено надживява музикантите, но когато се намесят любовта и човешкото тяло като музикален иструмент, историята се заплита, а вечността е под въпрос. Останалото – прочетете сами! Слушай, аз още тогава ти казах, че тази жена не е за теб. Тя бе прекалено мощна, прекалено гениална, прекалено звездна и прекалено егоистична, каквито са всички жени. Като цяло – тя бе прекалено жена. (Виктор Пасков)

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Елис Eмин„Затворисърце“ на Константин Трендафилов18.04.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература