4 заглавия за есените следобеди

“Не мога да си позволя да стоя вкъщи и да пропусна нещо толкова прекрасно като есенно слънце. За това прекарвам на открито всеки възможен светъл миг”, казва Натаниел Хартоун. Октомври вече обагря дърветата, но все още ни позволява да се наслаждаваме на слънчеви следобеди в парка с книга в ръка. Ето и нашите 4 предложения за книжна разтуха през октомври.

1. “Живот в скалите” – Мария Лалева

Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил – бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир – мъдър и благ старец, Луиза – борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия – ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност.

Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки емоции – от сълзи до смях, от страдание и усещане за загуба до тържество на красотата, любовта и истината.

2. “Седем години в Тибет” – Хайнрих Харер

Когато знаменитият австрийски алпинист Хайнрих Харер се отправя на експедиция до Нанга Парбат през 1939 г., той не подозира, че няма да види родината си в продължение на повече от десетилетие. Избухването на Втората световна война го застига и Хайнрих е изпратен в британски концентрационен лагер в Индия. С цената на нечовешки усилия, глад и жажда успява да избяга, да прекоси планините на Тибет и да стигне до „Забранения град“ – Лхаса, където намира убежище.

Хайнрих научава езика и опознава мистичния Тибет по-добре от който и да било чужденец по онова време. Приет сърдечно от тибетците, той участва в ежедневието, празниците и обичаите им. Сприятелява се и с четиринайсетия Далай Лама и става негов частен учител. А когато неизбежното се случва и китайските комунисти нападат Тибет, го придружава в бягството му до Индия.

Хайнрих Харер прекарва седем години в Тибет, но Тибет остава в сърцето му за цял живот. Благодарение на неговия жив разказ, целият свят се докосва до магията на тази загадъчна страна и нейния народ, който не губи вярата си въпреки трагичната си съдба.‌

3. “Нещата, които синът ми трябва да знае за света” – Фредерик Бакман

Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)

Ти и майка ти сте най-голямото ми приключение. Всеки ден се изумявам, че все още ми позволявате да бъда част от него. И последно. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за деня, когато отказа да ми кажеш къде си скрил ключа от колата. И помни, че всъщност ти започна. Да отглеждаш деца, в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян. Но въпреки това смятаме да опитаме. Защото искаме да бъдем възможно най-добрите родители. Това е всичко.

4. “След огъня – тих и нежен глас” – Иви Уайлд

Прочувствен роман за съдбовната връзка между баща и син и за наследството от насилие, което неотменно ги следва, е „След огъня – тих и нежен глас“ от Иви Уайлд, най-добрият британски писател на своето поколение (според „Гранта“) и носител на много литературни награди. Авторката е позната у нас с романа „Всички птици пеят“, получил Наградата за литература на Европейския съюз. Преводът отново е на Емил Минчев, а изданието – на „Персей“.

Младата английска писателка Иви Уайлд, носителка на множество британски и международни награди, насища романа си с неочаквани обрати, сложни и умело обрисувани персонажи, психологически реализъм и проникновени наблюдения над човешката природа. Една нежна и въздействаща книга за цената на любовта, смисъла на живота и неподозираните дълбини на човешкото сърце.

Елис Eмин

на 21 години, студент по “Журналистика” в Софийския университет. Най-важното нещо в живота и са книгите и именно затова, след стажа си при нас, се превърна в най-сериозния ни автор за всичко свързано с литература.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to