,,Вчера“ е днес – едно интервю с актьора Христо Шопов

Отново е време за кино. В предишна статия стана дума за филма ,,Вчера, актуален утре, но и днес. Особено днес. Представих ви един паралел между съвременното кино и това на миналия век, паралел между компютърните ефекти, американската кинематография и old school‘филмите.

Днес имам честта да проведа интервю с актьора, изпълняващ главната роля на Иван във филма ,,Вчера“Христо Шопов. Това е един искрен и непринуден разговор, в който ще стане дума за времето преди Прехода, бунтарството, както и за красотата и удовoлствиетo от това да бъдеш част от процеса на създаване на този емблематичен филм.

Даниела Лалова: Ще използвам цитат от едно кратко стихотворение, което се среща в края на филма и му придава силен завършек:

,,Доктор Фостър тръгнал за Глостър,
в поройния дъжд запътил се сам.

Но паднал във локва и цял се измокрил.
Така и не стигнал до там.

До къде стигна Христо Шопов във филма ,,Вчера“ и след това и защо?

Христо Шопов: Във филма не стигна доникъде според мен, защото такава съдба му беше отредена от автора. А иначе, ние сме едно друго поколение и самият филм визира време доста преди нашето, но се припокрива с много неща от времето до 1989-а година. Спорно е кой докъде е стигнал.

Д.: По време на снимките на филма чувствахте ли се свободен? Доколко беше роля и доколко бяхте самият себе си?

Х.: До голяма степен се припокриваха нещата. Самият Христо Шопов в онези години и героят Иван, но въпреки всичко няма биографични съвпадения.

Д.: А чувството за бунтарски дух и желанието да се случи нещо различно, които преобладават във филма? Имало ли е при Вас такова усещане?

Х.: Доста неща е имало при мен в ученическите години, но не се гордея особено с тях. Разсъждавал съм като един не особено покорен и ученолюбив млад човек. Използвам тази дума, тъй като тогава думата ,,тийнейджър“ не беше популярна. В никакъв случай това чувство не ми е било полезно.

Снимка: Славея Йорданова/SofiaLive

Д.: Какво е чувството да участвате и то с главна роля във филм, който е бил толкова провокиращ и може би дори ,,забранен“за времето си?

Х.: Филмът ,,Вчера“ не беше забранен и излезе точно навреме, но филмът ,,Маргарит и Маргарита“ беше за една година. Иначе, чувството е страхотно. Тогава още не бях завършил института ВИТИЗ (НАТФИЗ) и всичко се случи в един много добър момент за мен. До някаква степен дори начерта пътя ми.

Д.: В положителна насока ли?

Х.: Спорно е.

Д.: Тъй като споменахте филма ,,Маргарит и Маргарита“ коя роля повече Ви хареса – тази на Маргарит или на Иван във ,,Вчера“?

Х.: Не бих ги сравнявал, но ако говорим кой от двата филма е по-качествен, несъмнено това е ,,Вчера“, защото е по-честен. Това е моето усещане за нещата. Случи се в момент, когато никой не знаеше какво ще се случи и как ще се случи. Във времето точно преди така наречените ,,промени“.А ,,Маргарит и Маргарита“ имаше трудна съдба и вече беше започнало да се усеща нещо във въздуха.

Д.: И за финал – въпросът ми е дали бихте изиграли ,,Вчера“ днес и ще бъдете ли в същата роля?

Х.:За да се изиграе нещо и да се случи филм, трябва да има написан сценарий. Толкова години след премиерата, догодина ще станат 30., никой не написа нещо, което дори да се доближава като качество до сценария на Владо Даверов според мен. Дали бих – това са само предположения.

Интервю: Даниела Лалова

Стажанти на
За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2016 г. през програмата ще минат 17 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to